— Може някой да го е изпуснал! — извика някой от публиката. Заглушителите в залата по принцип можеха да бъдат настроени така, че да филтрират думите на заядливците. Тези екстропианци обаче обичаха да проявяват небрежност.

— А, прочутият НЛО гамбит. — Хамиш се усмихна. — Признавам, доста се забавлявах навремето с историите за летящи чинии. Митологията е толкова богата! Шегаджии отвъд полезрението ни се стоварват мистериозно на Земята, за да правят загадъчни изявления, да отправят заплахи или да правят безплатни колоноскопии на самотни фермери.

Този път смехът на аудиторията бе малко по-силен. Това бе тема, по която повечето присъстващи бяха на едно мнение. Хамиш дори изпита известна благодарност към жената, че е отклонила темата. Сега лекцията можеше да завърши по-приповдигнато.

— Разбира се, смешно е как извънземните от летящите чинии се описват все по един и същи начин. Изглеждат и се държат като някакви пакостливи духчета или гадни елфи, излезли направо от древните приказки! С което много ясно показват откъде всъщност идват.

И се почука с пръст по главата, което предизвика още смях.

Реакцията обаче все още си оставаше анемична. Хамиш едва успяваше да спечели мнозинството… докато много други продължаваха да мърдат пръсти, да излъчват и да общуват помежду си. Точно сега в залата щеше да е много шумно, ако не бяха заглушителите. Хамиш продължи:

— Да не забравяме и факта, че планетата ни се пълни с все повече и повече камери, чийто брой се удвоява всяка година-година и половина. При последното проучване се оказа, че четири пети от сушата се намират под денонощно наблюдение. Но помогна ли ни това да открием досадните летящи чинии, да ги разгледаме по-добре? Ха! По една случайност наблюденията продължават да стават все по-далеч и по-далеч! Точно толкова, че изображенията да си останат размазани въпреки все по-добрата ни техника! Навремето имаше куп неясни петна върху зърнест филм, заснети на няколкостотин метра от път или градче. Днес срещите като че ли се случват само насред пустините или в океана. Или някой астроном аматьор съобщава за странни светлини около Луната и Марс. Навсякъде, където все още има празнини, позволяващи вълнуващи…

Смяташе да продължи с рефрена, който не бе използвал от години, но набитата жена го прекъсна.

— Господин Брукман, може ли? Повечето от нас знаят какви са възгледите ви за НЛО от „Елфът“. Един от по-глупавите ви филми, между другото. Бихте ли се върнали към темата, ако обичате? Сякаш не сте в час!

— Всъщност… — продължи тя, като забави думите, потупа рамките на очилата си и размърда пръстите на другата си ръка, — всъщност… точно… в този момент…

И млъкна, зяпнала образите, които се прожектираха в уебочилата й. Накрая успя да промълви една-единствена дума, по-точно звук:

— О!

Всички побързаха да проследят дирята й на интерес и отделните разсеяни островчета се превърнаха в бърборещ архипелаг. Хората започнаха да си разменят уебадреси. Някои също започнаха да ахкат, сочеха и коментираха полугласно. Хамиш прочисти гърлото си, изправен пред морето проблясващи лещи и махащи ръце.

— Ъ-ъ-ъ, какво е станало? Някой ще бъде ли така добър…

Стана друга жена, този път от първия ред. Беше стройна и висока, с прозрачни очила, които имаха куп приставки (като реещи се гел-обективи) и в същото време разкриваха острите й светлокафяви очи.

— Тор Повлов от шоуто „Реакцията на Повлов“ на „Медиякорп“ — идентифицира я Ригълс. — Наричай я госпожице Тор.

Хамиш наруга бавното си мислене. Трябваше да даде субвокална команда на Ригълс и да получи резюме на онова, което бе привлякло вниманието на всички. Вече бе твърде късно. Той кимна към жената.

— Да, госпожице Тор?

Акустичните стени на конферентния център реагираха, като насочиха приоритета си към репортерката, осветиха я и усилиха гласа й.

— Господин Брукман, тъй като не сте свързан, позволете да обясня какво става, след което ще ви помоля да коментирате. Изглежда, че някой — буквално преди секунди — е пуснал повече от терабайт отмъкнати данни от космическия център „Марти“ на НАСА. Картините показват опитите им да комуникират с Обекта.

Всеки би забелязал, че произнася последната дума с главна буква.

— Наистина ли? — Хамиш повиши глас, за да се чува през бъбренето на тълпата. Дори на заглушителите започваше да им става трудно. — Е, едва ли е нужно да ви казвам, че на подобна изтекла информация не може да се има доверие. Почти всичко може да се подправи и да се пусне във виртуалната реалност, дори от някой официален сайт. Лично аз не бих се прехласнал по някакво непотвърдено видео.

Междувременно почти всички присъстващи се бяха потопили напълно в Мрежата. На Хамиш не му беше приятно, че толкова малко хора гледат към него. Останалите тук-и-сега като че ли проявяваха по-голям интерес към репортерката, отколкото към него. Естествено, с изключение на Роджър Бетсби. Брадатият отровител не откъсваше поглед от Хамиш.

Тор Повлов поклати глава.

— В такъв случай явно не сте чули останалото, господин Брукман. НАСА и Министерството на прогнозирането вече обявиха, че не отричат информацията. Няма да има успокояване на страстите или отвличане на вниманието. Нито пък обяснения, че става дума за фалшификат. Само обещават, че ще намерят виновниците и ще ги накажат за преждевременно разгласяване.

Фразата накара някои да се изкискат и да се усмихнат иронично. Подобно пляскане през ръцете не спираше никого. Поне не и онези, които се ползваха със закрилата на Гилдията и можеха да твърдят, че са действали в интерес на обществото.