Може би до този момент? Докато роботът културист флиртуваше с нея, Тор си спомни предложението на Уесли — да продължат връзката си през континента чрез кукли. Нямаше ли да е по-приятно да те докосва машина, ако мислите, които я задвижват, идват от човек, към когото изпитваш чувства? След няколко дни Уесли щеше да отлети за Вашингтон, за да посрещне цепелина й. Дали това означаваше, че се е отказал от тази глупост? Че най-сетне е готов да говори за „сериозни неща“? Или ще й домъкне наръч брошури, за да й покаже най-новите въведения в областта? Модерен начин и двамата да останат доволни?

„Ох, по дяволите!“ Субвокалният рекордер беше много чувствителен. Мислите й за сексботовете и Уесли бяха отишли направо в записките й. Примигна, за да ги открие, изтри ги и си заповяда да се съсредоточи върху темата. Обърна гръб на съблазнително красивия андроид и продължи да диктува репортажа си, без да забавя крачка:

„Малцина се съмняват, че в крайна сметка начинанието ще постигне успех. При толкова много видове ИИ изглежда вероятно най-сетне да навлезем в онзи столетен научнофантастичен сценарий. Машини, помагащи за проектирането на своите наследници и тъй нататък, способни да разговарят с нас, да ни предлагат нови гледни точки, да ни предизвикват… и да продължават напред.

Тогава ще разберем кой е бил прав, ревностните им поддръжници или противниците им. Можем ли да виним някои хора, че се безпокоят от това развитие?“

Разбира се, ииуерът на Тор следеше нейния поток думи и отбелязваше най-съществените. И тъй като филтрите й нарочно бяха намалени, централният компютър на изложбения център слушаше и автоматично й предоставяше възможности за избор. В долното дясно поле на периферното й зрение сградата предложи списък на конференции и събития, отговарящи на интересите й.

Съседите ми предпочитат смъртта — намаляване на страха на обществото от безсмъртието.

Да. От петстотин събития това отговаряше доста добре на „скептичната“ й фраза. Следващото попадение също бе добро.

Преценяване на риска — опасности по пътя към трансчовечеството.

Ставаше още по-добре. Тор примигна от изненада, когато прочете следващото предложение.

Лекция на специалния ни гост писателя Хамиш Брукман! „Причини да се съмняваме в «прогреса» — и причини да му вярваме“.

Тор рязко спря. Хамиш Брукман? Не къде да е, а точно тук? Авторът на „Бивни!“ и „Култ към науката“, дошъл да предизвика тези екстропианци 10 в собственото им леговище? Кой е имал смелостта — или направо хуцпа — да го покани?

Тракна със зъб, за да провери графика на конференцията… и откри, че лекцията на Брукман вече е започнала.

„Ох, господи.“ Нямаше да е лесно. Но тя беше готова за предизвикателството.

Извика водеща лента — светеща пътека, която се заизвива към съответната зала. Тя обаче вече бе препълнена според примигващото предупреждение. Тор изпрати съобщение до „Медиякорп“ с молба за съдействие. Отговорът отне две минути (в края на краищата тя беше новачка), през които Тор забързано мина покрай щанда на издател на игри с обратна биовръзка за тренировка на ума и друг щанд, предлагащ екзотични ваканции на реалистични извънземни светове.

Помиришете цветовете! Вкусете дъгата! Вижте музиката във въздуха! — призоваваше сергия за синестезийно 11 обучение. До нея имаше друга, провъзгласяваща доста смахната цел — с помощта на генното инженерство да се създадат „пухчовци“, симпатични мъхнати хуманоидни версии на кучета и котки. Тор потръпна и забърза нататък.

Внезапно насочващата лента се премести и я поведе в друга посока, обратна на залата, където чакаха желаещи за правостоящи. Сега Тор вървеше към главния вход, близо до сцената. Еха, ама че бърза реакция!

„Тази работа ще ми хареса“ — помисли си тя, без да се интересува дали това ще влезе в бележките. От „Медиякорп“ и без това го знаеха. Беше родена за тази професия.

Мина между щандове, предлагащи последни поколения отокучета, спотайващи се шпиони и дизайнерски халюциногени… последният бе покрит с виртстикери на стотина нива, презрително призоваващи Игнорирайте тези типове! и Това се казва наркожило! (Сякаш на някого му е притрябвало да си купува дрога, вместо да си я приготви у дома на МолекуМак. Или да използва програма за медитация, за да я вкара в собствения си мозък. Дори малоумник с лоботомия би могъл да заобиколи жалките предпазни мерки.)

Но като цяло Тор почти не обръщаше внимание на изложението. Задейства многозадачните си процеси на максимум и зареди резюме на речта на Брукман от началото й преди дванайсет минути — то зазвуча в лявото й ухо на тройна скорост, като в същото време запазваше ироничния тон и характерния за Апалачите провлачен акцент на говорещия:

„Благодаря на «боготворците», че ме поканиха да говоря. Признавам, че съм изненадан и поласкан. Този жест показва непредубеденото ви мислене.

Някои погрешно смятат, че съм настроен антинаучно. Глупости. От времето на Френската революция насам на аристократите им се слагат етикети като фундаменталисти, либертарианци, изолационисти, империалисти, пуритани, винаги «десни». Моля? «Левите» имат нетолерантни към толерантността фетишисти! Социалисти лудисти! И всички срещу професионалистите. Нищо чудно, че гилдията на държавните служители се разбунтува!