— Бих искала да отида в стаята си.

Те се разделиха, за да излезе от малкото пространство. Ели се провря между жените, като внимаваше да не докосне някоя и се втурна по коридора. Те я плашеха. Не предполагаше, че обонянието им е достатъчно силно да подушат толкова много неща и че биха могли да помиришат емоциите. Пробяга последните няколко крачки до апартамента си и извади ключ-картата.

Светлината на бравата се смени в зелено, тя натисна силно дръжката на вратата и с блъсък я отвори. Влезе вътре и затвори. Вратата след нея се плъзна и се отвори отново. Четирите жени влязоха в апартамента й. От мрачните им изражения в нея се надигна страх. Тя отстъпи бавно, разтревожена от развоя на събитията. Зад тях вратата плътно се затвори.

— Кит, иди напълни ваната — разпореди се най-високата тъмнокоса жена. Кит тръгна към банята, без да каже дума. — Аз съм Брийз — тихо информира Ели тя. — Ние сме много и не знам дали знаеш имената ни. Кит е в банята. — После кимна към червенокосата. — Това е Ръсти, тихата е Съншайн. Съншайн, намери нещо удобно, което да облече след банята.

Съншайн отиде до гардероба. Шокирана, Ели изгледа Брийз, докато жената се мръщеше срещу нея.

— Подуших миризмата на кръв и секс, а на китките ти има червени следи от връзване. Ние бяхме принуждавани много пъти, в годините на нашето пленничество, да бъдем с мъже. — Очите й потъмняха. — Човешките мъже си доставяха от време на време удоволствие, като ни причиняваха болка. А нашите мъже бяха много внимателни, винаги когато ни принуждаваха да се размножаваме. — Тя замълча. — Бяхме наказвани или заставяни да гледаме как наказват други, ако не откликвахме, когато искаха да правим секс. Нашите хора не са в състояние да принудят жена с насилие, но един от тях не се е въздържал и те е наранил. Защо?

Ели се загледа безмълвно в Брийз, обзе я ужас от описанието на това, което бяха правили с тях. Мълчаливо прокле виновните за този мъчителен ад.

— Добре съм — увери ги тя отново. — Никой не ме е принуждавал.

Брийз изръмжа, показвайки кучешкия си характер.

— Не лъжи. Кой ти го причини? Ще разберем и той ще страда много заради това. Не съществува причина, която да накара един мъж да се размножава насила с една жена. Сега сме свободни. Който и да е направил това, трябва да си плати. Той ти е причинил болка, а това е непростимо.

Съншайн постави дрехите на леглото и застана зад Ели, която обърна глава навреме, за да види как жената се навежда да помирише гърба й. Съншайн внезапно сграбчи ризата й и я дръпна. Ели замръзна в смаяно мълчание, когато носът на жената докосна голия й гръб, поемайки дълбоко въздух. После пусна ризата и се изправи в целия си ръст, над метър и осемдесет.

— Не разпознавам миризмата му. Много е слаба и си мисля, че не се е чифтосвал с нея. Трябва да е било по човешкия начин.

Ели опита да се измъкне между двете жени, почувствала се в капан, но изведнъж Брийз я сграбчи отпред за ризата. Коленичи и вдигна дрехата на Ели до гърдите. Преди тя да успее да реагира, Брийз завря лицето си в стомаха й да я помирише. После вдигна глава с мрачно изражение.

— По време на нападението, той се е потил също като човек. Не познавам тази миризма. — Изправи се на крака и погледна намръщено Ели. — Защо го защитаваш? Знаеш ли му името? Ти само ни го опиши, ние ще го намерим и ще му отмъстим. Ти си наша и той трябва да знае, че няма право да те докосва.

Ели зяпна. Насили се да мисли. Последната минута беше един голям водовъртеж от душене и думи. Те бяха способни да помиришат потта на Фюри върху кожата на стомаха й само от неговото докосване? Затвори уста и стисна бедрата си. Нямаше представа как биха реагирали, ако подушеха спермата му. След последната си мисъл се сви.

— Аз съм ваша? Мислех, че ме мразите.

Кит излезе от банята.

— Ние не те мразим. Ти си нашият домашен любимец.

— Кит! — Ръсти поклати глава. — Не казвай това. Ще я обидиш.

Кит сви рамене.

— Но тя е. Толкова е малка и сладка. Обикаля непрекъснато около нас и все се опитва да ни угоди като… как се наричаха? Йорки 1 ?

Ръсти въздъхна.

— Решихме, че с дългата си руса коса, приличаш на малко сладко пуделче — усмихна се на Ели. — Не го приемай за обида, моля те. Ние се радваме, когато се въртиш около нас и безкрайно се забавляваме. Знаем, че те е грижа за нас, заради начина, по който се опитваш да ни угодиш.

— Трябва да седна — промърмори Ели, замаяна и опита да приеме идеята за домашния любимец.

Отиде и се тръшна на ръба на леглото. Ахна от грубото сядане, напомнило й за преживяния секс. По дяволите, затвори очи. Те мислят за мен, като за домашен любимец. Сравнението с пудел я накара да потръпне.

— Накарахте я да се почувства тъжна — изръмжа Брийз. — Извинете й се.

— Съжалявам — рече Кит незабавно. — Това е от обич. Ние те харесваме. Споменах го, нали? Да си домашен любимец не е лошо. Хората ги обичат. Ние сме много привързани към теб.

Ели отвори очи и се насили да се усмихне.

— Е, ще ми отнеме известно време да свикна, но благодаря. Радвам се, че ме харесвате. Това е най-важното.

— Да, така е — увери я Ръсти. — А сега ни кажи кой от нашите мъже те нарани и ние ще отидем да избием глупостите от главата му. Можем да определим с носовете си разликата между мъж и жена, дори ако те са примати, кучешки или котешки Вид, но да направим разлика между отделните индивиди е доста трудно. Трябва да ни кажеш всичко за този мъж, така че да можем да разберем кой е той.