Изведнъж косъмчетата на тила й настръхнаха. Краката й изтръпнаха, а погледът й се стрелна из парка. Озеленителите бяха посадили множество дървета и превърнали района около езерото в малка гора. На определени места бяха поставени няколко пейки, а сградите се намираха по външния край на парка. От мястото където стоеше можеше да види най-горните етажи. Огледа се отново в тъмнината и чувството, че някой я наблюдава се засили.

Ели бръкна в сутиена, извади МР3 плеъра, натисна бутона „изключено“ и свали слушалките. Ослуша се внимателно, но не чу нищо от мястото където се намираше. Посегна да включи музиката отново, но леко ръмжене я накара да подскочи. Куче? Погледна през рамо, да огледа пак околността.

Имаше няколко кучета-пазачи, които патрулираха в Хоумленд, но техните водачи винаги ги държаха на каишка. Охраната би трябвало да е на оглед, след като в близост имаше кучета. Обхвана я внезапно желание да се върне в общежитието.

Ели направи няколко крачки и чу друго ръмжене, този път по-близо. Тялото й се напрегна от тревога. Огледа отново наоколо, за да потърси източника на звука, като в същия момент свали и постави слушалките на врата си, а плеъра стисна здраво в юмрук. Надяваше се някое от кучетата да не е пуснато на свобода. Те бяха едри, зли животни, обучени да защитават собствеността. Щяха да се отнесат към нея като с нарушител.

— Ехо? — повиши глас. Надяваше се охраната да й отговори. — Има ли някого там?

Фюри бе наблюдавал женското общежитие, където живееше Ели, и много пъти я бе гледал през стъклата на прозорците на приземния етаж. Тя работеше с жените от неговия вид и той беше горд, когато те се отнасяха хладно към нея, докато не съзря тъгата по лицето й. Сякаш нещо го разкъса, когато стана свидетел на болката й. Не искаше да го е грижа.

Беше смаян, когато тя напусна охраняваната сграда сама, за да тича, далеч от сигурността. Нима не знаеше каква опасност представлява той? Това, че я следеше? Нима инстинктът й за самосъхранение не крещеше, че той е наблизо?

Очевидно не, след като успя лесно да я последва и наблюдава как бавно тича в парка, където изолираният район почти го молеше да се доближи до нея. После тя спря, сякаш го чакаше. Той вдиша аромата й, който вятърът донесе, и изпъшка, щом тялото му реагира. Искаше да бъде близо до нея, на един дъх разстояние и това наистина го разяри. Тя му беше враг.

Изръмжа, докато се бореше за контрол със звяра, който се криеше в него. Човешката му страна знаеше, че жената е забранена територия. Тя беше информатор и помагаше на хората му. Това беше причината да се намира в изпитателната лаборатория, но животинското в него искаше да приближи, да я докосне, да претендира за нея. Тази истина го стресна.

Беше се отказал да се доверява на инстинктите си. Тя го бе предала, след като й бе повярвал, че няма да му стори нищо, което да му навреди. Независимо от нейните причини да работи за Мерикъл, той не оправдаваше постъпката й спрямо него или гнева, с който той живееше, знаейки какво му костват действията й.

Той обучаваше мъжете от своя народ да държат животинското у себе си изкъсо и сега трябваше да направи същото — да даде пример и да запази самоконтрол. Носеше отговорност за Видовете, да им покаже, че съществува живот и извън пределите на изпитателната лаборатория и че те не са просто животни, създадени от Мерикъл, на които цял живот бяха набивани в главите само оскърбления. Ели бе живото доказателство за това, че той има една-единствена слабост — нея.

Тя се взираше в тъмнината наоколо, сякаш можеше да го усети. Животното в него виеше в душата му да отиде при тази жена, да я вземе, да я докосва. Бореше се със своя копнеж, но най-накрая тръгна насреща й, въпреки волята си. За пореден път бе загубил контрол по отношение на Ели. Просто не можеше да устои на аромата й и на силното си желание да погледне в очите й и да чуе гласа й.

Ярост кипеше в човешката му същност, докато животното в него се наслаждаваше на чистата похот при звука на сладкия й дразнещ глас. Отново се бореше със себе си, когато подуши страха й, искаше да я защити, но също така трябваше да я държи колкото се може по-надалеч, за да не я изплаши.

Движение отново привлече вниманието на Ели. Тя ахна, когато Фюри излезе иззад едно дърво, на двадесет метра от нея. Цялото й тяло реагира при вида на този висок привлекателен мъж и усещането за опасност, излъчваща се от него. Преглътна, задъха се и когато шокът от появата му отмина, я разтърси страх. Не беше чула куче — ръмженето бе идвало от него. Фюри бе издавал този страшен звук.

Неговата дълга копринена коса се спускаше надолу по раменете и гърдите му, свободна и необуздана, като него самия. Черните дрехи, които носеше, обгръщаха широките му рамене, впечатляващите мускулести ръце и подчертаваше стегнатата му талия. Аура на опасност се излъчваше от него, когато тъмният му поглед, сякаш залепна за нея и погълна бавно цялото й тяло. Меко ръмжене излезе дълбоко от гърлото му. Дори и в мъждивата светлина се виждаше стиснатата му челюст и напрегнатите мускули.

Той направи крачка напред с грация, присъща повече на животно, отколкото на човек, напредвайки бавно към нея. Погледът й се спусна от мускулестите му бедра, очертани от тесните черни панталони, чак до черните му обувки. Мъжът излъчваше сила и сексапил и тя преглътна мъчително. Сърцето й ускори ритъма си, дишането й се учести, а тялото й реагира на чисто мъжкото му излъчване.

Никой никога не й бе влиял така, както той го правеше. Със съблазнително плавно движение мъжът направи още една дебнеща крачка напред. Ели осъзна, че той нарочно се бе облякъл така, за да се слее с мрака, но сега бе пристъпил в светлината, за да разкрие самоличността си единствено на нея.