Ели остана да лежи, като се чудеше дали трябва да вика за помощ. Ако успееше да привлече нечие внимание с виковете си, щяха да я намерят вързана в леглото му гола, с рана от зъбите му. Така погледнато, нещата изглеждаха зле. Най-вероятно щяха да предположат, че я е изнасилил. Не искаше да го арестуват за деяние, което не бе извършил.

Един път вече бе платил скъпо за престъпление, което не бе направил. Тя никога не бе страдала заради убийството на Якоб. Поради тази причина, който и да бе дошъл в дома му, тя нямаше да вика. По-скоро би приела възможността да се сблъска с всичко останало, което решеше Фюри, отколкото да му причини каквито и да е неприятности. Сигурно сме си изчистили сметките, разсъждаваше тя. Той ще ме освободи, след като гостът му си отиде.

Вратата на стаята изведнъж се отвори широко. Кръвта се оттече от лицето на Ели, изпълни я ужас, когато в спалнята рязко нахлу Джъстис. Беше облечен в жълта тениска и сини дънки, а дългата му коса бе вързана на конска опашка и откриваше лицето му. Ели не пропусна шока и страха в изражението му. Бе сигурна, че той си е направил грешни заключения. След момента на смайване, мъжът тръгна напред, изръмжа и спря до ръба на леглото. Фюри стоеше, изпълнил рамката на вратата, блед и мълчалив. Той не отвръщаше на погледа й, вместо това, навел брадичка, се взираше в килима.

Джъстис грабна одеялото и го дръпна от Ели. Тя нададе ужасен вик, стресната, че тялото й бе изложено на показ пред напълно непознат. Още едно ръмжене изригна от гърлото на Джъстис. Той хвърли завивката върху нея и приседна в края на леглото. Възмутеният му поглед фиксираше Фюри, когато посегна към ръката й. Дръпна връзката около китката й, за да я освободи, като отчупи част от таблата на леглото.

— Как можа да направиш това? — изръмжа Джъстис сурово.

После стана, заобиколи леглото и освободи другата й ръка. Той застана между двама им, с гръб към Ели.

Младата жена се изправи, разтърка китките си и внимателно задържа одеялото около себе си, като предпазващ щит. Огромният мъж й пречеше да вижда Фюри.

— Как можа да го направиш, Фюри? Как? Та тя ни спаси. Рискува живота си, за да ни помогне. Ти си жив, въпреки това, което ти стори. Дишаш! Опитваме се да докажем на хората, че сме нещо повече от животни. Насила ли я доведе? Изнасили ли я в леглото, като някое бясно куче? Дявол да го вземе! Такива ще бъдат техните заключения. Не мисля, че мога да те защитя, а в този момент не знам и дали го искам. Как можа да го направиш? Ти знаеш какво е заложено на карта. Нашите хора се нуждаят от насоки и защита! Ти си моят втори в командването. Ако аз загина, ти ще ръководиш. — Гласът на Джъстис се снижи, успокои се. — Ти ми разби сърцето. Наранил си тази жена. Подушвам кръвта й, това ще ни донесе множество проблеми. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? Да не би да си се побъркал? Случаят само ще засили убеждението, че ние сме безмозъчни животни, твърде опасни, за да са на свобода.

Фюри изгаряше от срам, докато наблюдаваше Джъстис шокирано. Знаеше, че бе предал народа си с отвличането на Ели. Когато влезе в ръководството, бе поел отговорности, но въпреки това позволи чувствата му към тази жена да го накарат да направи неща, които, признаваше си, бяха грешни. Беше я предпочел пред тях, нещо, което се бе заклел, че никога няма да направи, когато пое поста.

— Съжалявам — прошепна Фюри.

Джъстис тихо изръмжа.

— Какво не е наред с теб? Да не си си загубил ума? Какво ти стана изведнъж? Не мога и няма да позволя да ти се размине. Трябва да бъдеш наказан тежко, за да служи за пример.

— Не очаквам нищо по-малко — каза Фюри и си пое дълбоко дъх. Знаеше, че ще бъде наказан, преди да докосне Ели, и щеше да приеме всички последствия, изпречили се на пътя му. Искаше Ели повече, отколкото най-важното в живота си — неговите хора.

Когато Новите видове бяха освободени, много от тях искаха да се води война срещу всички хора, само Джъстис бе спокойният глас на разума. За да оцелеят, те трябваше да работят с хората, които ги бяха освободили. Когато им казаха, че ще им предоставят Хоумленд, място, където да живеят в мир и да възстановят живота си, Джъстис бе дошъл при Фюри и поискал от него да помогне в изграждането на новия начин на живот. Фюри се бе съгласил бързо, готов да поеме всяко бреме, което се изпречеше на пътя, и да работи, докато бъде полезен.

Беше поел обучението на екипите за сигурност, като ги учеше как да контролират звяра вътре в себе си. Иронията не му се изплъзна. Самият той не бе приложил това, което проповядваше. Преследваше нещо, което знаеше, че не може да има — Ели. Бе я довел в дома си и я бе прелъстил, независимо от цената.

Не съжаляваше за постъпката си. Дори и най-краткото време с нея, си заслужаваше болката, която щеше да му се наложи да изтърпи. Беше я вкусил, беше я докосвал и знаеше колко прекрасно се чувства близо до нея. Ако го затвореха, нейният образ щеше да му прави компания, нейният глас бе в паметта му завинаги, нейните красиви очи — гравирани в душата му. Можеше винаги да затвори очи и да я чуе, да я види.

— Добре ли сте? — обърна се Джъстис към Ели.

— Да — покашля се тя.

Вниманието на Джъстис се насочи обратно към Фюри, който срещна строгия му поглед с мрачна решителност. Той знаеше, че всеки отговаря за вината си. Щеше да се дистанцира от Новите видове, надявайки се хората да не обвинят другите за неговите действия и да му наложат каквото наказание отсъдят, без съжаление и извинения.

Разочарованието и ужасът на Джъстис го нараниха дълбоко. Знаеше, че много разчитат на него. Но беше предал хората си, своя най-добър приятел и самия себе си.