Тя чакаше мъжът да се ядоса, тъй като се бе втренчил в нея с присвити, интелигентни очи.

— Има повече отколкото ми казваш. Ние често сме поемали вината за различни неща. Но това е адски лично за Фюри.

Ели стисна зъби.

— Когато отидох, открих, че кучият син го беше бил и бе започнал да го изнасилва, разбирате ли? — Преглътна сълзите и отново сведе поглед към ризата му. — Вече му беше причинил ужасни неща, бе започнал да го изнасилва с палка и хм… това е травмиращо, разбирате ли? Фюри мислеше, че никога няма да му причиня страдание, вместо това го натопих за убийството. Той ми каза, че са го измъчвали, след като са разкрили престъплението. Били са го и е страдал заради това, което аз извърших. Той има причини да ми се сърди. Просто искаше възмездие и го получи.

Джъстис не каза нищо. Повя вятър. Младата жена не посмя да погледне мъжа в лицето. Страхуваше се да не види там отвращение или още по-лошо, ярост. Току-що бе признала, че е направила нещо ужасно на приятеля му.

— Взе ме от парка, за да ми покаже какво е чувствал, докато е бил завързан и безпомощен, и са правили с тялото му каквото си поискат. Той изстрада много покрай смъртта на този техник. — Направи пауза. — Не ме е принуждавал да правя с него секс. Не ме е бил или нещо друго. Бе решил, че да ме съблазни, е по-подходящо да докаже гледната си точка. И аз се съгласих. Сега двамата с Фюри сме квит, той получи своето отмъщение. Трябва да си тръгвам.

— Подуших миризмата на кръв. И с нараняването ли беше съгласна?

— Той случайно ме одраска със зъбите си. Не е нищо повече от една драскотина.

Джъстис въздъхна шумно.

— Разбирам. — Пусна брадичката й и отстъпи назад.

Ели се обърна и побягна по тротоара. Не посмя да се обърне назад да провери дали Джъстис ще я последва. Не спря, докато не се сблъска с един от охраната, няколко пресечки по-надолу. Скалъпи набързо една лъжа, закле се, че е била на посещение и увери, че нищо лошо не й се е случило. Отказа да му даде име, намеквайки, че е на сексуална основа, оправдавайки по този начин възбуденото си състояние, което той не пропусна да забележи.

Не пропусна и усмивката на пазача и начина, по който изгледа гърдите й, докато докладваше, че я е намерил и е в безопасност. Когато влезе в общежитието, й идеше да рухне от емоционалния ад, който беше преживяла.

Четири жени от Новите видове гледаха телевизия, когато Ели мина покрай всекидневната на път за асансьора. Спря се пред вратата му да го изчака и се обърна да ги погледне. Видя, че те я наблюдават. Жената, която седеше най-близо до нея, изведнъж се изправи. Носът й пламна, когато подуши въздуха и се намръщи.

— Добре ли си?

Ели бе изненадана, че някоя от тях се е загрижила за емоционалното й състояние.

— Добре съм, благодаря, че попита. Лека нощ. — И се обърна към вратата на асансьора, за да прекъсне зрителния контакт.

На асансьора му трябваше доста време, докато стигне приземния етаж. Ели затвори очи и обгърна с ръце гърдите си. Опитваше се да не обръща внимание на чувствителното място, там, където панталоните потъркваха слабините й, и лекото парене в долната част на гърдата й. Имаше нужда от баня, силно питие и може би добрия старомоден рев.

Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха. Ели отвори очи, влезе вътре, обърна се да натисне бутона за нейния етаж и ахна. Четирите жени влязоха след нея в тясното пространство и впериха погледи в лицето й с присвити очи. Те шумно подушиха, огледаха я от горе до долу и се приближиха още. Притиснаха Ели в ъгъла.

Внезапният им интерес към благосъстоянието й, я разтревожи. Бяха високи, мускулести и по-силни от нормалните жени. Озова се в капан, притисната в ъгъла. Една от тях се обърна и натисна бутона за третия етаж. Ели се опитваше да си спомни имената им. Жената с червените коси май имаше примесен котешки ген, ако се съдеше по формата на очите й. Тя спокойно наблюдаваше Ели.

— Подушихме те. Кръв, страх и секс. Всичко това има аромат.

— Подушихме и миризмата на един от нашите върху теб — заяви жената от лявата страна на Ели. Тя изглеждаше странно, генът на шарената котка се бе проявил в многоцветната й коса и котешките черти на лицето. Тя подуши отново. — Мисля, че е от кучешкия вид. Обонянието ни не е толкова силно, колкото при нашите мъже. Те могат да те помиришат и да определят моментално кой те е нападнал. При нас разпознаването на ароматите става по-трудно.

— Защо не ни се обади — сопна се червенокосата, жълтеникавите й очи излъчваха гняв. — Аз не съм куче. Имам само част от него.

Жената от котешкия вид сви рамене и намръщено погледна Ели.

— Била си нападната — подуши тя.

— Добре съм. — Ели преглътна. — Благодаря ви за загрижеността.

Четирите жени се вторачиха в нея мълчаливо. Асансьорът спря, бяха стигнали третия етаж. Ели опита да заобиколи спътничките си, но те продължаваха да стоят на пътя й. Стисна здраво устни и огледа всяка една от тях.