— Не мога да направя това сам, Фюри — информира го тихо Джъстис с огорчение. — Необходим си ми, трябва да сме единни, заради всички нас. Директор Борис е против мен на всяка стъпка от пътя ни за поемане контрола над Хоумленд. Опитва се да докаже на президента, че не сме в състояние да управляваме собствения си живот. Той искрено вярва, че ние сме повече животни, отколкото човешки същества, обучени да говорят и да им подражават. Не го е казал направо, но презрението му е толкова силно, че е невъзможно да се пренебрегне.

— Съжалявам.

— Случаят просто ще докаже неговото твърдение. Трябва да работим два пъти по-здраво, за да им докажем, че сме им равни и сме раса от интелигентни, отговорни хора. Не може да загубиш напълно ума си в това тежко време.

— Осъзнавам, че ще се отрази зле на НСО. Ще поема пълна отговорност и ще ги уверя, че само аз съм с недостатъци, а ти ще трябва да настояваш да се отнесат към мен строго.

Джъстис изучаваше своя приятел.

— Ти не си на себе си. Защо?

Вниманието на Фюри се отклони към леглото, но все още не можеше да види Ели зад огромното тяло на Джъстис. Срещна любопитния поглед на приятеля си.

— Мисля, че знаеш защо. Изпитвам нещо към нея, което не мога да пренебрегна. Това не е просто гняв. Тук има нещо повече.

Няколко мъже от Видовете имаха огромно желание да се чифтосват с определени жени, да ги държат в непосредствена близост, да ги направят свои, но никой досега не се бе поддал на инстинктите си. Не че бяха имали шанс, докато бяха лишени от свобода. Бяха ги държали разделени, с изключение на случаите, когато им водеха жени за разплод.

Все пак те знаеха за този проблем. Това се бе случило само няколко пъти в лабораториите за тестване, но евентуалният проблем, повече от Видовете да страдат от необходимостта за чифтосване, бе обсъждан. При мен съществува тази необходимост, призна си Фюри. Той бе почти сигурен, че чифтосването е за цял живот, защото Ели му влияеше много силно. Не можеше да си представи, че някога ще я пусне.

Когато Джъстис заговори, на лицето му бяха изписани тревога и разбиране.

— Колко лоши са нещата?

— Очевидно много. Боря се със зъби и нокти. — Раменете му се отпуснаха. — Съжалявам за неприятностите, които съм причинил, но… — Не се доизказа.

Все още не се разкайваше, дори нямаше представа колко е дълбока пропастта, която беше изкопал. Повдигна глава, опитвайки се да види Ели отново, но Джъстис все още я закриваше. Беше я имал само веднъж. Никога нямаше да му бъде достатъчно, но поне щеше да има спомен, на който да се наслаждава.

Ели забеляза дрехите си на пода до леглото. Фюри вероятно ги бе пуснал, когато я бе съблякъл. Личната й карта и обувките й също бяха там. Премести се бавно, определено усещаше болка между бедрата си от горещия секс, после плъзна дупето си по ръба на леглото, продължавайки да притиска увитото около себе си одеяло. Грабна дрехите си и трескаво започна да се облича. Мъжете продължаваха да се взират един в друг.

— Хората от охраната търсят навсякъде тази жена. — Джъстис направи пауза. — Намерили са край езерото счупения й плеър и подозират, че нещо й се е случило. Щом разбрах нейната самоличност на секундата дойдох тук, с надеждата да не си направил някоя глупост. Трябва да ги информираме, че е тук. Необходима й е медицинска помощ, а ти ще си получиш наказанието. Тя не е една от нас. Предполагам, ще те съдят по техните закони. Не знам какви са те, но ще трябва да се застъпя за това, за доброто на всички ни. Няма да се съпротивляваш, ако те арестуват. Знам, че противопоставянето ти ще бъде силно, ако те оковат във вериги, но не прави нещата по-лоши.

— Няма да се боря — тихо каза Фюри. — Ще им се обадя още сега.

Ели приключи с обличането. Обу си обувките и се изправи. При движението ризата се отърка в наранената й гръд и й причини чувство на дискомфорт. Щеше да й отнеме време да провери колко лоша е драскотината от зъбите му, затова си обеща да го стори като се прибере у дома. Започна плахо да пристъпва към вратата.

— Извинете — прокашля се тя.

Джъстис извърна глава, срещна погледа й и се намръщи, присвивайки устни.

Ели не погледна към Фюри.

— Веднага се връщам в общежитието, така че, моля, не звънете на никой. Ще им кажа, че съм била при приятел. Не е необходимо охраната да се намесва. Фюри и аз се разбрахме. Няма да има повече проблеми между нас. — Насили се да погледне Фюри и видя как след шока, красивото му лице се отпуска. — Сега сме квит, нали?

Той поклати глава и се намръщи.

Ели се олюля от ужас. Краката й се подкосиха, но Джъстис я хвана, преди да се строполи на пода. Силните му ръце я придържаха здраво за кръста, докато тя се овладя и изправи. Бутна ръцете му и той я пусна веднага. Младата жена зяпна Фюри.

— Не? Какво повече искаш от мен? — Сълзите й потекоха свободно по бузите. Вече не беше в състояние да ги задържи. — Съжалявам! Мислех, че ще бъдеш в безопасност, дявол да го вземе. Казах ти истината. Нямах друг избор. Направих всичко заради теб. Тогава не можех да ти кажа какво ще предприема, защото не мислех, че ми имаш доверие. Не бих могла да рискувам и да повторя всичко, което ти казах.

Фюри примигна. В очите му определено се появи болка.

— Не сме квит, защото сега аз имам дълг към теб. Не исках да те нараня със зъбите си.