Ели не можеше да им позволи да мислят най-лошото за Фюри. Две от тях, очевидно го познаваха много добре. Ели ненавиждаше ревността, която почувства, от вероятността той да е правил секс с тези две жени.

Може би не бяха имали избор. Това я успокои малко. Пое си дълбоко дъх и започна от самото начало.

Разказа им всичко до момента, в който я бяха последвали в стаята й. Избърса сълзите и спря поглед на всяка от тях. Страхуваше се, че могат да я намразят сега, когато беше признала своето престъпление.

Докато Ели бе говорила, Ръсти и Кит бяха седнали на пода, Брийз бе останала до вратата, а Съншайн бе седнала на леглото, близо до Ели.

— Сега искам да се изкъпя, после да си легна и не искам никога повече да споменаваме случилото се, разбрахме ли се? Той не ме принуди и не искаше да ме одраска със зъбите си.

Брийз кимна с тъжна усмивка.

— Ти си щедра жена, Ели. Повечето не биха разбрали нуждата му от отмъщение, както ти го направи тази вечер. Те щяха да… — Тя въздъхна. — Те щяха да излъжат, че им е посегнал, без тяхно съгласие. Ти не си заслужила неговия гняв. Знаеш го, нали? Спасила си живота му. Този, който е искал разплата, е мъжът в него. Не е прав. Чувствам, че се срамуваш от това, което си била длъжна да направиш, позволявайки на Мерикъл да повярва, че той е убил техника, но разбирам причината. Аз бих постъпила по същия начин. — Пое си дълбоко дъх. — Той няма да приближи отново до теб. Ние ще се редуваме да те пазим.

— Не е необходимо. Сега сме квит и той няма да ме търси повече. — Ели се изправи. — Благодаря ви за грижите и разбирането. Страхувах се, че ще ме намразите щом чуете. Исках просто да го спася от Якоб и да предам доказателствата на моя агент. Никога не съм мислила, че ще го изтезават заради убийството. Наистина съм добре, а утре ще съм хиляди пъти по-добре. Искам да оставя всичко зад гърба си.

— Иди вземи вана, а дрехите дай на нас. Ще ги изперем да премахнем миризмата му — предложи Съншайн тихо. — Направила си каквото е било необходимо. Бяха ни причинени ужасни неща, а това е най-хубавото, което съм чувала. Техникът би могъл да те убие.

— Знам, че това не означава много, но Фюри е добър човек — сподели Кит с тъжна усмивка. — Сигурна съм, че не е искал да те нарани, по какъвто и да е начин. Той винаги е бил много внимателен с нас.

Ели кимна. Догадките й за сексуалните истории на Фюри с двете жени се потвърдиха и тя се опита да не позволи на ревността да я яде отвътре.

Влезе в банята и остави вратата открехната. Пълната с топла вода вана я очакваше. Съблече се, подаде дрехите си през вратата и се отпусна във ваната.

Потръпна от допира на топлата вода до кожата от долната страна на гърдите. Повдигна ги, наведе глава и видя две драскотини от острите му зъби. По дяволите.

Затвори очи и се отпусна. Вече не би трябвало да се страхува, че Фюри ще й посегне. Разбира се, сега имаше сексуални, еротични спомени, с които да живее. Съмняваше се, че някога ще чуе за него. Бившият й съпруг я бе наранил достатъчно, за да я накара да се закълне, повече да не обича никого. Беше си обещала никога да не позволи мъж да има толкова голямо значение за нея, та да изпълва мислите й денонощно. Докато не видя Фюри за първи път. Нещо, помисли си тя, мъртво в мен изкрещя за живот. Той се превърна в мания — първо го спаси, след това му се реваншира заради това, което бе извършила. Бе останала да помага на неговите хора, тъй като не знаеше какво се е случило с него.

Фюри имаше за нея много по-голямо значение, отколкото бившият й съпруг някога бе имал. Беше уверена, че след като познава любовта, със сигурност нищо друго не е в състояние да я нарани така, както унищожаването на брака й, когато разбра, че се е омъжила за измамно копеле, но грешеше.

Чувствата й към бившия не бяха нищо, в сравнение с емоциите, които Фюри я накара да изпитва.

Съвсем нищо. Докосването му щеше да я преследва през останалата част от живота й. Пожела си двамата да имат реалния шанс да са заедно. Щеше да рискува да разбие сърцето си отново, но…

— По дяволите — промърмори Ели на глас. — Бих искала всичко това, ако нещата бяха различни, но това просто не е писано да стане.

— Фюри.

Сепна се леко, когато чу някой да произнася тихо името му, без да усети, че се е промъкнал до него. Това бе доказателство колко много е обсебен от наблюдението над Ели в общежитието. Той извърна глава и се взря в Слейд.

— Какво?

— Манията ти към жената започва да ме плаши. Необходимо ли е да докладвам на Джъстис?

— Не. — Фюри се извърна отново към общежитието, където Ели седеше на дивана в дневната с няколко жени. Тя се усмихна на нещо и той закопня да разбере какво бе предизвикало веселото й настроение. — Само исках да я проверя.

— Трябва да я оставиш. Беше ни обяснено защо е работила в Мерикъл. Разбирам необходимостта ти да търсиш отмъщение, но тя не е наш враг.

Фюри прехапа език. Беше по-добре приятелят му да вярва, че това е причината да се крие зад дърветата и да гледа жената, която го очароваше и отказваше да напусне мислите му. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен за нея. Стоновете, които издаваше, сладкият вкус на желанието й и споменът за нейното тяло, стегнато около него, всичко това превърташе непрекъснато през ума си.