— Благодаря. Уведомихме в офиса за вашето пристигане. Оттам ще изпратят джип за вас, госпожице Дюпре.

— Просто Джеси. Благодаря.

Мъжът й се усмихна.

— Аз съм Флейм, а партньорът ми, дето сърдито гледа протестиращите, е Слаш. Благодаря за удоволствието, което ни достави с думите, които каза на онзи човек там. Той обича да ни се подиграва.

— Удоволствието е мое. Когато започне отново да ви дразни, просто скандирайте насреща му „Елвис“, и се обзалагам, че той ще млъкне. — Тя му намигна. — Това е най-добрият начин да се справите с тях. Тази дума напълно ще го вбеси, той ще знае, че е обида, но останалите няма да разберат.

Флейм се изсмя.

— Ще го запомня и ще го предам на другите.

— Смятам, че така е честно да му го върнете. Сигурна съм, че трябва да се примирявате с адски много неща. Може ли да ти задам един личен въпрос?

— Естествено. — Той сви рамене.

— Защо избра да се казваш Флейм? Разбирам косата ти да беше яркочервена, но тя е светлочервена.

— Обичам да наблюдавам как гори огънят. — Усмихна се. — Често прекарвам нощите като седя вън пред огнището. Миризмата на горящо дърво е приятна, а пламъците са красиви и толкова живи.

— Винаги съм искала да задам този въпрос. Късметлия си, че си имал възможността сам да избереш името си. Аз бях принудена да се примиря с Джесика Марли Дюпре. — Тя поклати глава. — Моите родители ме убеждаваха, че е хубаво. Мисля, че са пушили наркотици, докато са римували двете ми имена. — Флейм се разсмя. — Ето защо настоявам да ми викат само Джеси. Когато чуя някой да ме нарича с пълното име, ми призлява. Звучи, сякаш трябва да пея стари кънтри песни или нещо такова. Така че, името е от значение.

— Удоволствие е човек да те има около себе си. — Засмя се отново мъжът. — Родителите ти са свършили добра работа.

— Благодаря.

— Наистина ли ще работиш при нас?

— Да. Не знам какво точно ще правя. Тази сутрин ме изритаха от екипа и ме изпратиха тук.

Усмивката му помръкна.

— Искаш да кажеш, че са те уволнили? Защо са те отстранили от групата?

— Бях простреляна. Просто драскотина, наистина. Също така убих и трима тъпанари, но те си го заслужаваха. Това е дълга история. Беше добра стрелба. Но моят баща е сенатор Джейкъб Хилс. Като научи и полудя от притеснение. Уволни ме, за да е сигурен, че повече няма да съм в опасност, или да попадам в ситуация, в която може да се наложи да убивам задници. — Усмихна се, за да смекчи думите си. — Предполагам, е решил, че тук ще е по-безопасно. — Тя огледа високите стени и тежковъоръжените офицери, които патрулираха горе. — Забелязвам, че това място е доста сигурно.

Флейм се засмя.

— Къде те простреляха?

Джеси се обърна с гръб към него и повдигна косата си. Раздели я на път, за да покаже обръснатата площ — около пет сантиметра дълга и два и половина широка — покрита с марля.

— Просто една драскотина. Куршумът е отнесъл малко от кожата на главата, но… — Пусна косата си и се обърна отново към мъжа. — Не забравяй винаги да носиш бронежилетка по време на дежурство. — Погледна към неговата. — Моята пое два куршума от снайпер в гърба. — Тя посочи към жилетката му. — Вършат работа. Всичко, което имам е няколко натъртвания.

— Невероятно! Имаш ли приятели тук? Покрай дейността ти в спец групата, трябва да си завързала някои познанства.

— Не. Срещала съм се с няколко души, но с никой от тях не съм прекарала много време. — Освен Джъстис. Но не го спомена на глас.

— Защо не ми се обадиш, когато се настаниш? Имаме си бар. Ще се радвам да те черпя една бира и да те запозная с всички. Мисля, че ще спечелиш куп приятели. Много си забавна.

— Става. Хубаво е човек да има повече приятели.

— Имаме телефонен указател. Номерът ми е вътре. Търси Флейм, нямам фамилно име. Все още не ми се е налагало да избирам такова.

Джип, управляван от жена от Новите видове, приближи към портата. Тя беше едра, явно експериментален прототип, а не подарък. Джеси нямаше много опит с подобни жени, освен с една, когато бе прекарала известно време в Резервата. Тя много харесваше Брийз.

— Това е твоят шофьор. Вярвам, че ще живееш и работиш тук с радост, Джеси. За мен беше истинско удоволствие да се запознаем. Надявам се скоро да те черпя една бира. Обади ми се. — Флейм й помаха с ръка за довиждане.

— За мен също беше удоволствие да се запознаем. Ще се обадя да пийнем по бира. — И тя му помаха с ръка, взе си сака и тръгна към джипа.

Едрата жена се намръщи.

— Хей, човек, трябва да дойдеш с мен.

— Здравей! Аз съм Джеси. Ти ли си моят шофьор?

— Да. — Тя нямаше щастлив вид. — Аз съм Миднайт. Заповядай, качи се.

Джеси хвърли чантата си на задната седалка и се настани на предната, до водача. Не откри предпазен колан. На територията на Новите видове, те не бяха задължителни. Също така тук нямаше натоварен трафик или проблеми с превишената скорост. По тротоарите Джеси забеляза паркирани предимно голф колички. Жената направи обратен завой и погледна към пасажерката си, очевидно не бе щастлива, че е назначена да я вози навсякъде.