Устата на сенатора зееше отворена.

— Убила е трима мъже? Никой не ми е казал.

— Щях, но вие току-що пристигнахте. — Тим пребледня. — Аз й заповядах да си намери скривалище, сър. Би трябвало да остане скрита, докато не й кажем, че е чисто, но тя отказа да ме послуша. Ето защо исках да я метна на коляното си.

— Не би трябвало да бъде излагана на опасност. — Възрастният човек въздъхна тежко. — Не би трябвало да я пращате да осъществява контакт с Новия вид, докато не е безопасно за нея.

— Вие сте този, който й е дал пистолет — изсумтя Тим. — Тя си мисли, че е част от екипа, защото вие постоянно й го повтаряте. Знаете колко упорита може да бъде. Затова й казах как ще постъпя, ако не ме слуша. А тя послуша ли ме, остана ли да изчака отвън? Не, дяволите да го вземат! Не и вашата дъщеря. Настоя да отиде с мъжете, така че да бъде в помощ на жената веднага щом я открият. Вероятно би откраднала кола и би разбила портите сама, ако не бях я пуснал вътре с екипа.

Сенаторът си пое дълбоко дъх, за да се успокои, но въпреки това, продължаваше да изглежда ядосан.

— Прав си. Това е Джеси. — Устните му се присвиха. — Уволнена е. Никога не съм мислил, че ще бъде толкова опасно. Че ще се наложи да убие трима души или че ще я застрелят. Тя няма да се върне отново. Ще й намеря веднага заместник, но това повече няма да го бъде. — Погледна към Джъстис. — Бих искал да те помоля един от твоите хора да заеме мястото й временно, докато намерим човек, заслужаващ доверие. Не ме интересува дали е мъж или жена, но екипът се нуждае от някого, от когото жените ви няма да се боят. Кой би могъл да бъде най-добър за това, по принцип, ако не един от вашите собствени хора?

Джъстис не желаеше Джеси да се връща отново на работа, предвид това че членовете на екипа й бяха допуснали тя да бъде почти убита.

— Ще намерим заместник. — Той огледа колегите й в помещението, като най-накрая се взря в Трей Робъртс — ръководителя им. — Кой ще работи по-добре с екипа ви? Мъж или жена? — Направи пауза. — Имайте предвид, че жените ни стават сприхави, ако някой от вашите хора ги тормози или ги притеснява сексуално.

Трей примигна.

— Определено мъж. Ние обичаме да дразним Джеси през цялото време, но тя знае, че се шегуваме. Така се разтоварваме от стреса. Не съм сигурен, че жените ви ще разберат шегите и някое от моите момчета може да пострада.

— Готово! Ще попитам за доброволец и ще го свържа с вас в рамките на следващите няколко дена. — Джъстис насочи вниманието си към сенатора. — Трябва да се разберем къде ще живее и какво ще бъде най-безопасно за него. Няма да изложа някой от хората си на открито, за да стане прицел на враждебно настроените групировки. Той трябва да разполага с безопасни условия на живот.

— Разбрахме се.

Вратата на залата се отвори и оттам излезе една медицинска сестра. Тя зяпна Новите видове. Секундите се проточиха в минути. Сенаторът пристъпи напред, за да привлече вниманието й.

— Да?

Жената с усилие откъсна очи от мъжете и го погледна.

— Ами, вашата… ъ-ъ… дъщеря. Тя е готова да си тръгне. Всичките й тестове изглеждат добре, а тя отказва да остане за наблюдение. Те са…? — Сестрата обърна глава и зяпна в Тайгър.

— Те са какво? — тросна й се сенаторът.

Вниманието на жената се върна към него.

— Тя си тръгва от спешното. Ще я освободят веднага, щом се облече. — Обърна се и побягна.

— Трябва ли да нося наши снимки и просто да им ги раздавам? — Прихна да се смее Тайгър. — Така могат да се взират толкова дълго колкото си искат.

— Съмнявам се, че ще проработи. Те само ще ти искат автограф. — Джъстис се усмихна, за да смекчи думите си.

Тайгър трепна.

— Ще казвам, че не знам как да си напиша името, когато ме помолят да го направя. Хората ще разберат и ще повярват, че не можем да четем.

— Май ви се случва често, а? — засмя се Трей.

— Да — кимна Тайгър. — Преди две седмици бяхме поканени в Резиденцията на губернатора и по време на мероприятието трябваше да се справяме с много хора. Искаха от нас да подписваме разни неща, непрекъснато ни докосваха и ни молеха да позираме с тях за снимки. Жените ми пъхаха телефонните си номера, когато си стискахме ръцете.

— Човече, аз искам жените да ми дават техните номера — засмя се Майк. — Това не звучи никак зле.

— Нямаше да говорите така, ако го бяхте преживели — заяви тихо Джъстис. — Да гледат на вас не като на човек, а като на вещ. Предмет. Нещо без чувства.

— Да, но пък жените…! — намигна им Майк.

— … са прекалено нежни… — ухили му се Тайгър.

Майк открито огледа Тайгър от главата до петите, преди да погледне надолу към собственото си тяло.

— Ние с теб сме почти еднакви.