— Не се радвам на случилото се — промълви другата жена. — Но съм щастлива, че съм тук, за да ти помогна в този момент. Ти се грижеше за мен, когато бях спасена. Всичко ще бъде наред, Джеси. Тогава ми каза същите думи и аз ти повярвах. И беше права. Сега е твой ред да ги чуеш от мен и да ми повярваш. Всичко ще бъде наред.

Знаеше, че нищо няма да е наред. Джъстис я бе обявил за своя половинка и някои от хората му се бяха опитали да го убият. Би трябвало да го послуша, когато й заяви, че никой не бива да знае за връзката им. Мислеше си, че е прекалено покровителствен и параноичен — грешка от нейна страна. Сега любимият й лежеше и се възстановяваше след операция. Едва не бе загинал и единственият начин да реши проблема бе да го остави. Сърцето й беше разбито.

Джеси бързо се подсуши. Някой тихо почука на вратата. Тя се отвори и Тайни надникна вътре, след което бързо влезе и затвори зад себе си. Огледа я и й протегна сгънатите дрехи. После погледна към Халфпринт.

— Не мисля, че нашите блузи ще й станат — с нейните големи гърди. Освен това знам, че човешките жени носят сутиени. Ние не ползваме такива, затова нямаше кой да й заеме, но взех тениска от един мъж навън, който имаше резервна чиста в джипа си. Тя ще прикрие свободното движение на гърдите й, така че ще запази скромността си. Панталоните трябва да й станат. Как се справяте?

Халфпринт се поколеба.

— Добре. Тя почти не продумва.

— Всички говорят за онова, което си направила. — Тайни леко се усмихна на човешката жена. — Ти спаси нашия лидер. Намират те за много смела и мислят, че си експериментален женски прототип, което си е комплимент. Някои от нашите мъже разправят, че когато са нахлули в къщата си го пазила с два пистолета, насочени към тях. Казаха, че си убила четирима от Видовете. Никой не е разстроен от тяхната смърт. От това ли се боиш? Ние не сме ядосани. Благодарни сме ти.

— Убих четирима мъже от Видовете. Как може да сте ми благодарни?

— Направили са грешка, че са тръгнали след теб и Джъстис Норт. Не са разсъждавали правилно. А онези, които предават своите, не трябва да живеят. Те не са безопасни за хората наоколо. Благодарни сме, че не са те убили, и че двамата сте живи.

Джеси почувства необходимост да седне, без да се интересува, че е само по кърпа и рухна върху седалката на тоалетната.

— Не всеки ще бъде благодарен. Това означава, че пак ще вбеся някои от Новите Видове и те отново ще се опитат да го убият заради мен. — Сълзите потекоха по бузите й като поточета. — Той ми каза, че никой не трябва да знае за нас и че това би било опасно. Никога не съм предполагала, че собствените му хора ще се опитат да го ликвидират. Предизвиках гражданска война.

Тайни изглеждаше объркана.

— Ето дрехите — рече тя и излезе.

— Хайде, облечи се — тихо настоя Халфпринт. — Хайде, Джеси. Всичко ще се оправи. Искаш да се върнеш и да седнеш до него, нали?

Тя навлече ластичните панталони и торбестата тениска, която падна до под бедрата й. Нямаше сутиен и бикини, но не й пукаше. Когато се изправи пред огледалото, отражението й я гледаше подигравателно. Беше по-бледа от обикновено, очите й изглеждаха зле — сините им дълбини бяха по-тъмни от нормалното, а около тях имаше червени кръгове от плач. Ръката й инстинктивно стисна пистолета, после погледна надолу към смъртоносното оръжие.

— Вече съм готова да се върна.

— Не се нуждаеш от пистолета, Джеси.

— Ще го задържа. — Стисна в юмрук резервния пълнител. — Това не е краят.

— Добре. Задръж го, щом те кара да се чувстваш в безопасност.

Върнаха се обратно в чакалнята и младата жена се насочи право към Тайгър. Той стана от бюрото, за да може тя да поеме охраната на половинката си.

— Джеси? Може ли да ми дадеш пистолета?

— Не и докато той не е в състояние да се защити сам.

— Това би могло да продължи с дни — опита да се аргументира той. — Дали са му лекарство, което да му помогне бързо да се излекува, но ще отнеме време. Раната е лоша.

— Тогава ще го получиш след няколко дни.

— Нали ще трябва да спиш. — Въздъхна. — Може случайно да простреляш себе си или някой от околните.

Джеси го погледна в очите.

— Знаеш ли какво е гражданска война, Тайгър? — Той се намръщи. — Това е нещо, което се е случвало и преди. Искаш ли да узнаеш най-лошата част от историята? Обикновено се повтаря. Няма да ти дам пистолета и няма да се махна от Джъстис, освен ако не трябва да използвам тоалетната. Тогава ти можеш да го пазиш.

— Знам какво е гражданска война, но това няма да се случи с Видовете. За онези петима мъже, които ви нападнаха, свободата бе твърде нова и те не разбираха как стоят нещата отвън. Това никога няма да се повтори.

— Какво ще кажеш за другите от това съоръжение за тестване? Не можеш да знаеш дали те няма да представляват опасност за сигурността му. Не знаеш на какво са били подложени от персонала на Мерикъл, че да изпитват такава омраза към всеки, който не е като тях и нямаш представа какво се е случвало там вътре. Те не са били свободни достатъчно дълго, за да разберат, че не всички хора са като онези, с които са живели досега. За тях аз съм враг и обвиняват него, че ги е предал, след като ме избра за своя съпруга.