О, това боли, така че не се тормози да го отричаш! Стана й ясно, че той не искаше някой да узнае за тях. Дали не се смущаваше от нея? Включи лампата и се вмъкна в душ кабината. Без да си прави труда да нагласи температурата, пристъпи под силната струя ледена вода.

— Кучи син — изсъска отново, грабна бутилката с шампоан за тяло, изсипа почти половината от нея и започна яростно да го втрива в кожата си. — Мъже! Направо не мога да повярвам! Какъв задник!

Спря, чудейки се, защо прави онова, което бе поискал. Той може и да имаше проблеми с хората, когато узнаеха, че двамата са спали заедно, но тя нямаше. Студената вода рукна надолу по тялото й, тя потръпна и отново изруга.

Някакво парене я накара да трепне. Изви глава, за да потърси източника. Очевидни червени белези от ухапване се смесваха с водата. Видя дупчиците от зъбите му и кървавото очертание на захапката му. Подложи рамото си под душа, отми шампоана, който я дразнеше и паренето спря.

Може би затова той не искаше някой да узнае, че двамата бяха спали. Джъстис Норт, могъщото лице на Новите видове, бе изгубил самообладание и бе забил зъбите си в човешко същество. Медиите щяха да подемат една толкова голяма история, с някакъв гаден, засукан сценарий, по начина, по който обикновено действаха, и тогава адът щеше да се отвори.

— По дяволите! — Спря водата, излезе от душ кабината и грабна една кърпа, за да се изсуши, колкото може по-бързо.

Вниманието й привлече опаковка парфюм, която бе извадила от чантата си и поставила на плота. Никога не използваше парфюм, баща й бе й взел този, докато плащаха новите й дрехи. Може би, все пак не беше толкова безполезен, колкото си мислеше. Новите видове мразеха изкуствените миризми, затова щеше да прикрие с него аромата на Джъстис. Пусна кърпата, грабна кутийката и, докато нахлуваше в спалнята, я разкъса.

Задави се леко, когато напръска въздуха около себе си с парфюма, миришещ на цветя, затвори очи и влезе цялата в облака. Беше се постарала да запази превръзката суха, а Новите видове имаха изумително обоняние. Можеха да подушат аромата му по косата й, но сега просто щяха да вдъхнат аромата на гардении.

— Гадост! Ако това не прикрие миризмата му, нищо няма да може. — Хвърли флакона на леглото, бързо облече дрехите, които бе свалила по-рано и си спомни, че трябва да вземе шишенцето, щом изтича от стаята, когато в предната част на къщата зазвучаха удари.

Джеси пръска с парфюм, докато препускаше към вратата, после метна флакона на дивана. Размаха бясно ръце, за да разпространи ужасната миризма, приглади късо изрязаната си тениска, за да се увери, че гърдите й не се показват и отключи входната врата.

Пред нея стояха двама офицери от Новите видове и гледаха мрачно. Джеси се въздържа да увеличи, колкото се може повече, разстоянието между тях и себе си. Двамата мъже бяха стиснали пистолетите си, взряха се в нея, преди да огледат стаята зад гърба й и единият от тях пристъпи, за да влезе в къщата. Тя разтвори ръце, хвана се за рамката на вратата и успя да го блокира.

— Какво става? Какво е това, автомобилна аларма ли?

Този, който искаше да влезе вътре, трябваше да отстъпи назад, за да не се докоснат.

— Вие ли крещяхте?

— Не. Бях под душа. Чух врявата, когато спрях водата. Щом това не е автомобилна аларма, да няма пожар?

Двамата мъже се спогледаха, след това се втренчиха в нея. Вторият си пое дълбоко дъх, помириса и направи гримаса. Ръката му се стрелна към лицето, за да запуши носа си и той отстъпи една огромна крачка назад. Другият направи същото. Тя не притежаваше острото им обоняние и въпреки това вонята на гардении почти бе напълнила очите й със сълзи.

— Може ли да претърсим къщата ви?

— Тук няма никой, освен мен. Мислите, че аз съм пищяла? Не, не съм. Може би някоя аларма е повредена и се е включила сама. Или вятърът я е задействал. Стават такива неща.

Те изглежда не знаеха какво да правят, но отстъпиха още назад, най-вероятно не се наслаждаваха на онова, на което миришеше.

— Всичко е наред. Радваме се, че сте в безопасност. Заключете вратата. Ако чуете или видите нещо, натиснете бутона на алармата. — Той посочи към стената.

— Разбира се. Няма проблем. Благодаря!

Джеси затвори вратата и я заключи. Облегна се на дървената й повърхност, отпусна напрегнатото си тяло и затвори очи. Пое си дълбоко дъх, направи гримаса и се отдръпна от вратата. Трябваше да проветри къщата, за да се отърве от вонята и отново да си вземе душ.

Джъстис плуваше поредната обиколка в басейна, когато чу скърцане и спря, стъпвайки на дъното. Той подуши, обърна се и локализира двама офицери по сигурността, приближаващи откъм страничния двор. Те щяха да използват портата там, за да го намерят, вместо да влизат в къщата му.