Изведнъж от хола прогърмя силен шум от разцепване на дърво. Прозвуча така, сякаш някой бе избил входната врата. Джеси хвана ръката на любимия си и я притисна над контузеното място.

— Натискай здраво тук и не мърдай. Обичам те. — Грабна празния пистолет и бръкна в пазвата си. Докато измъкваше оттам резервния пълнител, ръката й омаза с кръв бронежилетката, ризата и гърдите й. Изправяйки се, зареди оръжието си. Стисна двата пистолета в ръце и застана над съпруга си, разкрачила крака от двете страни на бедрата му.

От тактическа гледна точка мястото, където се намираха, беше много лошо. Навсякъде около тях имаше възможности за проникване — огромната плъзгаща врата и отворената към всекидневната арка.

Нямаха никакво прикритие. Джъстис беше прекалено тежък и твърде много го болеше, за да се движи. Петият мъж щеше да нападне и тя се надяваше той да влезе през свода, тъй като от тази посока беше дошъл гръмовният трясък от проникване в къщата.

Погледът й трескаво обходи стаята. За секунда мерна движение. Щеше да убие този кучи син. Нямаше да припари до нейния мъж.

— Джеси, махай се оттук и намери безопасно място, откъдето можеш да го наблюдаваш.

— Млъквай! Няма да те оставя.

— Моля те, Джеси. — Ръката му потърка глезена й. — Спасявай се! Аз ще остана тук да се бия.

Тя погледна бледото лице на половинката си. Въпреки естествения загар на кожата му, то беше много по-бяло, отколкото някога го бе виждала. Килимът, близо до хълбока му, бе подгизнал от кръв, боксерките му също бяха напоени.

Той се усмихна, срещайки погледа й.

— Толкова си красива, когато си върху мен. — Затвори очи и усмивката му се стопи. Главата му се отпусна на една страна.

— ДЖЪСТИС! — Мъката я накара да изкрещи името му.

Гърдите му се повдигаха и спадаха, което показваше, че не е умрял, но тя знаеше, че това ще стане скоро.

Трябваше да притиска раната му, но за тази цел се налагаше да остави оръжията, а това беше нещо, което щеше да бъде сигурна смърт и за двамата. Затова постави голото си стъпало върху тялото му, над разреза, и натисна мястото с такава сила, с която смяташе, че ще спре кръвта, без да го нарани.

— Джъстис! — изрева мъжки глас от дневната.

Младата жена насочи едно от оръжията си към арката, когато забеляза движение. Познато лице нахлу в стаята и тя едва успя да отдръпне пръста си от спусъка. Тайгър се втренчи в нея, докато още мъже, девет на брой, изпълваха пространството зад него.

Подкреплението беше пристигнало.

— Беше намушкан. — Гласът на й се пречупи. — Четирима от онези задници са мъртви, единият изчезна. Извикайте линейка!

Смаяният поглед на Тайгър се насочи надолу към Джъстис. Внезапно стъклото вдясно се разби и Джеси рязко се обърна в тази посока. Нещо огромно, с черно лице, премина с трясък през плъзгащата врата вдясно от мястото, където бяха те с Джъстис.

Инстинктът спаси живота й. Стреля и с двата пистолета. Тежкото тяло се блъсна в нейното и я отхвърли по гръб, далече от половинката й.

Джеси лежеше на пода, болезнено притисната от най-малко сто и петнайсетте килограма на отпуснатото, безжизнено тяло на предателя. Не можеше да си поеме дъх — той бе изкарал всичкия въздух от дробовете й. Стори й се, че е минала цяла вечност, макар в действителност всичко да бе продължило само секунди. Изведнъж тялото бе отхвърлено от нея и тя с усилие си пое въздух. Погледът й срещна очите на Тайгър. Той се наведе и й подаде ръка.

— Медиците са с мен. Те ще направят всичко възможно да спасят Джъстис — обеща той. — Нека ти помогна да станеш.

— Джъстис ще се оправи. — Доктор Трейдмонд се усмихна уверено. — Преживя операцията. С помощта на лекарствата, ще се възстанови бързо.

— Благодаря ви. — Джеси затвори очи, борейки се със сълзите на облекчение. После ги отвори и погледна лекаря с признателен поглед. — Много ви благодаря!

Тайгър се прокашля и насочи вниманието й към себе си. Той и около петдесет други Нови видове се бяха натъпкали в чакалнята на Медицинския център заедно с нея. Някои седяха на столове, други върху продълговатия плот, в близост до входната врата, а трети — направо на пода. Самата тя се беше разположила върху бюро, което бе издърпала пред стаята на Джъстис, докато още го оперираха.

— Може ли да ти помогнем да се изкъпеш и да се преоблечеш? — Офицерът приближи до нея.

Тя погледна надолу и забеляза, че още бе с бронежилетката и окървавените дрехи. Поклати глава.

Той се намръщи, силно притеснен, и присви котешките си очи.

— Знаеш, че Джъстис би искал ние да се грижим за теб, докато отново е в състояние. Ти си още в шок и си покрита цялата с кръв. Моля те, Джеси, позволи ни да се погрижим за теб.

— Няма да го оставя!

— Можете да се изкъпете тук, в една от стаите. — Доктор Трейдмонд въздъхна. — Сигурен съм, че ще ви донесат чисти дрехи.