— С работната група? — Водачът на Видовете се напрегна.

— Няма ли да бъдат възхитени? — Усмивка разтегна устните на приятеля му.

— Трябвало е да го спреш.

— Ти си този, който се съгласи, че те могат да вземат решения вместо теб и да поемат част от отговорностите ти.

Джъстис се отпусна и се усмихна.

— Иска ми се да го видя как се спогажда с хората. Какъв кошмар. Той щеше да бъде последният ми избор. Мислех си за Флейм, перфектен е за там, тъй като с удоволствие прекарва времето си с човешки същества.

— Да — прихна Тайгър. — Съгласен съм, но вместо това получиха Браун. Горкият Тим.

Изведнъж Джеси се размърда в леглото. Любимият й се обърна към нея, пренебрегвайки веднага другаря си. Клепачите й трепнаха и се отвориха. Той й се усмихна и взе лицето й в шепи.

— Здравей, Джеси. — В отговор на лицето й грейна усмивка, но спомените се върнаха и очите й се разшириха от тревога. Опита да се изтегли нагоре в леглото, но Джъстис я задържа легнала, стягайки хватката си около нея. — Всичко свърши. Ние сме в безопасност. Успокой се, скъпа.

Младата жена обиколи с поглед стаята и забеляза другия мъж. Втренчи се в него.

— Накарал си Ели да ми даде приспивателно?

— Виновен съм. Ти не слушаше никой, затова си помислих, че ще чуеш Джъстис. — Изправи се и излезе от стаята.

— Наредил е да ме упоят. — Беше бясна.

— Сигурно се е боял, че съпругата ми ще го убие — Ухили се. — Гордея се с теб, но… — Усмивката му изчезна. — … ще си платиш за неподчинението. Трябваше да останеш в банята.

— Спасих ти задника.

— Знам. Благодаря ти. Но въпреки това трябва да бъдеш наказана и реших, че най-добрият начин е, като ти преподам един урок.

— Ти сериозно ли? — ядоса се тя. — Спасих ти живота, Джъстис. Само защото съм човек, не означава, че трябва да се крия в банята. Никога не би поискал подобно нещо от вашите жени. Ти…

Мъжът я целуна. Джеси изпъшка в устата му, щастлива да усети устните му върху своите, развълнувана, че се чувства достатъчно добре, за да го направи. Ръцете й посегнаха към гърдите му, за да се увери, че сърцето му бие силно. Той се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Ще изслушаш ли поне какъв вид наказание ще получиш, преди да започнеш да крещиш?

— Чудесно. Давай и аз ще ти кажа дали става или не.

Очите му се присвиха и от гърлото му се изтръгна ръмжене.

— Ще те изпратя в Резервата. Реших, че най-добрият начин да се научиш да ме слушаш, е като те оставя там най-малко за две седмици.

— Отпращаш ме? — Беше слисана и наранена. — Но…

— Не съм свършил. — Усмихна се. — Лично ще ти давам много заповеди и ти ще се научиш да изпълняваш всяка една. — Придърпа я по-близо до себе си. — Ще поискам да си свалиш дрехите и да се качиш в леглото заедно с мен. Мислиш ли, че това е подходящо наказание?

— Бях много лоша. — Изкиска се тя.

— Да, и трябва да се научиш да изпълняваш заповеди. — Устните му докоснаха нейните. — Да започнем ли още сега?

Погледът й се стрелна надолу към превръзката на бедрото му.

— Ранен си.

— Аз съм жив и ти си в прегръдките ми. Винаги ще те желая.

Внезапно Джеси се усмихна.

— Всички онези движения са противопоказни за теб. Знаеш ли какво означава това? — Той повдигна вежда. — Че аз трябва да свърша цялата работа. — Бутна го да легне по гръб. — Лежи си и ме остави аз да се погрижа.

Мъжът изръмжа, но остана легнал. Джеси приседна и се наведе над него. Езикът й обиколи зърното му, след което го засмука в устата си. Пръстите на Джъстис се заровиха в косата й, от гърлото му се разнесе мъркане. Тя продължи да го дразни, докато хватката му стана прекалено стегната. Тогава се засмя и пусна твърдото връхче.

— Бавно и ритмично, нали?

— Дали са ми лекарства, за да ми помогнат да се излекувам по-бързо — каза той през стиснати зъби. — Нямам никакво търпение. Чувствам се изключително необуздано.

— Какво означава това?

Той присви очи, ноздрите му се разшириха.

— Аз съм свръхвъзбуден и агресивен, така че не ме дразни дълго. В това състояние няма да мога да си наложа контрол. В стремежа си да бъда вътре в теб не искам да те нараня, ако продължаваш да ме дразниш.

Джеси слезе от леглото, погледна към вратата и изхлузи взетите назаем панталони. После се върна обратно до леглото и погледна към чаршафа, покриващ Джъстис.

— Направил си палатка. — Ухили се тя.