— Джеси, връщай се обратно! — дрезгаво нареди Джъстис. — Чух изстрели. Ранена ли си?

Младата жена долови движение с ъгъла на окото си и извърна глава навреме, за да види как друг нападател нахлува от кухнята. Без да мисли — просто забеляза черното облекло, размазаната черна боя по лицето и насочи оръжието си. Онзи се движеше по-бързо от човек, но нейните куршуми не пропуснаха. Той извика силно — пронизителен вой от болка — и падна на пода, приземявайки се върху това, което някога е било масичка за кафе. Повече не помръдна.

— Добре съм. Ще прикривам гърба ти, скъпи. Искаш ли да застрелям копелето до теб? — Гласът на Джеси трепереше, но ръцете — не.

— Стой настрана. Има още двама.

— Има само още един, освен този задник, с когото се биеш. Убих мъжа, който се опита да влезе през банята. Чул си тези изстрели. Не пропуснах. — Любимият й изръмжа и тя знаеше, че е ядосан, но щеше да се справи с гнева му по-късно.

Стисна пистолета от лявата ръка между бедрата си, подпря се на стената, за да запази равновесие, и с дясната ръка извади празния пълнител от оръжието. Измъкна нов от бронежилетката и го зареди. После грабна пистолета, който беше между краката й.

— Имаш си човек да се бие вместо теб? — изплю Видът, биещ се с лидера. — Ти си прекалено слаб, за да ни водиш.

— Кой си ти? — изръмжа Джъстис. — Дори не те познавам и как смееш да посягаш на моята половинка?

Той се напрегна и рев раздра гърлото му, когато скочи върху другия. Оттласна се нагоре след мигновено приклякване и се понесе във въздуха. Сигурно имаше силни крака, за да направи подобен скок. Джеси се смая от гледката, възхитена от красотата на движението. Джъстис прелетя около метър и половина, преди тялото му да се блъсне в предателя.

Те се свлякоха на кълбо и от гърлото на водача на Видовете се откъсна ръмжене. Започнаха да се бият като животни — замахваха и се деряха с нокти. Джъстис използва и краката си, успя да увие единия около бедрото на противника си и дръпна силно. Онзи под него изрева в агония, когато крайникът му се изви под неестествен ъгъл.

Те отново се претърколиха и Норт се озова под нападателя, но успя да го блъсне достатъчно силно и да го отхвърли на една страна. Облечената в черно фигура се удари толкова силно в стената, че повреди мазилката. Тялото на Джъстис се огъна, след което приклекна и се хвърли върху мъжа, който се опитваше да се отдалечи от стената.

Те преминаха през гипсокартона и Джеси зяпна в голямата дупка, която направиха. Нямаше никакво желание да напуска безопасността на коридора, но вече не виждаше своя мъж. През една арка се преминаваше в другата стая, в която никога не беше влизала. Предишното й жилище нямаше такова разположение на помещенията. Тя прекрачи под свода.

Беше домашен кабинет, почти толкова голям, колкото и дневната. Джъстис и другият Вид стояха един срещу друг и се обикаляха, всеки търсеше слабото място на противника. Младата жена пристъпи тихо и се прилепи към стената. Не искаше някой да я изненада в гръб, но не се реши да влезе по-навътре. Зад огромната плъзгаща врата цареше мрак. Някой можеше да проникне оттам, затова беше твърде рисковано да навлиза във вътрешността на кабинета.

— Никога няма да бъдем ръководени от почитател на човеците — излая непознатият. — Ти си срам за нас.

— Ти си от базата за изпитания номер пет, нали? — изръмжа лидерът. — Тъпо копеле! Създадохме всичко това, когато бяхме освободени, за да можем да те спасим. Предаваш собствения си вид, заради омразата си към хората? Не чу ли какво ти казах? Нима не осъзнаваш онова, което нашите хора са постигнали? Ние намерихме спокойствие тук.

Съоръжение за тестване номер пет? Устата на Джеси зяпна отворена. Това беше базата в Колорадо, в акцията за чието освобождаване бе участвала. Вгледа се във врага, който все още обикаляше в кръг с любимия й и разбра, че предположенията му са верни. Нападателят бе един от Видовете, за чието спасяване бе помогнала.

— Аз съм най-добрият и ще спечеля — изръмжа предателят. — Ще ръководя нашите хора, след като тялото ти изстине и счупя врата на твоята човешка жена. Ще покажем на народа ни как трябва да се справят с човеците. Смърт за всички тях заради онова, което са ни сторили.

Джъстис изрева и нападна. Той изглежда не забеляза, че противникът му измъкна нещо иззад гърба си, но Джеси видя. В ръцете на непознатия проблесна нож. Тя опита да изкрещи, за да го предупреди, но беше твърде късно. После изпищя, когато Видът отхвърли половинката й далече от себе си. Мъжът, когото обичаше, падна на пода по гръб, стенейки, и се хвана за кървящото място.

— Хей! — изкрещя Джеси, обхваната от първична ярост. Убиецът се обърна и изръмжа. — Олово за теб, шибана главо! — Застреля го в лицето и изпразни пълнителя в тялото му, след като тежко тупна на килима.

Извади празния пълнител от пистолета и се спусна към Джъстис. Той се държеше с една ръка над бедрото, а боксерките му бяха напоени с кръв. Погледът му срещна нейния и тя съзря удивлението в красивите му очи.

— Врагът използва нож!

Жената бързо огледа наоколо, очаквайки петият противник да атакува. Очите й се напълниха със сълзи — Джъстис кървеше лошо. Тя бутна ръката му и видя срязването върху боксерките. Падна на колене до него, остави оръжията в скута си и разкъса материята догоре. Откри се назъбена рана дълбока до костта, видът на която изтръгна от гърдите й стон на болка. Разрезът изглеждаше зле.