И поклати нещастно глава.

— Е, не знам какво можем да направим по въпроса — отвърна д-р Емили Тан, експертът по интерфейс на екипа — Шефовете настояха за въвеждането на протоколи, които да филтрират потока данни. В края на краищата устройството може да се окаже някакъв вид троянски кон, нали? Начин извънземните да внедрят някакъв свой софтуерен вирус в мрежите ни. Или да препрограмират хората, които гледат внимателно. Подобен паразитен код може да бъде скрит в потока данни, да е вплетен в него чрез стеганография и да превърне една на пръв поглед безобидна картина във възможен източник на зараза. Компютрите в тази сграда са под карантина и наблюдение. Същото се отнася и за хората, осъществяващи пряк визуален контакт. Не можем да позволим публиката да получи достъп до нефилтрирани данни!

На Емили й плащаха да е подозрителна, макар че подобни предпазни мерки я правеха обект на параноични слухове, особено от страна на страстните почитатели на прозрачността. „Не че мога да ги обвинявам“ — помисли си Джералд.

Заедно с около милиард други той беше разочарован от Голямата сделка, когато тя не успя да постигне главната цел на Четвъртото, Петото и Шестото съсловие — пълна прозрачност. Чудесна сделка за край на секретността. Свят, в който политици, дзайбацу, гилдии, банди и свръхбогати брокери на власт да бъдат принудени да работят на светло. Макар да запазваха богатството си и законните си правомощия и преимущества, главните фигури на света трябваше поне да жертват привилегията си да мамят на тъмно. И най-вече всички трябваше открито да декларират имуществото си. Мощна идея, която за кратко запали въображението на масите…

… и след това беше отхвърлена, понеже всички най-горни касти обединиха сили срещу нея. А днес? Всички знаеха, че Голямата сделка е мимолетна мярка, която трябваше да спечели време или малко мир, та обещаваните техночудеса да възкресят оптимизма. И някои от тях се появиха! Само че всяко ново постижение допринасяше още за бъдещия шок и пораждаше все по-настоятелни призиви за масово отхвърляне. Всички социални модели, дори евтините двегодишни версии, които човек можеше да си свали безплатно от Мрежата, показваха краха на Голямата сделка след около половин десетилетие. Тоест, че този път само истината и прозрачността няма да са достатъчни.

Артефактът можеше да избере за появата си и по-подходящ момент. Всъщност почти всеки друг момент беше за предпочитане.

„Защо не е бил открит от някой по-ранен астронавт? — запита се Джералд. — Например през шеметните дни на програмата «Аполо». Или през богатите периоди в началото на този век, когато всички бяха спокойни и все още имаше предостатъчно ресурси, за да не се хванем за гушите?

Дори онези оптимисти, които очакват само добри неща след включването ни в някаква междузвездна общност — предлагаща единствено мъдрост и технологии, — знаят, че ще има разкол и болка. А междувременно онези, които вече разполагат с властта, ще извадят какви ли не доводи, за да убеждават всички, че подобна промяна е опасна.“

— Освен това има и други проблеми, свързани със сигурността — добави Емили. — Двамата с Тайгър разработихме някои теории за хаотичния начин, по който съществата от Артефакта общуват с нас. Става въпрос за така наречения Ефект на сбирщината.

Генадий Горосумов, ксенобиологът на екипа, откъсна поглед от холотръбата с моделите си — растящи симулации на всички различни видове извънземни, които се бяха появили досега в Артефакта; опитваше се да ги проучи, като подлагаше на вивисекция архетипни копия, основани единствено на външния вид — и бутна купчина скелетни останки към един поднос. Изградени изцяло от светлина, те бързо се събраха в модел на подобния на кентавър извънземен.

— Това вече е интересно. Как обясняваш цялото това тяхно бутане и блъскане? Сякаш нямат представа за ред или сътрудничество, още по-малко за редуване или вежливост! Дори когато се случи да се обединят в група, за да говорят разбираемо, това е само временно. Макар целият този очарователен хаос да ми напомня за родния ми град, не мога да кажа, че говори добре за тази галактическа цивилизация, към която сме поканени да се присъединим. А и не ни дава особена възможност да задаваме повече от един въпрос.

— Точно това може да е целта им — отвърна Емили.

И когато погледите на всички се насочиха към нея, кимна наляво.

— Нека Тайгър да обясни.

Джералд и останалите се обърнаха към края на заседателната маса, където триизмерен екран показваше лице, съчетаващо много от приятните черти на прекрасна жена с муцуната на котка, в това число меката кожа на ивици и малките остри зъби, които блестяха, когато се усмихваше. Усмивка, която те караше да се радваш, че изкуственото създание е на твоя страна. Или най-малкото, че е програмирано да емулира някой, който те харесва.

— Трябва да имаме предвид, че Ефектът на сбирщината може да е за заблуда — отбеляза виртуалният индивид. — Начин да ни накарат да продължаваме да говорим и да им предоставим куп информация за себе си, докато те не казват почти нищо в замяна.

Джералд беше попадал на тази теория и преди из тресавищата на безброй дискусионни групи.

— Тоест те са много по-сплотени, отколкото изглеждат? И го правят нарочно, за да ни объркат?

— Може пък да няма никакви те.