… докато в зелените клетки не се натрупа достатъчно водород, за да превърне цепелина в летяща бомба.

— Процесът вече би трябвало да е почти завършил — каза тя. Взираше се напред към огромното пристанище, където вече се виждаха десетки дирижабли, някои многократно по-големи от пътническия лайнер. Летящи кранове вдигаха товарни контейнери от доковете на Потомак и ги товареха в цепелините за пътуването им през континента. Измамно грациозен, завладяващ танц, който задвижваше икономиката на страната.

Пътническият терминал — приличаше на джудже в сравнение с гигантите наоколо — сякаш примамваше с обещание за безопасност.

Индикаторите показваха, че до края на полета остават десет минути.

— Пуснахме спешен сигнал, Тор — увери я гласът в ухото й. — По всички канали. До всяка агенция.

Бърза справка показа, че груповият ум наистина прави всичко по силите си. Крещеше на всички официални служби, от Министерството на отбраната до Вътрешна сигурност. Отделни членове се обръщаха към приятели и познати, броят на участващите в тълпата достигна петцифрено число и продължи да расте. С това темпо професионалистите със сигурност щяха да им обърнат внимание. Всеки момент.

— Твърде бавно — рече тя, гледаше числата със свито сърце. Всяка секунда в опити да се предизвика реакцията на Кастата на закрилниците уведомяваше авторите на този заговор, че нещата се размирисват. Че планът им е разкрит. И че трябва да ускорят операцията.

Мислите й се насочиха към заговорниците.

— Какво ли се надяват да постигнат?

— Мислим по въпроса, Тор. Избраното време предполага, че целта им е да осуетят конференцията за Артефакта. Делегатите в Изследователския център на Военноморските сили в момента са на коктейл на брега и имат чудесен изход към пристанището за цепелини от другата страна на реката. Разбира се, има вероятност извършителите да искат не само да се изфукат, но и да убият триста пътници. Проверяваме дали някой не е бърникал във влекача. Възможно е да се опитат да го отклонят от курса и да го сблъскат с някой голям товарен цепелин преди детонацията. Подобна експлозия може да разтърси Капитолия и да затвори пристанището за месеци.

Това бе един от проблемите на умната тълпа. Плюсовете, които се получаваха от умножения разум, я правеха и безстрастна. Безчувствена. Отделните членове със сигурност изпитваха мъка и загриженост за Тор. Тя можеше дори да прочете съобщенията им, ако имаше време за подобни неща.

Прагматичната помощ обаче беше за предпочитане. Тор остана на нивото на груповия ум.

— Един (анонимен) член (провокатор?) предложи шантав план, според който на пристанището цепелинът ще бъде уловен от летящ кран. След това кранът ще запрати „Дух“ през реката, за да експлодира точно върху изследователския център! На теория е възможно да изпепели…

— Достатъчно! — намеси се Тор. Беше минала почти минута от откриването на опасността и подаването на сигнала. До този момент никой не беше предложил практично решение. — Не забравяйте, че съм на цепелина. Трябва да направим нещо.

— Да — незабавно отвърна гласът, без обичайното колебание. — Има достатъчно основания да се поиска полицейска намеса. Особено предвид рейтинга ви. Можем да действаме, като вие изпълнявате главната роля. Ето ги и работните предложения:

Списъкът предложения сякаш нямаше край. Сортиран от алгоритми за оценяване на приемливост, спешност и вероятен успешен изход. Индивидите и подгрупите в умната тълпа се разделиха, за да преследват с трескава настойчивост различните възможности. Очилата на Тор проблясваха и сякаш всеки момент щяха да се преговарят.

— Ох, по дяволите — измърмори тя и ги свали.

Озова се в истинския свят — онзи без филтрите. Въпреки цялата оскъдност на допълнителна информация и детайли той имаше една специална особеност.

„Това е светът, в който ще умра.

Освен ако не направя нещо колкото се може по-бързо.“

Точно тогава дойде човекът от екипажа. Заобиколи последната висока газова клетка и се озова право пред нея — истински и плътен, а не смътната авторитетна фигура, огъвана и разтегляна от прозрачните полимерни мембрани. Оказа се дребен мъж на средна възраст, явно изплашен от онова, което бяха започнали да му казват собствените му очила. Намерението му да арестува или задържи Тор се беше изпарило преди последния завой. Тя прочете това по лицето му толкова ясно, сякаш следеше жизнените му показатели.

На фирмената табелка на гърдите му пишеше УОРЪН.

— С ка… с какво мога да ви помогна? — нервно прошепна той.

Макар че беше нает заради ниското си тегло и умението да общува, човекът несъмнено имаше известен кураж. Вече знаеше какво изпълва много от стройните зеленикави мембрани около тях. И не беше нужно да е гений, за да си даде сметка, че работодателят му едва ли ще се притече на помощ през малкото време, което им остава.

— С инструменти! — отвърна Тор и протегна решително ръка.