Шрифт:
— Отвори я — настоя Мей Лин и му тикна в ръцете по-голямата кутия. Той остави с въздишка храната и взе кутията, която по големина и тегло бе горе-долу колкото главата му… е, може би малко по-тежка. Започна да откъртва ръждясалата закопчалка, а Мей Лин взе малкия Сяо Ен, за да го нахрани.
— Май е по-добре първо да я почистим — каза той. — А не да я чупим само за да видим какво има вътре. Самата кутия може да е ценна…
Внезапно дървото се разцепи с трясък по една пукнатина. Мътна вода се изля в скута му, последвана от някакъв обемист предмет, толкова гладък и хлъзгав, че едва не се изплъзна от ръцете му.
— Какво е това, съпруже? — попита Мей Лин. — Пак камък ли?
Бин го завъртя в ръцете си. Нещото беше тежко и твърдо, със зеленикав оттенък, като на нефрит. Но можеше да е просто полепнала по повърхността слуз. Избърса го с един парцал. Истински нефрит с подобни размери щеше да се продаде доста добре, особено щом вече е оформен с такъв приятен контур — като издължено яйце. Той продължи да го търка и го вдигна към слънчевите лъчи, за да го разгледа по-добре.
„Не, не е нефрит.“
Разочарованието обаче бавно се превърна в почуда, тъй като слънчевата светлина като че ли потъваше в лъскавия овоид. Повърхността му потъмня, сякаш предметът жадно пиеше светлината.
Мей Лин промърмори изумено нещо… и ахна, когато камъкът смени цвета си пред очите им…
… а след това започна да излъчва собствена светлина.
Марша Хатами: Отново сме заедно. Преди паузата чухме професор Ноозон, нашето любимо научно светило и чешит, да изразява съмнение относно някои от предпоставките зад проекта „Златно ухо“, който е най-мащабната програма на СЕТИ, водена от другия ни гост, доктор Хана Спиърпат. Професоре, вие заявихте във вашия цветист растастил, че икономиката ще играе решаваща роля в решенията, вземани дори от високоразвити извънземни култури. Нима свръхсъществата няма да са надскочили подобни неща като парите?
Професор Ноозон: Изглежда вярно, може да са какви ли не видове! Някои може да са суперсоциалистически кошерни обитатели, самовглъбени и почитащи себе си айндроиди, ши-ши фу-фу вавилонски капиталисти, мистиковани магьосници… или дори хиперпросветени растатвари, живеещи в димния пръстен на свещени юмаромати. Разнообразието е огромно, така че кой знае какви „изми“ и „скизми“ си имат?
Д-р Спиърпат: Какво? Вижте, познавам ви като студент от Тюлън. Говорехте нормален английски, преди да прихванете този измислен ямайски жаргон! Така че просто го кажете на човешки език, става ли? Да не би да твърдите, че всяка извънземна култура ще има пари?
Професор Ноозон: С каквато и система да се управлява една свръхкултура, някои неща се диктуват от простата физика. Някакъв непорочен маяк, който непрекъснато врещи „здрасти!“ във всички посоки векове наред е просто безумно — и определено по-дразнещо за съседите, отколкото някоя банда глухи барабанисти! Особено ако дотогава ще са открили и по-ефективни начини да го правят.
Марша Хатами: По-ефективни ли?
Професор Ноозон: Преди много време, в началото на века, трима бели каубои — Бенфорд, Бенфорд и Бенфорд — показаха, че всяка цивилизация, която иска да излъчи послания към други цивилизации, за да установи контакт с тях, ще го прави периодично, а не постоянно. Ще използват тесни насочени лъчи и ще осветяват с тях за кратко вероятните обиталища на по-млади цивилизации, после ще продължат нататък, цел след цел, преди да започнат отначало. Разбрахте ли?
Д-р Спиърпат: Това е така нареченият „пинг“. Прочутият УАУ сигнал 9 може да е точно такъв.
Професор Ноозон: Точно така. Простите сметки го показват — този подход използва по-малко от една милионна от енергията на крещящите маяци, които търси СЕТИ. Ами просто помислете. Ако и учителят, и ученикът изследват небето, като скачат от място на място с тесен лъч, каква е вероятността и двамата да гледат в една и съща посока едновременно? Почти никаква, нали? Така няма да стигнем доникъде!
Марша Хатами: А коя стратегия би била по-добра?
Професор Ноозон: Търсачите като Хана приемат, че можем да търсим насочено, докато извънземните предават във всички посоки. По-разумно е да търсим във всички посоки, а те да предават насочено.
Д-р Спиърпат: За подобен метод ще са нужни стотици радиотелескопи, пръснати по целия свят, които да покриват небето. Мога ли да попитам нашия шоумен и „учен“ кой би платил подобно огромно начинание?
Професор Ноозон (смее се): Стотици? Боже мой, хиляди! И какво от това? Да ги направим евтини, прости и тривиални, така че да ги използват куп братя и сестри аматьори от всяко кътче на чудната ни планета! Всяка чиния в задния двор ще претърсва само една тясна ивичка в небето. И само една! Вързани помежду си, домашните устройства ще образуват най-грамадния телескоп, гледащ във всички посоки едновременно! И той ще ни даде възможност да забелязваме кратки сигнали от далечни цивилизации… стига извънземните да ги има. Но също така ще има и една много важна, направо страхотна допълнителна полза.
Марша Хатами: Каква по-точно, професоре?
Професор Ноозон: Че как… ще направят много по-трудно някой гадняр или крадец да се промъкне при нас! Представете си планета, на която милиони аматьори си имат търпеливи автоматични антени, зяпнали във всички посоки. Грамадна мрежа без централно управление. Каква полза ли? Край на страшните глупави истории за гадни НЛО, докарващи плешиви призраци да се гаврят със свестните хора! Край на историите за НЛО! Ще е чудесно! (Смее се.)
Марша Хатами: Е, доктор Спиърпат? Какво ще кажете за тази идея — че трябва да сменим големите скъпи телескопи на вашия институт със световна мрежа аматьорски чинии, покриващи цялото небе?
Д-р Спиърпат: Ще кажа, че е забавна. Приятелите ни в СЕТИ лигата се опитват да постигнат нещо подобно. Жалко, че сценарият на така наречения професор Ноозон се основава на една несигурна предпоставка.
Марша Хатами: Каква предпоставка, докторе?
Д-р Спиърпат: Че на високоразвитите извънземни цивилизации ще им пука за неща като икономиката. Или „ефективността“!
Професор Ноозон: Ха! Всичко ще зависи от това колко са напреднали! Но въпреки всичко имат думата законите на физиката. Дори извънземните да имат страховита цивилизация на трето ниво по Кардашов и да могат да използват енергията на цяла галактика, ще им се налага да преценяват приоритетите си! Каквато и да е технологията им, ще искат да изберат методи, които да постигат целите им без прахосване…
Д-р Спиърпат: „Ефективност“ е идея на нашето време, която приема, че обществото се състои от групи с различни интереси и противоречащи си приоритети. Днес бедните имат по-малко влияние върху богатите, но все пак имат някакво влияние. При подобни условия съм съгласна, че дори могъщите трябва да се съобразяват и да балансират целите си, за да удовлетворят колкото се може по-голяма част от обществото. Но вашата предпоставка, че това важи и другаде, си е чисто пространствено-времеви шовинизъм! Дори не всички човешки цивилизации са действали на този принцип. Мога да се сетя за няколко, захванали се с гигантски проекти, без изобщо да се интересуват за ефективността.
Марша Хатами: Ще дадете ли пример, докторе?
Д-р Спиърпат: Разбира се. Древен Египет. Когато са издигнали пирамидите така, че да наподобяват съзвездието Орион. Грамадните им размери са предавали визуално съобщение както през времето, така и на боговете наблюдатели, за които са вярвали, че живеят горе: „Вижте! Ние сме разумни и сме тук!“
Марша Хатами: Тази теория за Орион е спорна…
Д-р Спиърпат: Така е. Онова, което не е спорно, е, че фараоните от Старото царство са излели невероятни ресурси в начинанието си, без изобщо да се замислят за „конфликт на интереси“. Просто са направили най-голямото и най-забелязващо се нещо, което било възможно.
Марша Хатами: Тоест… ако ви разбирам правилно… и се надявам, че не ви разбирам… искате да кажете… че стратегията на СЕТИ е да открие мощни маяци, които излъчват постоянно и във всички посоки… алтруистично… посланията на цивилизация, която не изпитва нужда да го прави ефективно… защото…
Професор Ноозон: … защото практикуват някакъв свръхнапреднал еквивалент на тирания. Галактическо потисничество може би? Или робство? Ужас! Значи това са просто… гадняри… Този път ме хвана в липса на въображение, Хана. Хич, ама хич не си бях и помислил за такова нещо.
9
Експеримент на SETI от 15 август 1977 г., при който на компютърна разпечатка е забелязана странна поредица букви и цифри. Изследователят ги оградил и написал в полето възклицанието WOW! При следващите наблюдения сигналът не бил засечен отново. — Б.пр.
15.
Артефакт
— Има изтичане.
Не точно любимата фраза на астронавтите. Не и в космоса, където безценният въздух може да изтече за секунди. Или по време на навлизането в атмосферата, когато същите газове се превръщат от приятел в огнен враг — изгарящ, изпепеляващ и ревящ от другата страна на крехкия ти топлинен щит, търсещ начин да се добере до теб.
Но не, Джералд знаеше, че Акана Хидеоши има предвид друго изтичане. От онзи вид, който бюрократите вземат още по на сериозно. Лицето на генерал-майора мигаше и се кривеше на плоския екран въпреки сериозните корекции на картината, а пращящите й думи едва се чуваха сред оглушителния рев, докато мъничката капсула връщаше Джералд към дома. Раздразнението й обаче се долавяше напълно отчетливо.
— Някой се е раздрънкал за малката ни находка. Слуховете са плъзнали из всичките десет съсловия. През последния час ми се обадиха петима сенатори, четирима трибуни, десетина новинарски агенции и бог знае колко високопоставени амазонки…
Лицето й на екрана се разми и почти изчезна, когато капсулата се разтресе и обърна заострения си нос за корекция на курса.
— Стеснихме вероятните източници до някое дрънкало… в Маршал, възможен шпионин в… централния компютър на НАСА-Хавана… и онзи турист богаташ, когото дундуркате там горе. Е на това му се вика благодар…
Образът на Акана се разпадна напълно и изчезна в шума, когато капсулата открадна ииресурси от комуникационната система и ги прехвърли към навигацията. Навремето нямаше да има абсолютно никакъв контакт през тази фаза от спускането, когато йонизираните пламъци те заобикалят като ореола на обхванат от праведен гняв светец. Или като нимб на падащ ангел.
Или като звезден пратеник, носещ нещо сияещо и мъчително интересно. Носител на добри вести може би. Или на лоши.
В нарушение на няколко правила той беше извадил Артефакта от контейнера му и го държеше в скута си като дете. От момента, когато люкът се затвори и изолира капсулата му от станцията, и по време на цялата поредица кратки включвания на двигателя, които насочваха спускаемия апарат към дома, той непрекъснато въртеше лъскавия цилиндър в облечените си в ръкавици ръце, оглеждаше го отвсякъде, насочваше към него всичките подсилени сетива, които бяха достъпни на костюма му. Всеки проблясък и всяко мъждукане се записваха — макар че какво ли означаваше всичко това…
Както и да е, изучаването на предмета бе по-добро от алтернативата да слуша скимтенето и воя на свръхнагорещената плазма, която започна да дращи кожата на капсулата. Никога не бе обичал тази част от работата си — да довери живота си на „спускаемия апарат“, раздут от двуметров куб до сегашните си размери и тежащ малко повече от него самия. Астронавтите навремето са се радвали на по-комфортни условия. Но пък и са били смятани за герои.
Изведнъж образът и гласът на генерала се появиха отново.
— … извикаха в Белия дом! И какво мога да им кажа? Че сме записали сто и двайсет неизвестни досега азбуки и системи от символи? И сме зърнали няколко десетки интересни неясни сфери, които биха могли да са други светове? Онези смътни фигури, които се издигат към повърхността и после потъват отново, подобно на загадъчните отговори на някаква игра?
— Ами да, можеш да започнеш с всичко това — отвърна той, макар да знаеше, че думите му няма да стигнат целта си. Единствено намиращ се на земята лазер можеше да пробие йонизираната обвивка. Засега комуникацията беше еднопосочна.