Шрифт:
— Това е предварително подготвен нуклеус от късния мустиер или от ранния шателперо. Период, през който Европа е била обитавана от два вида хоминиди, които живеели заедно доста време и имали почти еднакви технологии и съответно подобни култури. Неандерталците и анатомически съвременните хора съществували заедно особено дълго в Леванта, където двете групи като че ли останали на едно и също ниво в продължение на сто хиляди години.
Тор завъртя артефакта в ръката си. Не беше лъскав като обсидиан, а сив и зърнест. Ииуерът й разпозна материала като кварц и й предложи връзки към допълнителна информация, която тя разкара субвокално.
— Мислех си, че хората са унищожили неандерталците.
— Това е господстващата теория. Дългият стабилен период завършил с началото на периода ориняк, при това зашеметяващо рязко. В рамките на няколко десетки поколения, буквално за миг, инструментариумът на нашите прадеди се е разширил невероятно, включвайки рибарски куки и игли за шиене от обработена кост, фино оформени стъргалки, брадви, шила, мрежи, въжета и специализирани ножове, чиято изработка минава през множество сложни етапи. Изкуството също се появило на сцената. Хората се украсявали с медальони, гривни и мъниста. Създали великолепни пещерни рисунки, изпълнявали погребални обреди и извайвали провокативни статуетки на Венера. Иновациите започнали да навлизат все по-бързо. Същото се отнася за другите чисто човешки характеристики, защото се появили ясни свидетелства за обществено разслояване. Религия. Управляваща върхушка. Робство. Война. А по отношение на горките неандерталци — геноцид.
Тор беше смутена от внезапната смяна на темата. В един момент Сато говореше в ограничения контекст на юдеохристиянската Библия отпреди шест хиляди години. В следващия най-неочаквано се връщаше назад в огромното царство на науката и размишляваше върху постиженията и началото на тежкото, бавно излизане на човечеството от мрака. Но въпреки това имаше припокриване… обща свързваща тема. И Тор най-сетне разбра накъде бие той.
— Мислите, че сме се насочили към поредния внезапен скок.
Сато леко наклони глава.
— Не мислят ли всички същото?
Изведнъж гласът на учения зазвуча съвсем сериозно. Беше замислен, дори загрижен.
— Въпросът, госпожице Тор, не е дали промяната наближава. А дали този път ще бъдем по-умни. Може би дори достатъчно мъдри, за да се справим.
Здравейте. Аз съм Марша Хатами и замествам Мартин Раймър, който следи гореща тема в Куба. Успех, Мартин!
Днес се връщаме на една любима тема. В продължение на цял век СЕТИ, програмата за Търсене на извънземен разум привлича радиоастрономи и пламенни поддръжници, изпълнени с надежда и упоритост, които съперничат на всяка по-ранна вяра. Финансирана понякога от правителства, от богати ентусиасти или от малки дарения, СЕТИ използва сложна методика за пресяване на „космическата купа сено“ в търсене на единствената блестяща игла, която може да промени живота ни с вестта, че не сме сами във вселената.
Начинанието не е лишено от своите критици. Да продължим нашия дебат между две светила в супернауката. Доктор Хана Спиърпат е директор на проекта „Златно ухо“, обединяващ радиотелескопите на СЕТИ Ален, Доналдсън и Чан. Добре дошла, Хана.
Д-р Спиърпат: За мен е удоволствие, Марша.
Марша Хатами: Тук при нас е и неповторимо провокативният самораста, звездата на попнаучното шоу „Овладей своята вселена!“ и току-що завърнал се от турне със своята научнорегии група „Бълващ космически пушек“. Добре дошли, професор Ноозон.
Професор Ноозон: Хвала на Всемогъщия Ях и Уапу, Марша. Почитания и благословени да сте на всички зрители и надзъртащи!
Марша Хатами: Уважаеми гости, последната ни среща стана доста разгорещена не само заради вслушването за извънземни сигнали, но и заради желанието да се излъчат послания от Земята в открития космос. Заради желанието да изкрещим „яхууу!“ на звездите.
Д-р Спиърпат: Да, и бих искала да коригирам евентуалните впечатления, че „Златно ухо“ излъчва „послания“ в небето. Нашите антени не са настроени за предаване. Оставяме това на други.
Професор Ноозон: Но, Хана, самото ти изявление е пълна подкрепа за гаднярите, поддържащи т’ва безотговорно поведение, без дори да се натоварят да го обсъдят с народа или събратята си учени. Това е нечувано! То нарушава основно правило, установено много отдавна от самия Рас Карл Сейгън, който казва, че свръхнапредналите раси трябва да „поемат тежкия товар“ с осъществяването на контакт. И Учителят Карл казва също, че младоци като нас трябва да слушат. Научи се да пълзиш и да ходиш, преди да затичаш.
Д-р Спиърпат: Е, условията се променят. Миналия път аз просто казах очевидното — че подобни излъчвания не могат да ни навредят по какъвто и да било начин.
Професор Ноозон: Чакай малко, миличка. Как може да е „очевидно“, когато информираните хора не са съгласни? „Не могат да ни навредят по какъвто и да било начин“ са просто празни приказки! Те се основават на много неизследвани предположения за космоса, за разума и за начина, по който мислят извънземните! Особено недоказаният постулат, че алтруизмът е универсален за развитите форми на живот.
Ти заявяваш, че в най-скоро време разумът и разбирателството ще увлекат всички хора към ярките звезди.
О, и аз намирам тази идея за суператрактивна! Доброжелателни извънземни, вършещи все велики неща из цялата галактика! Как се надявам да е истина! Слава на Ях и Негово междузвездно величество… Но учените трябва да са Рас-__скептични__. И основният принцип на универсален алтруизъм е онова, което вие отказвате да подложите на анализ или критика от страна на собствените си събратя учени, като подминавате всички други гледни точки като параноя…
Д-р Спиърпат: Защото всичко друго е глупаво. Ако извънземните искат да ни навредят, вече щяха да са го направили.
Професор Ноозон: Дрън-дрън! Мога да изброя шейсет причини, поради които това твърдение прекалено опростява…
Д-р Спиърпат: Както и да е, потенциалната полза от контакт или просто от откриването на друга цивилизация в космоса има много повече тежест от лошите сценарии в списъка ви, тъй като вие сам признавате, че всеки един от тях, взет поотделно, изглежда малко вероятен.
Професор Ноозон: Всичко това е точно… и аз го признавам. Онова, което вие не признавате, е, че шансът за вреда не е нулев. Да пукна на място, ако самият брой начини не се натрупва…
Д-р Спиърпат: Как може да се сравнява каквото и да било с преимуществата от СЕТИ? Не става дума само за всички чудеса, които можем да научим. Вземете дори самото откритие, че съществуват други разумни видове! Точно сега едва ли може да се види дълго бъдеще за технологична цивилизация на тази планета. Има толкова много начини, по които тя може да загине. Ценно е самото доказателство за съществуването на други, доказателство, че някой е преживял технологичното си детство! Успешното откриване на извънземни сигнали означава, че жизнеността на технически развитите цивилизации е правило, а не изключение.
Професор Ноозон: Адски трогателно. Може би дори вярно, Хана. Но между другото, нима вашият неуспех в откриването на други не води до тревожния обратен извод? Пък и ти описваш ползата от откриване. Не от предаване, което увеличава риска, без да става дума за никакви ползи…
Д-р Спиърпат: Вашите доводи отново се плъзгат настрани. Ако това беше вярно…
Марша Хатами: Искам да обърна внимание на нещо друго, което каза професорът миналата седмица — за това как класическата стратегия на търсене на СЕТИ е напълно погрешна от десетилетия. Защото приема, че извънземните предават през цялото време във всички посоки.
Д-р Спиърпат: Нямаме подобни предпоставки!
Професор Ноозон: Господи, та самата ви стратегия го предполага, Хана! Насочвате страхотните си телескопища към една цел, анализирате радиоспектъра от системата кандидат, после си правите разните турбоизчисления и продължавате нататък…
Д-р Спиърпат: Понякога слушаме цели звездни купове. Често се връщаме отново към галактическия център. Имаме също и сценарии за подбиране на времето, свързани със светлинния конус на определени събития, като свръхнови, които насочват вниманието ни към определени цели. Програмата ни е еклектична.
Професор Ноозон: Това е определено похвално. Въпреки това подходът ви се придържа към предпоставката, че доброжелателни извънземни правят страховитите си маяци, които крещят на космоса постоянно, ден след ден, година след година, само заради новаци като нас, използващи програми като вашата.
Хана, това игнорира много други възможности. Да кажем например, че космосът е по-опасен, отколкото си мислиш. Може пък извънземното да си остава тихо, защото то знае нещо, което ние не знаем!
Д-р Спиърпат (въздъхва): Пак параноя.
Професор Ноозон: Няма начин, докторе, аз съм просто обстоен. Има обаче по-основателен довод, основан на упоритата икономика.
Марша Хатами: Икономика ли, професоре? Имате предвид правенето на пари?
Д-р Спиърпат: Извънземни капиталисти? Инвестиционни банкери? Става все по-хубаво и по-хубаво. Какъв полет на въображението е нужен, за да приемеш, че една напреднала цивилизация ще се управлява по същия начин като нас.
Марша Хатами (засмива се): Е, докторе, никой не може да обвини Профноо в липса на въображение. Ще продължим дискусията за ролята на икономиката при напредналите извънземни след рекламната пауза.
13.
Метастабилност
„Само да можех да бъда повече от един.“
Често си го мечтаеше. Животът ставаше все по-натоварен и Хамиш делегираше колкото може повече задачи, но нещата продължаваха да се трупат. Колкото повече успяваше, толкова по-натоварен се чувстваше.
Застанал на балкона, гледащ към покритата хавайска веранда на имението си в Клиъруотър, Хамиш се взираше през палмите, другите имения и потопените руини към искрящия Мексикански залив. Зад себе си чуваше мелодичните сигнали на обажданията, приемани от двама секретари, трима асистенти и твърде много иисистенти, за да знае точния им брой.
„По дяволите на желанието да бъдеш «влиятелен» и да спасиш света! Не бях ли по-щастлив, когато бях само аз и старата клавиатура? И героите ми. Дай ми само един арогантен злодей и някаква Голяма технологична грешка. Пищна героиня. Устат герой. Подобно нещо ми стигаше за месеци.
Добре, обичах да правя и филми. Преди краха на Холивуд.
А сега? Сега има Кауза. Важна, разбира се. Но след като трилионерите застанаха с цялата си огромна мощ зад Движението, не може ли то да мине и без мен за една седмица? Да ме остави да попиша?“
Разпозна една от телефонните мелодии — обаждане, което не можеше да откаже. След първото позвъняване слушалката с цвета на кожата му в ухото започна да вибрира.
Отказа да чукне със зъб и да отговори. Някой долу щеше да вдигне. И да приеме съобщението.
Никой не го направи. Добре обученият екип знаеше, че този сигнал е само и единствено за него. Въпреки това Хамиш продължаваше да се взира в хоризонта, където навремето се издигаха няколко реда скъпи вили. Сега над вълните стърчаха само скелетите им. В далечината се чуваше денонощното ръмжене на екипите от Корпуса за консервация, които разширяваха крайбрежните диги и дюни. За да запазят Флорида като щат, а не като някакъв изгубен рай.
„Приближава нов Потоп…“
След третото позвъняване (проклети технологии) прозвуча синтетичният глас на Ригълс:
— Тенскватава се обажда. Длъжни сме да отговорим.
Хамиш най-сетне се предаде и кимна едва-едва. Чу се слабо прещракване…
… и той трепна, когато ритмичните барабанни звуци нахлуха в ухото му. Включиха се заглушителите, за да филтрират данданията до поносимо ниво. Беше ритъм четири четвърти, с тежък фронтбийт.
— Брукман! Чуваш ли ме? По дяволите, как така не носиш очила?