Шрифт:
Този път усмивката на Буда се появи отново и Най-стария оцелял заговори веднага.
Ние наистина имаме общност. Общност на мир и приключения! Тя ви предлага чудесна възможност за вашето оцеляване. За изследване и вечно съществуване.
Джералд с ужас започна да осъзнава, че онова, което беше започнал да подозира от известно време, може и да е истина. Имаше основно неразбиране, което изведнъж стана ясно — неразбиране, което от самото начало се коренеше в едно несъвършенство на английския език.
Няма федерация от светове… нито сдружение на видове.
Това оставяше една-единствена възможност.
Без да му се иска да го прави, той стана от стола си и се обърна към Артефакта, който бе уловил в космоса.
Потупа се по гърдите.
— За… мен ли?
Наложи се да преглътне, преди да продължи.
— През цялото това време сте говорили за… на… мен?
Естествено, предвид важното ви положение. На вас и на другите лидери, които вземат решения и насочват ресурси.
Осъзнаването така вцепени Джералд, че той с мъка успя да продължи.
— Индивиди — каза той за по-ясно. — Значи не става дума за светове, видове или общества, нито дори за културни групи, а за отделни същества?
Можеше да си представи милионите привърженици на свободната воля, които имаха своя „аха!“ момент на тържество. Колкото и кратък да бе той.
Как би могло да е иначе! Да, става въпрос за един индивид. Или за толкова, колкото може да позволи целият ви план за оцеляване и посвещаване на каузата.
Усмивката на Най-стария оцелял отново бе станала ангелска, изпълнена с щедрост. Джералд обаче я игнорира, както не обърна внимание и на мърморенето от другата страна на карантинното стъкло. Очилата му се изпълниха с торнадо досадни съобщения, така че свали и тях и посрещна момента с открито лице. С открити очи.
— Оцеляване… — каза той и посочи Артефакта. — Искате да кажете… вътре?
Дишаше с мъка и трябваше да положи усилие, за да се успокои.
— Искате да кажете вътре в този кристален цилиндър… Че всичко това ще се случи там? Там ли ми предлагате оцеляване и вечен живот?
Не! Погрешно разбирате!
Най-стария оцелял поклати кръглата си глава и се усмихна снизходително.
Позволете да обясня. НЕ само в този цилиндър, разбира се. Ама че тясно „оцеляване“ би било това!
Дори се разкиска на тази глупост…
… и Джералд чу как Емили въздъхна треперливо от облекчение.
Преждевременна реакция. Самонадеяна.
Не само в ТОЗИ цилиндър. А и в МИЛИОНИ като него! Може би стотици милиони, ако сте амбициозни, разсъдливи и находчиви.
Ние ще ви научим как да ги създавате. И как да пълните всеки с наши копия. Деветдесет и двама… плюс деветдесет и трети! Избраник от вашата собствена раса, който да влезе във всяка капсула. За да се присъедини към общност на запазването, издръжливостта, възпроизводството и оцеляването! И ще ви покажем как да ги разпратите като семена из безкрайното черно небе.
Джералд се замисли колко много е грешил досега. По-ранните паузи на изумление изобщо не бяха „мълчание“.
Това беше мълчание.
Никой не проговори. Сякаш никой не можеше дори да си поеме дъх. Джералд беше сигурен, че шокираното мълчание е обхванало цялата Земя.
Докато Генадий Горосумов не произнесе фразата, която щеше да стане по-прочута от всяка друга.
— Това е някакво проклето верижно писмо!
Джералд погледна кисело руския си приятел, който в края на краищата просто бе казал очевидното. Все пак Генадий можеше да спести на света малко болка, като изчака няколко секунди и остави парализата да продължи още малко, и да позволи на някои хора да останат вкопчени в илюзиите си. Каквито и да са те.
Погледна наляво. Професор Фланъри изглеждаше зашеметен. Хитроумният модел на Бен за конкуриращи се мисионерски сонди все още бе донякъде валиден, но се отнасяше за ситуация, още по-неприятна от „съперничещи си културни меми“.
„Съжалявам, Бен.“
За първи път извънземният пратеник не изчака въпрос, а продължи да говори сам.
Сто и дванайсет вида участваха досега в тази конкретна линия. Деветдесет и два от нас все още процъфтяват тук.
Всеки път, когато някоя нова раса се присъедини към общността, тя избира един индивид от своите, който да бъде копиран във всяка нова сонда. Някои просто копират своя владетел или владетелка колкото могат пъти. Единици прибягват до лотарии или избират своите „най-добри“ според местните критерии.
Някои се опитват да са честни, като правят по едно копие на всеки жив индивид. Естествено, този подход ни харесва, тъй като така се постига изработване на много повече копия!
Всеки индивид, който е копиран в сонда, продължава да съществува… но тази огромна награда се пожънва на СЛЕДВАЩОТО място.
Когато бъде открита някоя друга планетарна култура и започне да произвежда нови копия, всеки от нас се преражда милиони пъти!
Според преценките ми аз самият трябва да имам трилиони и трилиони копия, пръснати из цялата галактика. С времето вие ще можете да твърдите същото и за себе си!
Изражението на задоволство изглеждаше толкова чисто — така самодоволно, — че Джералд започна да се съмнява в теорията, че говорителят е просто консенсусна кукла на останалите. Гордостта на Най-стария оцелял беше очевидна. Открита. Уверена.
Това може да бъде и вашата съдба. Добър резултат за онези, които вземат участие и се възпроизвеждат. Забрава за онези, които прекъсват веригата. Присъединете се!
Имаше и още. Думите се лееха, съпътствани с илюстрации, за които вече бе очевидно, че представляват реклама — описание колко великолепно безгранични са симулираните среди, предлагани от тези кристални домове. Как това поколение сонди е сред най-старите и най-добрите, които се срещат, с абсолютен рекорд в броя на копиране, разпространение и ново копиране!