— А сега си представи, че това се случва с повече цветове… може би десетки отделни, пламенни културни меми 25 , всяка от които трескаво изпраща мисионери.

След като Бен добави синьо, розово, оранжево и лилаво, звездният участък бързо се превърна в объркан разноцветен миш-маш.

— Можеш да видиш, че в това културно съперничество реалното предимство е на онова общество, което изпрати най-много мисионери, най-далеч и по най-бързия начин. И на онези, които са най-убедителни. И понякога… на онези, които просто изкарват късмет и пратеникът им стигне на подходящото място в подходящото време.

Джералд примигна. Това наистина изглеждаше съвсем очевидно от симулацията. Ужасяващо, но очевидно.

— Много интересно, Бен — искрено отвърна той. — Но… моделът не зависи ли от това дали около всяка сива звезда кандидат не обикаля планета с разумна раса на нея? Разумни същества, готови да бъдат приобщени?

— Да…

— Но за появата на такъв вид може да е нужно много време, както е станало на Земята. И така… О, сега стана ясно.

Наистина ставаше ясно. Бен направи поредния магически жест и се появи следващата му симулация. На нея се виждаха точки с най-различни цветове, събиращи се около потенциална планета, докато цялата звездна система не се насити с жадни да установят контакт мисионери. И тези пратеници чакаха, обикаляха като търтеи около кошер с надеждата да се появи нова царица. Всеки изгарящ от желанието да се окаже щастливият избраник.

— Добре — каза той на антрополога. — Тази теория може да обясни защо всички сонди на, до, под и над Земята изглеждат толкова ревниви и враждебни една спрямо друга. Дори да идват от един и същи съюз… да кажем, сините… те ще се различават според това коя планета ги е изпратила или кога. Оттук и партикуларизмът им. Дребнавата ревност. Моделът е доста убедителен, Бен.

— Благодаря. — Русият професор изглеждаше поласкан.

— Но тогава… — Джералд се намръщи. — Тогава как ще обясниш думите на Най-стария оцелял, че различните видове и цивилизации не си съперничат?

Фланъри сви рамене.

— Грешка в превода. Не забравяй, че научиха английски от собствените ни енциклопедии и речници, където „съперничество“ като цяло се възприема като включващо физическа активност — като война, спорт или капитализъм. Трябва да е това!

— Но, Бен, нашата история съдържа ясни примери за мисионерски експанзионизъм, който включва разпространението на културни меми, също като при този модел. Така че те би трябвало да знаят, че нашата дума „съперничество“ се отнася също и за…

— Сигурен съм, че става въпрос за проста грешка в значението. — Фланъри кимна енергично. — Ще го разберем заедно. Просто не се отказвай, приятелю, ръчкай ги от всеки възможен ъгъл.

— Както и да е — продължи Бен. — Изглежда, че скоро ще имаме много повече артефакти, с които да работим. Дори всички „други“, откривани сега на Земята, да се окажат сериозно повредени, би трябвало да е сравнително лесно да намерим непокътнати в космоса. Вече има дискусия за съвместни експедиции по прибирането им. Китай дори говори за изваждане на носителите си „Големия Чен“ от нафталина. Много е важно да научим какво имат да ни кажат всички тези пратеници, преди да вземем каквото и да било решение!

Джералд кимна. В същото време обаче в главата му се въртеше цинична мисъл.

„И това ми го казва човекът, който само преди час така жадуваше да се присъедини към Галактическата федерация?“

Трябваше да признае, че моделът на Бен за съперничещи си култури изглеждаше достоверен, приемлив и в съответствие с повечето факти.

Освен това беше донякъде потискащо да си представи галактиката в подобно състояние — дребнава непрекъсната борба за новопокръстени, продължаваща вероятно стотици милиони години, обхванала небето и оставила много малко място за нови мисли и идеи. Да трябва да избираш само от десетина културни норми… та дори от стотици… кой би намерил подобна картина за примамлива?

„Е, все пак май е по-добре от перспективата да бъдеш завладян от някаква потисническа и монолитна извънземна империя. А и някои от тези култури могат да се окажат впечатляващи, великолепни, дори страхотни.“

Въпреки това цялостната перспектива му се струваше задушаваща. И това със сигурност слагаше край на големите му мечти от младостта — всички онези ярки, великолепни илюзии за пътешествие из галактиката с космически кораби.

Е, жалко.

Мрачният облак го последва до тоалетната и обратно. Оставаше си надвиснал над главата му, докато се съвещаваше с Акана и останалите за следващата група въпроси към извънземните.

Дори когато седна на голямата маса, прегледа бележките си и нареди да намалят осветлението в залата — знаеше, че никое човешко същество в историята не е имало по-голяма аудитория от неговата, — продължаваше да мисли за модела на Бен Фланъри.

И точно когато се готвеше да поднови сесията на въпроси и отговори, осъзна истината.

„Изобщо не вярвам, че обяснението е това.“

Най-стария оцелял все още беше надянал блажената си усмивка, с ръце на шкембето, което се подрусваше по начин, който изглеждаше… ами, развеселен.