В чакалнята присъстваха и Тим Оберто с четирима други мъже, все още облечени в униформите на работната група. Джъстис трябваше да продължи с дълбоките вдишвания, за да дойде на себе си и да възстанови изгубения самоконтрол. Животното вътре в него го тласкаше напред, то искаше да унищожи всичко в стаята и да беснее от факта, че Джеси вече я нямаше.

Сенатор Хилс вдигна глава, ръцете му паднаха като отсечени и пълният му със сълзи поглед срещна Джъстис. Възрастният мъж се изненада да види пред себе си Видовете и се изправи на нестабилните си крака.

— Джъстис, какво правиш тук?

Джъстис преглътна.

— Чух за Джеси и долетях веднага.

Сенаторът примигна, за да спре напиращите сълзи и се приближи. Избърса длан в панталоните си и я подаде.

— Благодаря ти. Никога не съм очаквал някой от вас да дойде тук, но това означава много за мен. — Стиснаха си ръцете. — Докторът беше тук. — Възрастният човек се усмихна. — Съжалявам за сълзливото шоу, но си мислех, че дъщеря ми умира. — Нови сълзи бликнаха в очите му. — Тя ще се оправи.

Джъстис моментално изпита огромно облекчение, последвано от необходимостта да види веднага Джеси.

— Къде е тя?

— Почистват я. — Сенаторът се засмя. — Винаги съм казвал, че има дебела глава. Куршумът е одраскал черепа, без да го пробие.

Джъстис затвори очи, за да скрие бушуващите в него емоции. Джеси щеше да живее. Драскотината означаваше, че не е била сериозно ранена, щом като нямаше мозъчна травма, причинена от удара. Отвори очи и направи няколко успокояващи вдишвания. Трябваше да запази контрол. Това, което всъщност искаше да направи, бе да преобърне болницата, докато намери Джеси. Искаше да зарови лице във врата й и да вдиша аромата й. Той не се помръдна, тъй като се боеше, че няма да спре дотук.

— Бясна е заради косата си. — Смеейки се, сенаторът избърса потеклите сълзи. — Представяш ли си? Тя можеше да умре, а се притеснява, че трябвало да обръснат главата й на тила.

— Обръснали са й главата? — изръмжа Джъстис. Пое си дълбоко въздух. Това беше само коса, която бе загубила вместо живота си. Щеше порасне отново.

Смаян, сенаторът се напрегна, докато го наблюдаваше.

— За нас е странно бръсненето на главата — заяви Тайгър, като пристъпи напред, за да се включи в разговора. Погледна притеснено Джъстис, но се насили да се усмихне. — Ние сме благодарни, че вашата дъщеря ще живее.

— Извинявам се — кимна Джъстис. — Много съм разстроен, че Джеси е ранена. — Насили се да влезе в режим „Джъстис Норт“ — мъжът, който представлява Новите видове. — Искахме да покажем нашата подкрепа.

— Знаех си, че си добър човек, Джъстис — каза сенаторът с усмивка. — Дъщеря ми ще се радва да се запознае с теб. Имаш ли нещо напротив да се навърташ наоколо за известно време? Прелетял си целия този път, за да я посетиш, и тя ще бъде във възторг да се срещне с мъжа, за когото съм й разказвал толкова много.

— Вече се запознах с нея — уведоми го Джъстис. — Сега, бих искал да я видя.

— Срещнал си се с Джеси? — Сенаторът остана изненадан.

— Да. Тя доведе група наши жени в Резервата и беше там до снощи.

— Дъщеря ви може да бъде доста упорита — изхихика Тайгър. — Мислех, че ще ме застреля, ако й кажа, че не може да придружи новоосвободените след нападението в Колорадо и да им помогне да се установят в новите им домове.

— Това е моето момиче — засмя се възрастният човек. — Възпитал съм я да не приема „не“ за отговор. Тя е един малък боец. Прилича на майка си. И това ме плаши, тъй като е толкова дребна, а пък с толкова силно изразена индивидуалност. Съдейки по държанието й, човек би си помислил, че е двуметров защитник. — Изпъчи се с бащинска гордост. — Може да бъде доста твърдоглава.

— Да — обади се усмихнат Тим. — Такава е. Нощес щях да я метна на коляното си и да й нашаря задника.

— Щеше какво? — ахна сенаторът.

— Тя ми напомня за моята дъщеря. — Тим стана сериозен. — Имахме опасна ситуация при освобождаването на жената-подарък. Двама от нашите хора бяха приковани долу, като в същото време трима от нападателите успяха да проникнат в задната част на къщата. На Джеси й бе наредено да стои далеч от мястото, но тя отказа да изпълни заповедта. Уби трима от копелетата, като ги задържа на разстояние от моите момчета. А когато не успяхме да намерим жената, дявол да го вземе, тя започна да я търси, докато не я откри. Щяхме да я пропуснем, ако Джеси не беше толкова упорита и сигурна, че там има Нов вид.

Един от членовете на екипа приближи.

— Аз съм Трей Робъртс, ръководител на екипа, в който участва Джеси. Тя спаси двама ни с Майк. — Той кимна към другия мъж, застанал до него. — Бяхме притиснати и онези тъпаци можеха да ни подпалят задниците, тъй като не можехме да се оттеглим. Бяхме под обстрел. Джеси ги застреля и тримата.

— На единия изигра номер, за да го накара да излезе от прикритието си. — Майк се засмя. — Престори се, че е простреляна и умира, за да накара кучия син да излезе и да я довърши. Свали го за нула време.