Сърцето на Джеси заби лудо, когато пълзейки Трей изчезна в дупката.

Секундите минаваха бавно, сякаш бяха минути. Внезапно той извика:

— Джеси, ела тук! Тя е жива.

Джъстис се прозя и погледна към часовника.

— Минава три.

— Готов съм вече да си лягам. — Тайгър се опъна на дивана. — Беше добър екшън.

— Благодаря ти, че остана с мен.

— Няма проблем. Винаги, когато пожелаеш. — Тайгър срещна погледа на своя приятел. — Жените носят само неприятности. Никога не го забравяй. По-добре сме си без тях.

— Не мога да се съглася с теб.

— Искаш ли да остана в стаята за гости?

— Сигурен ли си, че можеш да шофираш до дома си?

— Не съвсем. — Тайгър се прозя. — Не съм свикнал с тези късни будувания.

Джъстис изключи телевизора и DVD плейъра, изправи се на крака и остави дистанционното на масичката за кафе.

— Остани. Ще закусим заедно и ще обсъдим новите камери, които искате да инсталирате на портите. — Извади мобилния си телефон и го отвори.

— На кого ще се обаждаш по това време?

— В Хоумленд. Човешката група със специално предназначение излезе на мисия и искам да разбера дали са открили една от нашите жени.

— Щяха да се обадят. — Тъга изпълни очите на Тайгър. — Знаеш как стават тези неща. Щяхме да чуем, ако са я намерили. Имам сведение, че трябва да ударят целта в два часа. Може би информацията им е била грешна.

Това означаваше, че бяха призовали Джеси напразно. Поне се беше утешавал с мисълта, че е останал без нея, заради освобождаването на една от жените им.

— Точно така.

— Надявам се следващия път да открият някоя.

— Да се надяваме. Лека нощ.

Той се завъртя на пети и бързо се отправи надолу по коридора. Затвори вратата след себе си. Погледът му се спря върху завивките на новото легло, което бяха донесли в спалнята. Не бяха останали никакви следи от аромата на Джеси и за този факт можеше да обвинява само себе си. Беше напръскал помещението дяволски добре с освежителя за въздух.

Добрата новина бе, че Джеси е в безопасност. Започна да се съблича, прозя се. Надяваше се, където и да се намираше сега, тя да мисли за него. Ако беше в леглото му, щеше да намери утеха за провалената мисия. Той щеше да се погрижи за това.

При мисълта как ще отвлече вниманието й, членът му трепна и Джъстис изсъска едно проклятие.

Трябваше да забрави за сексапилната жена-човек. Така или иначе, Джеси Дюпре не беше някоя, с която можеше да си позволи да прекарва твърде много време. Знаеше, че нямат бъдеще заедно.

Застана пред огледалото на тоалетката, вгледа се в леко променените си черти и за първи път съжали, че е Нов вид. Той беше лицето на своя народ, техният символ пред очите на света и никога нямаше да има свободата, за която се бореше толкова усилено да получат хората му.

Изпълни го завист, когато помисли за Фюри, Слейд и Валиант. Те се бяха влюбили в човешки жени и ги бяха задържали при себе си. Мъжете бяха обичани и спяха със своите половинки. Те имаха анонимността, за да го направят. Когато Джъстис Норт си вземеше съпруга, това щеше да бъде световна новина, затова жената трябваше да е от Новите видове. Не само неговите хора очакваха да постъпи така, а и цялото човешко общество.

Раменете му увиснаха, когато се извърна от огледалото, не беше в състояние да гледа повече отражението си.

Имаше си причина да избягва контакта с човешките жени. Беше попадал на много и преди, но нито една от тях не успя да го отклони от пътя му, както го направи огнената червенокоска. Тя имаше смелостта да си боядиса косата ярка и да участва в сражения наравно с мъжете.

Беше страстна, красива и забранена.

Джъстис се наведе, извади мобилния телефон от панталоните си и го сложи на нощното шкафче. Седна тежко на ръба на матрака — мислите за Джеси продължаваха да го преследват — и посегна към лампата. Забрави я! Нямаш друг избор. Това не трябваше да се случва. По-добре, че я извикаха на мисия. Би било катастрофа, ако започнеш да изпитваш чувства към нея. Това ще ти донесе само по-голяма болка, тъй като няма начин да бъдеш с нея без светът да разбере.

Мушна се под завивките и се изтегна по гръб. Членът му се напълни с кръв, като си спомни последния път, когато беше в тази поза, с горещата сексапилна уста на Джеси по тялото му и коса, гъделичкаща бедрото му. Той изстена и се претърколи.

Забрави я, дявол да го вземе! Тя ще забрави за теб. Беше само свалка за една нощ и това е всичко, което някога ще бъде.

Джеси не се поколеба да застане на колене и да пропълзи в тъмнината. Тихо се промъкна към Трей — на около три метра в ляво от нея. Беше оставил фенерчето си да свети на пода, за да може да я ориентира за посоката.