Макар всичко това да мина през главата й само за секунди, Хелена се чувстваше видимо неудобно от замислената пауза на Лейси.

— Е, ще го направиш ли за нас? Ще ти осигурим всички необходими сътрудници и ИИ ресурси, разбира се.

— Разбира се. И това включва…?

— Ами… Всички лингвистични източници и експерти, които пожелаеш.

— И средства за симулация? За анализ на сценарии, обществен отзвук и тъй нататък?

— Разбира се. Най-доброто, с което разполагаме.

„Наистина ли? — Лейси с мъка си заповяда да не повдигне скептично вежди. — Последните версии, които използваш ти и вътрешният кръг?“

Всички извън общността — което означаваше точно 99,9996 процента от човечеството — биха нарекли Лейси част от някакъв „вътрешен кръг“. Влияние не се купуваше само с богатство и способности. Фамилията също бе от значение. Особено след като поколението новоиздигнали се магнати в Китай, Русия и Америка си бе отишло, като бе оставило богатствата си на привилегированите си наследници и бе утвърдило отново старата логика на кръвните линии. И в същото време Лейси знаеше (въпреки брака си с Джейсън и начина, по който собствените й родители бяха спомогнали за забавянето на Голямата сделка), че дори тези връзки никога не гарантират реална власт. Или място сред наистина посветените.

„И освен това винаги съм се питала кои са истинските илюминати. Онези, които знаят наистина големите тайни? Онези, които държат мръсотията и могат да изнудват дори най-големите идеалисти сред политиците? Онези, които дискретно дърпат конците и си играят с хората по света — да, включително и с мен — като с пионки на шахматна дъска?

Хелена пита ли се подобно нещо?“

Когато ставаше дума за повечето издънки, принцове, шейхове и неолордове, които познаваше (мнозина от тях бяха убедени, че са с висок интелект, тъй като блюдолизците ги ласкаеха и им пишеха високи оценки в Оксбридж)… ами, човек можеше само да се надява и да се моли никой от тях да не е сред дърпащите конците! Всяко тайно общество от аристократични титани трябваше да е много по-умно от тях.

„А може би изобщо не съществуват? Може би всяка част от аристокрацията си мисли, че някой друг дърпа конците?“

Не беше сигурна коя възможност е по-плашеща. Съществуването на таен свръхелит, който работи скришом зад кулисите… или че нещата всъщност са точно такива, каквито изглеждат, смесица от картели и „съсловия“, от безсрамни гилдии и импотентни остарели нации, плюс объркващата мъгла от „умни“ граждани-тълпи и мимолетни плашещи ИИ… всички отчаяно дърпащи кормилото, в резултат на което никой не управлява кораба. Абсолютно никой.

— Хм. Мисля… че някои последни ИИ инструменти ще са ми полезни — предпазливо отвърна тя. — Мога ли да използвам Квантовото око в Рияд?

Хелена примигна и се размърда в стола си. Искането някак не се връзваше с желанието й да отклони вниманието на една смахната възрастна дама от по-важните проблеми.

— Аз… мога да се обърна към риядците. Макар да ти е известно, че по принцип са малко…

— Подозрителни? Но нали са предани членове на общността? Така че щом има консенсус, че мисията ми е важна…

Остави изречението да увисне във въздуха. И номерът проработи. Хелена кимна.

— Не мисля, че ще има проблем, Лейси. Моят фактотум ще се свърже с твоя за детайлите. А сега съжалявам, но трябва да бягам. Пристигат Боголомови, а ги знаеш колко обичат церемониите. Мислят се за царе, боляри или нещо такова. Имат си дори родово дърво от прах на феи и фалшива ДНК!

Хелена се засмя престорено сдържано, после изправи гръб и погледна Лейси в очите с привидно искрена привързаност.

— Молитвите ни са с теб, скъпа. Дано намерят Хакер по-скоро.

Лейси й благодари и последваха благопожеланията, очертаващи края на един любезен разговор. Сърцето й обаче бе другаде. И след като холотръбата угасна, тя остана в тишината. Седеше в удобното кожено кресло и се чувстваше нещастна. И сама.

„Първо Джейсън трябваше да се втурне към най-близката зона на катастрофи през Ужасния ден, вместо да стои благоразумно далеч от всяка опасност. И стана герой на новблес оближ… сякаш подобна чест ще е от полза за вдовицата му…

… после Хакер полита в космоса с цялата безразсъдна храброст на Джейсън, но без капчица отговорност…

… а сега се стигна и дотук. Да бъда изолирана от равните ми. Избутана настрани. Отстранена от разискванията, които могат да повлияят върху облика на цивилизацията ни за поколения напред. И всичко това, защото се страхуват — напълно основателно, — че изборът им няма да ми хареса.

Да напусна ли? Може би трябва да се присъединя към някоя от другите коалиции на добродетелните богаташи?“