Реши да провери предположението си.

— Може би все пак не е зле да дойда. Наела съм опитни хора, които да ръководят спасителната операция. Ако остана тук, само ще им се пречкам. Или ще пукна в тази ужасна влага. Едно разсейване ще ми помогне да се откъсна от безпокойствата…

Забавянето във връзката бе незабележимо и Хелена Дюпон-Вонесен я прекъсна.

— Точно това си мислехме и ние, скъпа. Едно откъсване от тревогите може да е точно онова, което ти е нужно. Ето защо имаме задача за теб. Тя ще ангажира интелекта ти много по-добре, отколкото гостуването на куп безинтересни трилионери. — Усмихна се на собствената си обезоръжаваща шега. — Освен това ще останеш много по-близо до мястото, ако издирващите открият… ако имат нужда от теб.

Умът на Лейси се освободи от ледения дворец, където държеше мъката си по изчезналия си син. Това я насочи към друго занимание — към спокойното, аналитично разглеждане на истинското значение на думите на Хелена.

„Дори не предлага да пратя заместник или представител на срещата в Швейцария. Иска да ме отклони в съвсем друга посока.“

— О? И каква задача сте намислили?

— Да представляваш Първото съсловие — или поне нашата част от него — на конференцията за Артефакта във Вашингтон. Да бъдеш нашите очи и уши на това историческо събитие. Пък и нали това е твоята област, Лейси? Внезапна кулминация на всичко, за което си мечтала — контакт с извънземен живот? Кой друг от нашата класа е по-добре подготвен да разбере произтичащите от това проблеми и последствия?

Лейси едва сдържа раздразнението си. Хелена й предлагаше научна работа… сякаш беше някакъв наемен ученоглавец от Петото съсловие.

Разбира се, беше и примамливо. „Хелена ме познава. С огромно удоволствие бих се възползвала от шанса да видя прочутата сонда от далечния космос.“

Но не това беше важното. Аристократичните й братя и сестри вече имаха предостатъчно учени, които се трудеха здравата точно върху тази тема (или на самата конференция във Вашингтон, или като следяха предаванията по Мрежата) и изготвяха резюмета и доклади относно последиците от извънземното Писмо в бутилка. Последици за планетата. За клатещото се обществено споразумение. И за онези на върха на нестабилната социална пирамида.

„Вече са решили — осъзна Лейси, която веднага интерпретира много от напрегнатите думи и предпазливото поведение на събеседницата си. — Явно новината за контакта с друга цивилизация ги е изненадала и е накарала водещите фамилии да стигнат до консенсус. Те са толкова паникьосани, колкото онези тъпи демонстранти в стотици градове, които призовават за унищожаването на Артефакта на Ливингстън.“

Само че трилионерите не участваха в демонстрации. Патрициите действаха по други начини.

„Решили са да се съюзят с Тенскватава, Пророка — помисли Лейси. — И с неговото Движение за отказване.“

Разбира се, Лейси знаеше какво означава това. Пореден подем на антиинтелектуализма, подклаждан от политиците популисти и масмедиите — или поне от онези от тях, които се намираха под контрола на две хиляди могъщи фамилии. Древен трик в игрите на човечеството — да се насажда у масите страх към „чуждите“. А какви по-добри чужди от извънземните? Внуши достатъчно ужас и тълпата с радост ще последва някой елит и ще се закълне във вярност на яхналите конете водачи. Или на онези в яхтите. И ще им даде властта.

Лейси нямаше нищо против точно тази част. Още преди да се запознае с Джейсън родителите и наставниците й й бяха обяснили очевидното — че хората не са демократични по природа. Феодализмът е основното човешко състояние, характерно за всички епохи и култури, откакто историята е започнала да се записва върху глинени таблички. Темата резонираше дори в съвременните филми и попкултурата. Милионите потомци на революционери от Просвещението сега поглъщаха приказки за крале, магьосници и тайни йерархии. Свръхгерои и полубогове. Знаменитости, височайши фамилии и наследствени привилегии.

Тази кампания в медиите не беше от вчера. Субсидирани придворни мъдреци от Конфуций през Платон до Макиавели, от Лени Рифенщал до Хана Нити — всички говореха против управлението на тълпата и проповядваха за благородна авторитарна власт. В единствената си книга, достъпна единствено в рамките на общността, Джейсън беше събрал убедителни аргументи в полза на новблес оближ…

… макар че Лейси все още имаше съмнения. Дали някой от тях щеше да намери доводите за така убедителни, ако не беше член на най-високопоставената каста? На глазурата на тортата?

Нямаше съмнение, че видът и планетата щяха да са много по-добре, ако се управляваха от единна аристокрация, а не от разнородна орда от десет милиона избухливи, лесно поддаващи се на страх „граждани“, въоръжени с ядрени и биологични оръжия. Властта-на-народа не беше причината да е влюбена в Просвещението. Демокрацията беше злощастен и потенциално отровен страничен ефект на онова, което тя наистина ценеше.

„Благородниците си мислят, че ще използват Тенскватава като инструмент, с който да си възвърнат контрол. Но тази нова вълна популистки консерватизъм… това Движение за отказване… не е безмозъчен рефлекс като в началото на века. Не е спазъм на селска религиозност, който лесно може да се води от плутократи кукловоди. Не и този път. И последователите на Пророка няма да се задоволят да служат на каузата си само с думи. Вече не.“