Наблизо имаше и други — още двама човеци и извънземен, когото Хамиш би трябвало да познава. Двуног, с лъскава червеникава козина, той бе почти толкова прочут, колкото и Най-стария оцелял, но Хамиш не можеше да се сети за името му.

Докато двамата се спускаха и смаляваха, Хамиш изпита странното усещане, че от върховете на пръстите му струи мощ, сякаш ръцете му съдържаха някаква магия. Също като преди, когато смени хавлията с костюма. А, да. По-малък мащаб означаваше, че могат да се случат повече неща, стига да ги пожелае. Усещането го изкушаваше просто да продължи, да стане още по-малък от това фрактално ниво и да изследва световете на моменталното изпълняване на желания.

„Но аз винаги съм харесвал да съм висок.“

Забави темпо и се обърна към Най-стария оцелял.

— Познавам онази жена. Лейси Доналдсън-Сандър, богаташка, луда на тема наука. Изглежда много по-млада от времето, когато почина, десетилетия преди аз да…

Осъзна, че няма представа как да говори за дати и време. Може би контролният център можеше го осветли за подобни неща.

— Да, вие също, приятелю — отбеляза Най-стария оцелял.

— Хм, да, май е така. Колкото до останалите, изглеждат ми познати. Но бихте ли ми помогнали, преди да слезем при тях? Онова извънземно, което прилича на алена видра…

— Имате предвид М’м пор’лок, предполагам. Наричан от някои Предателя… а от други — Верноподаника.

Хамиш кимна.

— О, вярно. Той ни помогна да разработим Лекарството, нали?

Най-стария оцелял кимна неопределено и вдигна ръка, за да го накара да спре.

— Господин Брукман, струва ми се, че сте сляп за данните.

— Сляп за… о, имате предвид, че се мотая тук, без да съм свързан с Мрежата чрез ииуер. Е, знаете, че бях дъртак и малко недолюбвах технологиите. Мразех очните импланти, които си слагаха младежите, за да са непрекъснато онлайн. Когато се налагаше да използвам подсилената реалност, просто си слагах очила, както е повелил Бог… — Хамиш примигна и продължи: — Разбирам. Казвате, че това място има свой еквивалент на Мрежата. И че аз се движа из него полусляп, неспособен да събера информация за онези, които не познавам. — Въздъхна. — Е, добре тогава. Как да…

Най-стария оцелял направи театрален жест и му подаде нещо. Очила. Старомодните очила за виртуална реалност, които Хамиш използваше навремето.

— Докато не измислите как да си направите собствен интерфейс — обясни Най-стария оцелял.

Хамиш си сложи очилата и когато погледна към хората долу, до всеки от тях имаше етикет с име.

М’м пор’лок

Лейси Доналдсън-Сандър

Жената-птица303

Йовиндра Ноониен Сингх

Емили Тан

Емили Тан!

Главният архитект на Лекарството. Единствената човешка личност, копирана вероятно във всяка кристална сонда, произведена от човечеството. Изведнъж, когато двамата с Най-стария оцелял приключиха със смаляването и стъпиха на стъклената палуба на контролната зала, Хамиш се почувства разколебан и изпълнен със страхопочитание. Какво се казва на жена, чиято идея бе обединила колебанията на човечеството по отношение на „извънземната фомитна чума“ и която бе предложила стратегия за борба срещу междузвездната инфекция и в същото време възможност да се стигне до звездите?

В отговор на интереса му в очилата запълзя обяснителен текст:

„Лекарството“ е стратегия на убеждаване на някои извънземни от артефактите да предадат софтуерните си съюзници и привличането им да работят честно и ефективно за човечеството и земната цивилизация. Методът беше вдъхновен от откриването в Астероидния пояс на останки…

Резюмето изчезна, когато Хамиш насочи вниманието си към съществото, което приличаше на гигантска видра и сега разговаряше с Емили Тан. Спомни си, че М’м пор’лок беше първото извънземно виртуално същество, което напълно прие предложението на Емили. Наричан предател от някои от спътниците му. Или Верния, защото си бе спомнил една много по-стара обвързаност.

„Първият от многото, които дойдоха на наша страна и разкриха някои хитри мемични трикове, използвани от фомитите срещу нас. Вместо да насочат човешката цивилизация към самоубийственото създаване на вируси, те ни помогнаха да изобретим Лекарството. Защото им предложихме сделка, която не можеха да откажат.

И какъв беше подкупът ни?

Точно онова, което бяхме склонни да направим така или иначе. Да увеличим за пореден път разнообразието на онова, което се разбира под «човек».“

Освен това Лекарството убеди Хамиш да промени своята версия на Движението за отказване. Да подкрепи построяването на космическата фабрика и големия лазер.

Отново премести поглед към най-яркото същество — хибрида между човек и птица, чийто етикет отвърна на любопитството му.

Жената-птица, представител на Лига на аутистите — пети клон на човечеството.

Аха. Сега разбираше. Значи не беше извънземна, а с избрана от самата нея форма. Нещо често срещано днес сред онази част от човечеството, която бе преживяла десет хиляди трагични години в очакване на виртуалната реалност и ИИ, които да ги освободят.