Няколко други сонди реагират на тези предавания с гняв! Възможно ли е някоя от тях да е изпратила машината убиец, за да накаже Тор за безочливостта й? Или просто за да сложи край на излъчванията?

От моята доста уникална гледна точка аз намирам предаванията за изумяващи. Тези „послания към спотайващите се извънземни“ казват повече за начина, по който мислят човеците, отколкото за нас, извънземните. О, някои от тях почти улучват десетката! Но кабинетните предпоставки — нещата, които човеците вземат за даденост — са причина дори най-добрите предизвикателства да пропуснат целта, макар и на косъм…

… така поне ни уверява древният фрагмент на Адвоката, предлагайки ни извинения, които са приемливи за повечето оцелели и помагат засега да спазваме съглашението да мълчим.

Достатъчно. Имам някои идеи и искам да ги изпробвам върху други приятели. Входящата ми кутия е пълна със съобщения от човешки еднодневки — мъже и жени от плът и кръв на един воден свят, които кореспондират с мен чрез старомодната електронна поща — асинхронен канал, който поне е спънат от забавянето на сигнала. Партньори в дискусии и разговори, които са в пълно неведение за истинската ми същност.

Е… не точно пълно. Разполагат с намеци. Давам им предостатъчно! Моя ли е вината, че предпочитат да ги игнорират? При цялото си остроумие човеците си мислят, че съм един от тях, дори когато се „преструвам“, че не съм. Дори когато казвам открито кой съм и използвам истинското си име, те просто се изсмиват и се включват в моята „ролева игра“. Шегуват се с дрънкането ми, със симпатичната ми роля като древна извънземна машина.

Научих толкова много, използвайки този подход.

Чудно ми е защо никой от нас не се сети за него, докато не ни го подсказа оригиналното предизвикателство.

Както и да е. Добрата идея си е добра идея независимо от източника й.

Военната тревога задържа мнозина от екипажа по постовете им много след като кризата в зона Н-27 отмина. След като Тор Повлов и Гавин Иинсуърт бяха върнати в кораба им, закърпени и пъхнати във възстановителните ясли, „Уорън Кимбъл“ не съобщи за други враждебни действия и продължи да търси остатъци от СФУК мародера.

„Ако наистина е бил СФУК.“

Джералд се съмняваше, че това определение е приложимо за случая. Най-малкото защото в района, проучван от екипажа на „Уорън Кимбъл“, космическите кристали бяха малко. Повечето руини там, изглежда, бяха от много по-стар конфликт между могъщи космически машини.

„Каквито и да са мотивите на убиеца, този път събрахме доста добри данни за тях. И ще научим още повече след анализа на фрагментите.

Само да можехме да заловим някой жив… все още активен и мислещ, може би дори способен да говори. Дали ще успеем да го убедим да ни каже какво се е случило тук в далечното минало?

Стига, разбира се, проклетото нещо да има спомени.“

Джералд подозираше, че древните гадни бойни машини може да са действали чисто инстинктивно. Или че отдавна са се побъркали. Що за разум би могъл да оцелее милиони столетия в досадно еднообразие?

Ако зависеше от него, щеше да нареди отмяна на тревогата. Но като водач на експедицията той оставяше капитан Ким да ръководи работата на кораба. Пък и малко стрес щеше да се отрази добре на хората. Това бе малко сбиване в сравнение с онова, с което можеше да се сблъска „Абу Абдула Мохамед ибн Батута“ при следващото му пътуване до външния пояс и нататък. Може би няколко СФУК бяха единствените останки от праисторическите съперници, сражавали се някога в Слънчевата система. От друга страна, би могло да има и други ужасни сили някъде там, сили, които дебнат и изчакват. „Ще видим…

… стига първо да не бъдем пометени от хаоса на Земята.“

Което му напомни нещо друго.

„Гледах съобщение на Бен Фланъри, което беше прекъснато от кризата. Бен изглеждаше разтревожен… когато сирените ме накараха да го зарежа.“ След обявяването на тревогата всички на борда, дори учените, насочиха цялото си внимание към случващото се на три светлинни минути от тях.

Видя през наблюдателния отвор как телескопът „Лейси Доналдсън“ постепенно завърта огромния си чадър от огледални цветчета към предишната си конфигурация и започва да събира данни за други планетни системи. Не се очакваше големият инструмент да бъде изпитван толкова рано като оръжие. Сега вторичното му предназначение вече не беше тайна. Каквото или който и да се спотайваше в астероидния пояс, щеше да разбере, че земните жители подготвят големите си пушки направо тук, в съседния двор.

Хората на мостика бяха уморени и напрегнати. Дори капитан Ким като че ли все още я караше на адреналин и гризеше кожичките около ноктите си, докато перцептът му се изпълваше с холоизображения и анализ на забавеното във времето сражение със СФУК. Симулациите проблясваха твърде бързо и Джералд не можеше да ги следи с по-старото си оборудване. „Е, някои новости не са предназначени за дъртаци като мен.“

Смяната на Джералд вече беше приключила и Ким явно владееше добре обстановката, така че той се обърна без никакви церемонии и се оттласна към каютата си, където го очакваше съобщението на Бен. Докато минаваше покрай главната научна станция, видя лудуващите Ика и Хайрам — веселяха другарите си и сваляха напрежението с малкото си представление. Двамата водеха обратен разговор — изговаряха всяка дума и звук отзад напред. Джералд се усмихна на странното приятелство между неандерталското момиче и момчето аутист. Явно разнообразието само по себе си беше награда.