Шрифт:
Знаеше, че трябва да пусне диагностика и да се увери, че костюмът й се е херметизирал аварийно след загубата на краката й. „На много скъпите ми крака…“ Потисна истеричните мисли. Трябваше да се обърне и да се подготви за удара колкото се може по-добре.
Но силите и волята й се бяха изчерпали. Нямаше ги. Можеше само да се взира в небето…
… и видя как смъртоносният СФУК стреля отново от позицията си сред премятащите се камънаци — точка в небето, която вече бе извън полезрението на Тор. Лишена от достъп до нея, хищната машина търсеше нова жертва. Разпиляната прах разкри светлинното му копие, което ловуваше отвъд ръба на кратера… и след малко в слушалката на Тор се разнесе рязък крясък.
„Ох, Гавин. Много закъсня… и страшно подрани.“
Часовникът на екрана й каза ужасната истина. С презареждане за пет секунди врагът имаше предостатъчно време да довърши Гавин, да обърне вниманието си към „Уорън“ и да извади от строя основното му оръжие, преди то да…
Примигна. Нима зрението й изневеряваше? Следите от лъчи горе сякаш се удвоиха, после се удвоиха отново… и отново! Осем или девет тънки игли пронизваха небето там, където преди имаше само един лъч, минаваха отляво надясно, идеално успоредни — и първият лъч изведнъж изчезна.
От гледната й точка, вече много по-дълбоко в бездънната като че ли яма, Тор видя осемте свирепи рапири да пронизват небето в района, в който бе устроил засадата си врагът. Сега всеки лъч започна да се движи в спирала, изпаряваше пясък… скала… и вероятно някакво парче лъскав метал…
Тор дрезгаво и ликуващо изкрещя едно-единствено име.
— Ибн Батута!
Шест минути път на светлината в двете посоки. Невъзможно препятствие за координиране на битка с точност до част от секундата. Всяко реално поражение на СФУК щеше да е чиста случайност. Но с малко късмет изненадата и отвличането на вниманието щяха да са достатъчни за…
Друг свиреп светлинен харпун се появи от дясната страна на Тор. Светкавица на отмъщението, насочена с абсолютна прецизност и пренебрежимо забавяне.
„Уорън!“
Свръхнова избухна над нея и озари ярко нощта.
На кратката, нажежена до бяло светлина Тор зърна за миг неравната пещера на астероида. Дъното й, което все пак съществуваше, приближаваше към нея и се канеше да я халоса, докато тя се смееше с горчиво тържество.
— Така ти се пада, шибан…
Може би политиката ви на ненамеса се дължи на различна причина… защото искате да спасите нас и нашата култура от някаква вреда, която може да дойде от установяването на контакт. Като например заличаването на идеята ни за свободна воля? Или вярата ни във високите достижения на културата ни? Може би се боите, че ще получим комплекс за малоценност или психиката ни ще бъде засегната по някакъв друг начин? Има ли някакви видове познание, за които „не сме готови“?
Уроците по предпазливост идват от тъжната история на „контакти“ на Земята, при първите срещи между различни човешки култури. Често културата с по-примитивна технология е страдала и дори рухвала. Дали същото се случва и в космоса при срещите между планетарни цивилизации? Дали нежеланието ви да говорите е мотивирано от тъжния опит и милосърдието?
Ако решението ви е подкрепено с много силно доказателство, тогава ви благодарим.
Но все пак — сигурни ли сте? Можете ли да твърдите с увереност, че сме много крехки и не представляваме изключение? (При първите контакти на Земята е имало няколко изключения.) И отново, възможно ли е да оправдавате решение, което сте взели поради други причини?
Подложете решението си на тест! Опитайте да се свържете с групи хора по интернет и проучете въпросите, които ви тревожат. Това ще е изненадващо лесно във формата на имейли или чрез анонимно участие в социални мрежи или групи за онлайн дискутиране.
Можете да се представяте дори с истинските си имена! Носете аватар, който прилича на самите вас! Всеки във виртуалния свят просто ще приеме, че сте ексцентрични хора, използващи псевдоними, за да се представят за извънземни. Всеки свързан с езика или културата ни гаф ще бъде сметнат за част от хитроумната ви роля.
И по ирония на съдбата се оказва, че колкото по-открити сте, толкова по-сигурна ще е тайната ви! И толкова повече неща ще научавате.
Може да се наложи да бъдете упорити. В много сайтове представянето ви ще бъде прието само с подсмиване и ще ви подминат. Но не се отказвайте! Рано или късно ще откриете място, където будни хора с радост ще се хванат на играта ви и с жив ентусиазъм ще завържат разговор с вас, преструвайки се, че вярват, че сте извънземни, и ще обсъждат тревогите ви, изпитвайки от това чиста интелектуална наслада.
Не спирайте да изследвате и да развивате техниката си, докато не откриете най-ярките умове, готови да участват в подобни разговори. Ще се натъкнете също и на някои от най-шантавите! И какво от това? Ще се научите да правите разлика и да приемате застъпването на едните и другите. Това може да се окаже важна част от обучението ви. Така ще получите представа за разнообразието на човешката мисъл, което е и най-голямата ни сила.
Какъв е най-добрият признак за зряла личност? Да позволиш на другите да ти помогнат да преразгледаш становището си.
Разбира се, може би вече правите това! Може би се представяте за ексцентрични участници в днешните онлайн общности… или създавате увеселителни сайтове или игри, за да пробвате свои идеи пред масовата публика…
… или пишете интригуващи истории под псевдоним, използвате някой писател като подставено лице, публикувате неща, които будят въображението ни, преценявате как реагираме.
Може би подправяте тези творби с особени намеци, които могат да се разпознаят само при купуването на множество бройки на всяка книга на мнимия писател.
При това в хартиен вариант.
77.
Потайници
Основното ми усещане трябва да е подобно на онова, което човеците наричат радост — че Тор Повлов и партньорът й оцеляха при сблъсъка със самотния убиец от Старите войни.
Но как оцеляха? Облекчението ми се смесва с объркване и тревога. Беше ли поразен убиецът? Деградирал от времето? Или ако земните жители са достатъчно умели да победят могъща бойна машина, не трябва ли да преизчисля шансовете им за Финалната игра?
Възможно ли е тази атака да е била провокирана от някой от другите оцелели, за да тестват шансовете?
Повечето от големите сонди мислят, че засадата е свързана някак с Болестта — ужасната чума, разпространявана от заразните кристали в галактиката. Някоя тяхна фракция сигурно се е почувствала застрашена или е сметнала, че може да извлече предимство, като накара своя бойна единица да опита да извърши убийство. Идеята е проста и убедителна, но я намирам за нереална. „Нещо в сметките не излиза“, както би изпял някой голям компютър от онези безвкусни научнофантастични мюзикъли на човеците.
Другарите ми са склонни да приписват всяко зло на малките вирусни капсули, които започнаха да наводняват космоса през последните стотина милиона години. Те обаче забравят, че ние сме във война много отдавна, още от времето на големите механични сонди, много преди появата на кристалите. Ужасната битка, която предизвикаха те, беше само една сред много други.
Има и друга теория.
Машината убиец нападна Тор и Гавин, докато изследваха унищожената станция за копиране на голяма сонда Сеялка. Възможно ли е в останките да има скрита някаква тайна? Толкова мрачна и тревожна, че някой да се опита да им попречи да я разкрият? Очакващата, Пътешественика и няколко други по-големи оцелели предлагат да изпратим разузнавател, който да проучи мястото. Аз обаче съм против.
Защо да си правим труда? Ако в недрата на онази носеща се в пространството каменна гробница наистина има някаква мрачна енигма, Тор Повлов ще я открие — веднага щом тя и партньорът й приключат с възстановяването си и продължат мисията. И ще научим всичко, когато излъчи поредния си цветист репортаж за публиката си на онзи топъл и влажен свят.
Не виждам причина да се намесваме. Засега.
Междувременно корабът й продължава да излъчва „Покани предизвикателства“ — онези призиви, внимателно съставени преди един век и поставящи под въпрос мотивите за мълчанието на извънземните. Целящи да тормозят евентуалните пришълци, които може би се спотайват и отказват да кажат „здрасти“. Посланията докарват горкия Посрещач до ръба. Всички обединяваме сили, за да потиснем волята му, да му попречим да не започне да реве ентусиазирани отговори. Горкият Посрещач. Ясно е, че избра погрешната страна в Последната война, макар че ние сме твърде любезни, за да го кажем.