— „Към властите — уверявам ви, че ще сътруднича, ще кажа всичко и ще приема наказанието си с радост, според традициите на Ганди, Кинг, Солженицин и другите борци за истина.“

Емили удари с юмрук по масата, а Генадий изстена.

Една виртуална дъска наблизо блестеше. Горосумов беше излагал на нея най-новата си теория — че артефактът е не толкова верижно писмо, колкото жив вид. От онези с „репродуктивна стратегия от тип r“, подобно на морските създания, които бълват огромни количества ларви в безбрежния океан, така наподобяващ космоса, с надеждата, че една или две ще намерят топло местенце, където да пораснат и да се размножат отново. Завладяващо сравнение — и още една причина да посрещнат на нож шантавата намеса на Брукман.

— „Живот, към който можем да се върнем, след като вече ние човечеството — сме отново сами във вселената.“

Най-сетне дългурестият писател приключи и се усмихна към камерата с изкусно съчетание на момчешка свенливост и сдържаността на светец. Сцената се стопи…

… и трептящите съобщения по периферията на очилата се превърнаха в буря въпреки свирепите настройки на филтъра. Джералд свали очилата и погледна…

… към масата, където блестеше прочутият му Артефакт, заобиколен от камери и други записващи устройства, свалящи първата вълна технически чертежи и рецепти, които биха могли да помогнат на човечеството да произвежда кристални сонди, ако в крайна сметка бъде избран този път. Само предаването на уроците можеше да ангажира извънземната машина за месеци, а може би и за години.

„Най-стария оцелял беше непреклонен, че трябва да превключим в този режим само след няколко дни разговори с отделните артенци. Време било да се захващаме на работа, така каза. Жалко. Разглеждани един по един, пътниците в Артефакта бяха различни, завладяващи, озадачаващи… а сега Хамиш Брукман твърди, че той е създателят им!“

Поради някаква неясна причина беше започнал да мисли за Най-стария оцелял и за Брукман като за двете страни на една и съща монета. Като за симптоми на по-голяма загадка.

Патрис Чомбе, експертът по манипулиране на животинското поведение, коментира само с една дума публичното изявление на Брукман:

— Впечатляващо.

Емили се завъртя рязко към него.

— Впечатляващо? Този… този лъжец! Анализирахме хипотезата за измама от всеки възможен ъгъл. Някои извънземни технологии може и да не са изпреварили нашите с много десетилетия, но са цял куп! Най-добрите лаборатории ще трябва да ги разнищват години наред. Няма начин някоя малка клика холивудски заговорници, та дори да са добронамерени…

— Да не забравяме и анализа на орбитата — почна Генадий. — Артефактът се движеше по спирала от дълбокия космос по траектория, която човек никога не би…

И беше прекъснат на свой ред от Хайхон Мин.

— Опровержението е още по-просто, другари. Камъните, които експлодират под земята, като жертват част от себе си, за да извикат и да бъдат намерени. И онези, които проблясват в Астероидния пояс. Те правят концепцията толкова абсурдна, че трябва да се замислим дали изобщо някой ще обърне внимание на този Брукман.

„И още как.“ Джералд примигна и се усмихна криво на китайския агент. Понякога най-очевидното не е онова, което първо ти идва в главата. И все пак…

— Разбитите кристали и далечните проблясъци са ужасно недосегаеми — съгласи се Джералд. — Всички знаем, че голяма част от населението има проблем с логическите абстракции. Щеше да е различно, ако разполагахме с втори работещ камък. Това щеше да изглежда осезаемо и никой нямаше да обърне внимание на този тип.

Естествено, имаше и по-важна причина да иска втори артефакт. Защото неговата история можеше да се окаже различна.

— Въпреки това няма как да не се запитам — продължи Хайхон Мин. — Защо господин Брукман изобщо опитва това?

Акана сви рамене.

— Целта му не е да убеди всички. Определено не учените и интелигенцията. Може би не дори мнозинството. Както научихме в началото на двайсет и първи век в Америка, лесно може да се заблуди голямо малцинство от населението с нелогични и конспиративни теории. Брукман е майстор в изкуството да се манипулира онова, което задвижва най-силно повечето хора — желанието, водещо до вяра.

— Но… — обади се Емили. — Да признае престъпление…

— Както Бен посочи току-що, това подсилва достоверността на думите му. Кой ще признае нещо, което може да го вкара в затвора, освен ако не е подбуден от искрено чувство за вина? Помислете! Ако всички учени и експерти обявят, че няма измама, за какво може да бъде затворен Брукман? Заради това, че е направил откровено невярно публично изявление, когато не е под клетва ли? Всяка година има какви ли не луди твърдения и „медийни изявления“ на подобни блудкави лъжи — и никой не опира пешкира.