„Други“ може да се отнася за предишни срещи с извънземни сонди.

А. Добро предположение. Някой в галерията в края на краищата се бе оказал полезен. Разбира се, това можеше да означава какво ли не, от НЛО до засечени от СЕТИ сигнали, дори Иисус. Но Джералд реши да приеме предположението и пое дълбоко дъх.

— Вашата кристална капсула, която предава на цивилизацията ни ясни послания от далечния космос, е първата по рода си, на която попадаме.

Потисна внезапния подтик да добави: „Доколкото ми е известно.“

Пред него се появи ново виртуално послание, този път изпратено от Генадий.

Помните ли, че разговаряхме за по-ранни артефакти, паднали на Земята, както е щяло да се случи и с този, ако не го бяхте уловили? Представете си много от тях, летящи в космоса хилядолетия наред… за да се разбият на парчета на земята или да потънат в океана. Възможно е обаче някои да са останали почти невредими…

Джералд изсумтя и щракна със зъб, за да отмести настрана виртуалната бележка на Генадий… но без да я премахва.

През тези няколко секунди добродушно изглеждащият извънземен получи и обмисли отговора на Джералд. Новината явно му хареса и очите му се присвиха още по-дружески.

Джералд преглътна с мъка. Разговорът рязко бе тръгнал в нова посока. Изведнъж се разрази същинска буря от виртуални бележки, изпратени от почти всички членове на контактния екип, както и от анимирания „бог“ Хермес, който трескаво пишеше съобщение след съобщение, за да предаде идеите на онези зад стъклото.

Пришълците от Артефакта имат съперници! Може би дори врагове…

Край на приказките за мирна всеобща космическа федерация…

Възможно ли е „присъединете се“ да означава включване в техните кавги с неизвестни противници? При това положение предложението им е коварно…

Този тлъст посланик изглежда облекчен, дори изненадан, че не сме срещнали „други“.

С мигане Джералд подреждаше бележките по приоритет, като хвърляше на повечето само повърхностен поглед. Спря се обаче на съобщението на Генадий.

Всички онези слухове, които чухме напоследък — за разни камъни, внезапно започнали да светят. Възможно ли е те да са фрагменти и останки от по-стари сонди, „отчаяно търсещи вниманието ни“?

Акана погледна въпросително Джералд, без да каже нищо. Питаше дали да не обяви прекъсване предвид неочаквания поврат в разговора.

Той поклати глава. Нищо не пречеше да продължат с някои директни въпроси.

— Благодарим за предупреждението. Ще сме внимателни и предпазливи — каза на Най-стария оцелял. — Но все пак моля да обясните. Да не би да се тревожите за други сонди вестители, защото са били изпратени от… неприятелски сили?

Знаеше, че би могъл да се изрази и по-добре, но разговорът вече се беше отклонил много от всички подготвени от екипа сценарии.

Членовете на извънземната делегация като че ли се размърдаха малко нервно. Неколцина се опитаха да излязат напред, но бяха удържани от останалите. Хуманоидът отпред като че ли се намръщи.

— Стига бе! — измърмори Емили. — Тоя говори за контрол над версията на документа! Не иска да бъдем подвеждани от остарял вариант.

— Ами… — обади се Бен Фланъри. — Тези… тези пришълци… те пристигнаха току-що… носеха се недалеч от Земята, когато Джералд успя да улови капсулата им. Това не означава ли, че са по-късни от… от сондите, които биха могли да паднат на Земята по-рано? И съответно да са по-достоверни. А?

Джералд гледаше Артефакта. Думите на другите членове на екипа като че ли не бяха минали през предаващото устройство, така че вероятно нямаше проблем да водят гласова дискусия, особено сред бурята виртуални бележки. И все пак се поколеба, преди да каже, може би малко по-високо от необходимото.

— Изяснете. Има ли потенциална опасност при контакт с Другите, за които говорите? Има ли война между съперничещи си междузвездни раси и цивилизации?

Шишкавият хуманоид направи гримаса, която трудно можеше да се интерпретира. Може би по-късно корелационният анализ щеше да улесни тълкуването на лицевите изражения.