Шрифт:
За първи път в него гореше истинска амбиция. Нещо, което като че ли си заслужаваше усилията.
В басейна неколцина членове на Племето увиваха скъпоценната си мрежа около тялото на най-едрия мъжки и се готвеха да излязат за храна. Хакер ги чу какво си бъбрят и се изкиска, когато разбра една от грубоватите им шеги. Добронамерена закачка за негова сметка.
„Е, чувството за хумор е добро начало. Цивилизацията ни има нужда от повече смях.“
— Мисля… — каза на адвокатката си, — мисля, че вече зная какво искам да правя с живота си.
Ехо? Тук ли сте? Не сте много — нямате и половин милион. Добре де, четиристотин и трийсет хиляди участници трябва да са достатъчни. Вие сте онези, които предпочитате да действате вместо пасивно да зяпате предаванията от конференцията за Артефакта! Да, ние действаме, ние душим. Така че нека проследим някои миризми.
Значи така. Въпреки приказките за извънземни обичайните новини си продължават — все повече и повече напрежение заради вода, енергия, храна и фосфор, надигащи се морета… а също и още разправии между гилдии, граждани и тъй нататък. Да видим последните новини от любимия ми обобщител Уолтър:
* Сир-Изра-Пал заплаши да обяви студена война, ако Турция продължи да секвестира водите от разтопения сняг в Големия анатолийски резервоар. Съседите надолу по течението твърдят, че това е причина за влошаване на Близкоизточната суша, както и за повишаване на сеизмичната активност в Леванта.
* Носят се слухове, че няколко клики са се разбрали за съвместна нова атака срещу „упадъчните институции на и без това остарялото т.нар. Просвещение“. Повечето подобни истории са скалъпени от докачливи ииботове, пуснати преди години от отдавна мъртви нихилисти. Но след провалената атака срещу цепелина във Вашингтон службите за сигурност се отнасят много сериозно към тези слухове и направо спукват ИИ помощниците си от работа.
* Неотдавнашна серия слаби земетресения по целия свят бе съпроводена от странни съобщения за подземни или подводни детонации, достигнали до кресчендо през последните няколко часа. Макар че някои се опасяват от терористични атаки, ново сравнително изследване показва, че малко от тези явления се случват в близост до населени места. Повечето като че ли се наблюдават в открито море.
* И новина номер едно: през последните часове има много съобщения за внезапни светлини от абсолютно мъртви досега камъни. Най-прословутият случай е от вчера, в най-почитаното светилище на исляма. Подобни светлини са наблюдавани в китайски имперски накит в музея в Тайпе и в един камък от паваж в Хайдерабад. Научните инструменти, разположени да следят искренето в Арктическото плато, съобщават за поне двайсет слаби локализирани проблясъка дълбоко в ледената покривка, което означава, че може да има и стотици други извън обхвата на сензорите.
Благодаря, Уолтър. Е? Коя от тези истории ви кара да потръпвате от възбуда? Искаме нещо, което обикновените медии най-вероятно ще оплескат! Това е преимуществото да имаш половин милион хрътки.
Добре, очаквах го. Мнозина от вас са заинтригувани от камъните, започнали да светят из цял свят. Очевидното предположение — връзката им с Хаванския артефакт е нещо повече от случайност? Е, да, страхотна тема… но виждам, че няколкостотин екипи, агенции и граждански хайки вече са се заели с нея. Изглежда твърде очевидно, макар и зловещо.
Ами алтернативата, която предлагат някои от вас? Ами ако неотдавнашните микротрусове са свързани някак помежду си? Те са съвсем слаби, почти неразличими на обичайния сеизмичен фон. Засега до голяма степен се смятат за „нормални флуктуации“. Някой обаче да вижда нещо странно в данните?
Да, това е добър предварителен анализ, Аматучен Женева. Енергийният профил наистина се различава. Повечето допълнителни трусове като че ли се случват в тесен обхват на освобождаване на енергия. От порядъка на една шестнайсета по Рихтер. Твърде тесен, за да изглежда естествен.
И да, Проникновен научен колектив от Хмон, разбирам гледната ви точка — как повечето от тези явления имат звуковия профил на експлозии, а не на естествени движения по разломите! Някой би ли поровил в охранителните канали да провери дали кастата на закрилниците не мисли, че става въпрос за терористични атаки? И защо няма съобщения за щети? Ти ли ще се заемеш, Ан Добсън от Кейптаун?
Като се замисля, да започнем да сравняваме събитията с геологията, терена, политическата нестабилност, хидроциклите…
Хайде, народе и народни помагачи. Дайте ми данни! Изключете телевизорите и се заемете с онова, в което ви бива.
Заръчкайте вселената с любопитството си.
43.
Извинете, че попитах
Сред всички допълнителни усложнения на кой му трябваше надигнала се вълна от измами? От или за хора, „открили“ древни камъни вестители.
Някои от пуснатите видеоклипове и холограми бяха очевидни фалшификати, които лесно можеха да се забележат — най-обикновени парчета стъкло, грубо осветени отдолу или фалшифицирани с готовите програми за обработка на изображения. Други бяха дело на изобретателни, владеещи трикове шегаджии, които добавяха впечатляващи „извънземни“, изричащи загадъчни предупреждения от кристалните си домове… понякога достойни за ужасни майтапи, безкрайни евтини истории или каламбури. Други действаха направо и твърдяха, че са истински посланици от звездите, предлагащи дълбока (клише, естествено) мъдрост… и привличаха бури от критики от страна на умници, крещящи „лъжа!“, както и не по-малки тълпи вярващи.
Натрупваше се някаква празнична инерция, докато Мрежата се пълнеше с домашно скалъпени изображения на Артефакти. „И е напълно възможно някой от тях да е истински — помисли си Джералд. — Само че някой друг ще трябва да ги проверява.“
Комисията по контакта беше изцяло погълната от продълговатия заоблен цилиндър, който той бе свалил от орбита. Предметът сега лежеше пред него, подложен на диета от фотонна енергия. Намиращите се в него извънземни бяха помолили за прекъсване зад мъглите. Трябваше им време да се организират. И екипът на Акана Хидеоши с радост се съгласи. Хората също се нуждаеха от храна и почивка. Същото се отнасяше и за напрегнатите зрители, които наблюдаваха от галерията от другата страна на стъклената стена.
Джералд седна между Емили Тан и Хайхон Мин. Генадий, Бен, Патрис, Акана и другите от екипа също заемаха местата си. Важните клечки се настаняваха в меките киберкресла, подредени амфитеатрално зад карантинната преграда. Изглеждаха по-малко възбудени след като експериментът с дресирането беше подействал и извънземните се държаха по-добре. Хермес, общият холватар на съветниците, вече не крачеше гневно напред-назад и около широкото му чело нямаше венец от миниатюрни светкавици. Сега имитацията на божество просто барабанеше с пръсти по масата и се мръщеше нервно.
В уреченото време всички светлини в помещението угаснаха и виещите се облаци в Артефакта започнаха да се променят. Чомбе намали силата на лъча, за да могат всички да виждат… как мъглата започна да се разпръсква и да разкрива сияйни звезди.
Истинска бляскава галактика, представена триизмерно по начин, който досега не бе имитирал никой земен фалшификат. Джералд тъкмо се канеше да попита Рамеш дали гледката се записва…
… когато астрономът от Раджастан го изпревари — реагира с необичайно бързо съобщение по виртуалната мрежа.
Това не са истински звезди. Всички са с еднакъв спектър и яркост и са пръснати просто така, за украса. Това е метафора.
По дяволите! Тази част от дългия списък трябваше да бъде отложена, докато не бъдат изяснени по-неотложни въпроси.
Между десетки звезди се появиха тънки извити линии… които скоро станаха по-дебели и заприличаха на златни пътища, губещи се в далечината. Разделяха се и се разклоняваха и много от тях просто свършваха в нищото. Всички останали обаче накрая се свързваха постепенно в една-единствена магистрала, която продължаваше към гледната точка на Джералд… сега споделяна от няколко милиарда зрители от цялата Земя.
„Хората още се оплакват от наложеното от карантината ниско качество на картината.“ Всъщност само единици от най-параноичните (сред които не фигурираха дори Емили и холватарът й Тайгър) още си мислеха, че образите съдържат опасни кодове.
Джералд се наведе напред и се загледа в Артефакта вместо в гигантските увеличителни екрани. Започна да различава фигури — отначало далечни, вървящи по златните пътища. Тръгваха отдалеч и всички се движеха към него… към повърхността на Артефакта, намираща се директно пред очите му. И след малко всички видяха, че този път съществата изглеждат по-различно.