И какво? Някои от тези предложения просто бяха твърде добри, за да не се появят в следващия му технотрилър. Използвани обаче от някаква вражеска конспирация, правителствена агенция или заговор на еконенормалници, вместо от съюзници на Пророка. Такова е изкуството на твореца. Измисляш си авторитетна фигура като почти всемогъщ лош. Изборът зависи от предпочитанията ти. Нагласите против авторитета обаче са си лайтмотив още от самата поява на Холивуд.

Ръката го сърбеше от желание да си запише идеите върху позволения тефтер със старомодни хартиени листа. „Само да имах достъп до инструменти за видеозапис или анализ.“

Уви, дори Ригълс, неговият мини-ИИ в обицата му, беше изключен от някаква високотехнологична заглушителна система. „Все пак обсъжданите тук теми са опасни.“ Обикновените слухове и мълви бяха безобидни. Нямаше значение дали милиони вярваха в ужасни неща за Движението или аристократите, та дори част от тях да бяха истина! Важното беше те никога да не бъдат доказани.

В единайсет и малко, по време на десетминутната почивка, докато Хамиш излизаше от разточително парфюмираната мъжка тоалетна, конферансието обяви темата на следващия доклад: „Евгенично подобряване на кръвните линии и усъвършенстване на аристокрацията“.

За Хамиш заглавието бе зловещо и, честно казано, донякъде квазинацистко. Доста от присъстващите като че ли споделяха мнението му, тъй като отидоха да си вземат кафе или подхванаха разговори в кулоарите. Докладчикът излезе на подиума, но Хамиш видя как Тенскватава, следван от двама ключови помощници, се измъква след Рупърт Глаукъс-Уортингтън през един страничен изход. Последваха ги Евгений Боголомов, Хелена Дюпон-Вонесен и други от най-големите богаташи. Самият Рупърт изглеждаше разсеян и разтревожен. Нещо явно му тежеше.

Хамиш бързо огледа аудиторията и видя, че най-важните излизат или вече са излезли. „Явно е дошло времето за истинското събиране“ — помисли си той и тръгна напред…

… и спря, понеже острият поглед на Пророка го прикова на място. С просто поклащане на глава и извинителна усмивка Тенскватава му каза: „Не. Това не е за теб.“ След това лидерът на Движението сякаш го изхвърли от главата си и забърза след домакина към някакво друго място за среща, най-вероятно още по-уединено и тайно, където щяха да се сключват сделките и да се решава съдбата на човечеството.

Така че Хамиш седна и отегчено заслуша доклада по евгеника, изнасян от — колко подходящо! — някакъв блудкав дребен мъж с австрийски акцент.

„Е, какво очакваше? Особено след начина, по който се отнесе Рупърт с теб вчера. От хиляди години актьорите, разказвачите и чародеите са знаели мястото си… обикновено малко по-високо от шутовете и куртизанките. Дори когато са прочути или обичани, не са били първи приятели с кралете и не са обсъждали политика. Едва в последно време нашата младежка култура започна да възвеличава хората на изкуството и на идеите. И това със сигурност ще се промени, когато нещата отново се върнат към обичайните човешки норми.

Е, хубаво. Винаги съм знаел, че в Просвещението има неща, които ще ми липсват.“

И тъй, мястото му беше тук, сред другите умници. Не само като човек на изкуството, но и като майстор на масовите комуникации трябваше да намери темите за интересни — и да намери много начини, по които да допринесе за дискусията. Беше му трудно обаче да се съсредоточи, докато докладчикът продължаваше да дудне:

— … Така че от тези данни виждаме, че една от устойчивите причини за провал, довели до падането на благородническите фамилии в Европа, Азия, Африка и Америка през цялата ни писана история, е придържането към глупави модели на брак и възпроизводство! Разбира се, уговорените бракове често са помагали за създаването на съюзи между фамилиите и са полезни в краткосрочен план. Това обаче е довело до бедствено стесняване на генетичното разнообразие у аристокрацията! Вижте само колко често постиженията на блестящи владетели са били прахосвани от малоумните им синове! Обърнете внимание на ефектите от инбридинга дори само върху някои кралски фамилии — Хохенцолерн, Хабсбург и Романови. Монарси, които са били доказано непълноценни интелектуално и психически, са станали причина за половин век агония! Стигнало се е до гибелта на стотици милиони и до съсипването и на трите династии, а аристокрацията е била дискредитирана в продължение на няколко пропилени поколения, докато споменът за ужасите най-сетне избледнял.

Хамиш погледна някои от техническите илюстрации, реещи се над говорещия и аудиторията като балони, пълни с графики и анимирани данни. Оказваше се, че идеята на дребния учен е сходна с онази на индийската социоложка — с тази разлика, че неговата представа за „меритокрация“ се отнасяше до самите благородни кръвни линии.

— Налице е също изтичане на умове — фактът, че много от най-интелигентните деца на аристокрацията я изоставят! Макар да запазват известно ниво на комфорт, те предпочитат компанията на техници и използват интелекта си в някаква област от науката, изкуството или нещо друго…

Нещо погъделичка ухото на Хамиш и той трепна. Потисна импулса рязко да се надигне и оформи субвокално въпроса в гърлото си, без да отваря уста.

РИГЪЛС? ТИ ЛИ СИ?

Гъделичкането изчезна… и се върна, този път по-силно. Иисистентът му обаче продължаваше да мълчи. Може би потискащото поле, което заглушаваше комуникациите в имението на Глаукъс-Уортингтън, беше засякло и позволило на личните устройства да се събудят частично — колкото да те раздразнят.

Хамиш посегна да свали обицата си…