— Можеш да получиш поста ми, ако го искаш, Браун. Няма да се бия с теб и да изложа моята половинка на опасност.

— Ние приветстваме твоята половинка — обяви на висок глас Браун. — Никой не може да заеме твоето място, така че не очаквай утре обаждане с молба да се оттеглиш. Тя ще бъде едно желано допълнение към нашето семейство. — Котешките му очи се фокусираха върху жената. — Не искам да се бия с него, но си признавам, че малко му завиждам. Грижи се за нея, приятелю Джъстис! — Джеси бе твърде смаяна, за да отговори, но любимият й нямаше подобен проблем.

— Благодаря.

Мъжът наведе глава и погледна към пода. Джъстис се извърна и бързо закрачи към вратата. Един офицер се втурна към тях, усмихна им се и отвори широко дверите, за да му направи път да изнесе жената в нощния хлад.

— Не мога да повярвам, че го направи — прошепна Джеси.

Той се ухили, когато я погледна.

— Нито пък аз, но се радвам, че го сторих. Ще те заведа у вас да си опаковаш вещите. Още тази вечер се местиш в дома ми и никога повече няма да го напуснеш. — Спря и я погледна в очите. — Ще се женим и това не подлежи на обсъждане.

— Би могъл поне да ме попиташ. — Изпълни я доволство и щастие.

Джъстис наклони глава.

— Бих могъл. — Отмести поглед, засмя се и я отнесе до джипа, след което я сложи на пътническата седалка.

Щом мъжът, когото обичаше, скочи до нея в седалката на водача Джеси чу, че музиката в бара отново засвири. После той смъкна вратовръзката си и обръщайки се към Джеси, я размаха пред очите й.

— Преди да те попитам, позволи ми да ти кажа някои неща. Няма да приема не за отговор. Ще използвам това, за да те завържа за леглото ми, докато не промениш мнението си, ако не ми отговориш така, както аз искам. — Усмихна се отново. — Ще се омъжиш ли за мен?

— Не знам. — Тя се засмя. В продължение на няколко секунди вниманието й бе фокусирано върху вратовръзката, преди отново да срещне погледа му. — Мога да се изкуша да кажа не, само за да те накарам да ме завържеш за леглото. Звучи забавно и извратено.

— Джеси — измърка той.

— Да.

— Да, защото те повиках или да, защото ще се омъжиш за мен?

— Все още си мисля за онова, което ще направиш, когато ме имаш гола и завързана за леглото. — Прехапа устни, хвърляйки му закачлив поглед. — Дай ми минутка.

Той пусна вратовръзката в скута си и запали двигателя на джипа.

— Ще се разберем у дома.

— Това, че ще съм твоя половинка, не означаваше ли, че мога да запазя сегашната си къща? — Джеси се засмя отново. — Нали я беше построил за онази, която ще ти бъде съпруга? Това означава, че е моя и ще мога още да живея в нея.

— Бях я построил за половинка от Новите видове. — Джъстис поклати глава. — Ще живееш с мен и ще спиш в леглото ми всяка вечер, иначе ще изгоря тази къща.

— Но тя е толкова хубава.

— Сигурно ще ти стане крайно неприятно, ако я видиш унищожена. — Той се обърна към нея и й се ухили. — Затова не забравяй, че ако някога си помислиш да напуснеш леглото ми, именно това ще се случи.

— Ще се омъжа за теб.

— Не бях притеснен. Сериозно го мислех, когато ти заявих, че ще те държа завързана за леглото ми, докато не си промениш мнението. Споменах ти, че това не подлежи на обсъждане.

Брийз приближи бавно до масата, погледна към четиримата мъже, които седяха до нея и скръсти ръце зад гърба си. Изчака, докато получи пълното им внимание, и проговори:

— Благодаря ви — каза тихо, от сърце.

— Спомена, че той се интересува от нея — изръмжа Браун. — Не ми обясни, че е обсебен до такава степен, че чак да подивее. За малко да ми откъсне главата, когато му казах, че искам да я притежавам.

— Не можеше да не преобърне масата и да не иска да ти откъсне главата, след като ти току-що му бе заявил, че се готвиш да претендираш за нея. Брийз ни помоли да го накараме да ревнува, за да признае чувствата си пред жената. А ти го предизвика и го докара до желание да те убие.

— Хареса ми онази част, в която искаше да я заведеш в дома си, да се чифтосаш с нея и да я чукаш, докато започне да крещи — засмя се Сийдър. — За разлика от Джъстис, аз се забавлявах.

— Да — отвърна със смях и Джейдид. — Нека не забравяме, класическата реплика, която най-накрая успя да разруши едва сдържания му самоконтрол. Какво каза, Браун? Ще я напълниш с твоето семе и ще го оставиш да покълне? Това имаше добър ефект.

Брийз протегна ръка и стисна широкото рамо на Браун.