Някой приближи и отвлече вниманието на Джъстис от подигравките им. Знаеше, че го правят, за да разведрят настроението му, но той се съмняваше, че постигат нещо. До масата спря Тим Оберто и се усмихна.

— Джъстис, благодаря ти, че ни покани. — Той погледна към членовете на Съвета, преди отново да насочи вниманието към лидера на НСО. — Все още не си ми дал името на замяната, която ми трябва. Имаме няколко потенциални клиенти, които търсим, и искам да разполагам с един Нов вид в екипа си, преди да научим целта за спасяване.

Браун се приведе напред.

— Замяна?

— Съжалявам, Тим. — Джъстис имаше много неща на главата си. — Тим иска един от нашите мъже да се присъедини към екипа, установяващ първия контакт при намирането на жени-подаръци. — Той срещна погледа на човека срещу себе си. — Обещавам, че утре ще прегледам папките, за да открия някой, който добре си взаимодейства с човешките същества и доброволно ще поиска да живее във външния свят. Предполагам имате план как ще го пазите, докато е там?

— Да.

— Ще избера подходящия и той ще се свърже с теб утре, до края на работния ден.

— Става. — Тим погледна към членовете на Съвета. — Господа. — И бързо изчезна.

Браун се засмя.

— Той не ни познава, иначе никога не би използвал това обръщение за присъстващите на тази маса, освен за Джъстис.

Мислите на Джъстис отново се понесоха към Джеси. След партито планираше да прескочи през задната ограда и да я убеди да го пусне вътре в къщата, за да разговарят. Тя нямаше да споделя секс с никой друг, освен с него. Това беше единственият начин, по който щяха да се развиват нещата, иначе щеше да убие всеки, който я докосне. Той имаше план. Щяха да се закълнат да не излизат с други. Това щеше да го предпази да извърши убийство, а и никога нямаше да види отново болката в очите й, която бе съзрял, щом тя узна, че има среща с Кит.

— Като стана дума за тези, които не са джентълмени, аз обичам човешките жени — засмя се Джейдид. — Има нещо в тях, което ме кара да се възбуждам, когато ги видя. Не знам дали е, защото са толкова различни от нашите жени, или защото са много различни от всички нас.

Сийдър се засмя.

— Точно в момента и аз съм твърд, като гледам човешката жена, с която танцувах, преди да дойда на масата. Все още имам фантазии за малките й ръце, плъзгащи се по тялото ми. Знам, че и тя се е чувствала толкова добре, докато ме докосваше. Кожата й беше много мека и въпреки че лицата им ми се струват странни, нейното ме кара да мисля, че е красива.

— Виждам я — каза Бийст и кимна. — Иска ми се да сваля тази рокля от нея и да видя дали е мека навсякъде. — Той изръмжа. — Коя е тя? — Бийст многозначително погледна Джъстис. — Кой е човекът там? Искам името й, така че когато тръгна след нея да имам предимство. Мисля, че бедрата й перфектно ще паснат на раменете ми.

Мъжете се разсмяха, докато Джъстис поклати глава към Бийст във весело настроение.

— Тази, за която говориш, може би е Ели. Тя е тук тази вечер, но излиза рядко. Трябва да се спреш. Съчетана е с Фюри, а той ще постави собствените ти бедра около врата ти, преди да те напъха в торба и да те изпрати у дома в Резервата, затова че гледаш съпругата му. Единствената друга човешка жена, която може да е тук, е новата лекарка, която наех. Тя е привлекателна и е сама, но мисля, че не е готова за вас. Малко по-плаха е.

— Как й е името? — попита Бийст. — Ще накара ципа на панталоните ми да се пръсне, ако продължава да поклаща сладкия си задник още дълго.

Джъстис се ухили и се обърна, за да проследи накъде сочеше пръстът на члена на Съвета. Беше се запознал с новата лекарка Алисън Бейкър една седмица по-рано. Тя бе сладка, малко срамежлива и блага. Би било направо смешно, някой като грубия Бийст да се опитва да я съблазни и да споделят секс. Надяваше се само бедната душа да не се откаже от новата си работа от страх, без да осъзнава, че не я грози опасност.

Човекът можеше лесно да бъде открит по ниското и дребно тяло. Обхвана го ужас, щом разбра кой е източникът на ерекцията на Бийст. Черната й рокля засилваше още повече яркостта на косата й, която падаше чак до дупето й. Бледата й кожа почти сияеше в сравнение със загорелите Видове до нея. Там стоеше Джеси и това беше нейният сладък задник, за който Бийст си фантазираше. Яростта моментално го връхлетя и той не можа да си поеме въздух.

Тя танцуваше между двама мъже от Новите видове, твърде близко, за да не може да избегне допира до тях, и докато той я наблюдаваше, Джеси постави дланите си върху гърдите на единия, който беше с лице към нея. Джъстис си пое въздух, за да напълни изгладнелите си бели дробове, пред очите му се спусна червена мъгла, която почти го заслепи и той остана като замръзнал.

Присъстваха много хора — целият екип на работната група, част от човешките сътрудници, трудещи се в Хоумленд, медицинския персонал, включително и новата докторка.

Джъстис принуди тялото си да се отпусне. Вложи всяка частица от самоконтрола си, за да не скочи от стола, и се опита да бъде разумен. Тя танцуваше с мъжете, а не споделяше секс с тях.

Това беше парти. Нямаше опасност да си тръгне с единия от тях, та камо ли с двамата. Трябваше да измисли начин да я отведе у дома, без да прави сцени. Погледът му се стрелна наоколо, търсейки Брийз. Щеше да се наложи да поговори с нея насаме, да й каже, че Джеси е в опасност и да я накара да я придружи до жилището й.