Бе загубил и последната частица от своята сдържаност, щом Джеси се уви около него и започнаха да се целуват. Тя не беше жена от Новите видове, но той бе забравил този съществен факт, докато не почувства колко невероятно стегнати са мускулите, стиснали пръста му. Тя не беше създадена достатъчно издръжлива, за да се справи с мъж в най-силната му степен на похот — точно в такова състоянието бе дошъл при нея. Искаше му се да я преобърне, да вдигне дупето й във въздуха и да тласка в нея до забрава.

Самото осъзнаване, колко болезнено щеше да бъде за нея, го накара да потрепери от страх. Щеше да остави синини по бедрата й, докато я държеше там, където я желаеше. Можеше да я разкървави от грубото нахлуване, когато започнеше да навлиза в тялото й, а той не бе в състояние да спре, след като веднъж е започнал. Споменът колко добре се чувстваше тя, го увери в това.

— Джъстис? — Плахият й и несигурен глас го разкъса и той отвори очи, погледна към високия таван на спалнята и разбра, че трябва да я остави. Но й дължеше поне обяснение. Наведе глава и срещна загрижения й поглед. — Много съжалявам, че те одрах. Гърбът ти кърви.

— Не е заради това. — Гласът му прозвуча прекалено грубо, със сурова острота, която съжали, че не бе успял да потисне, но емоциите му бяха твърде близо до повърхността. Другата страна на неговата същност, която се стремеше да държи под контрол, не искаше да бъде обуздана зад фасадата, която показваше пред света, извън стените на Резервата и Хоумленд. В този момент той бе мъж от Новите видове, който имаше чувства към жена, която знаеше, че не може да има и това го разкъсваше отвътре.

Тя лежеше сгушена по средата на леглото и изглеждаше по-дребна от обикновено — бледа, с яркочервена коса разстлана около нея и покриваща гърдите й. Приличаше на нимфа — толкова невинна, образ на жена, която никога не биваше да попада в ръцете му, в спалнята.

— Какво има? Защо спря? Все още взимам противозачатъчни. Не съм пила нищо друго, което да ги обърка. Сигурна съм в това, защото попитах в болницата, преди да ме пуснат.

Тя си спомня, че се притеснявах да не би да забременее, помисли си той и това го накара да се намрази още повече. Джеси обмисляше всичко много внимателно, помнеше и най-дребните подробности, които предизвикваха загрижеността му, а той все още не бе успял да овладее бушуващите си хормони, за да бъде нежен с деликатното й тяло, щом се окажеше хванато в капан под него.

Не би имала никакъв шанс да го спре, нито пък щеше да бъде в състояние да го отблъсне ако й причинеше болка. Мисълта за това го караше да се чувства дори още по-голям мръсник.

— Истината е, че почти те нараних, Джеси. Исках те прекалено много, прекалено силно, но за щастие успях да се отдръпна навреме, преди да е станало твърде късно. — Той се извърна към нея, знаеше, че членът му още е напрегнат и стърчи нагоре от желание. Тя също го забеляза — погледът й се съсредоточи там, преди да се върне отново към очите му. Страхът, който толкова много го засегна, сега не беше изписан на лицето й. Но Джеси Дюпре бе смела жена. Възхищаваше се на нейната храброст — от естеството на работата й до начина, по който се бе справила с нападението на мъжките Нови видове. Друга жена на нейно място би крещяла и би избягала далеч от него, но Джеси беше спокойна.

— Страстта не е лошо нещо, и аз мога да се справя с нея изцяло. — Тя пусна коленете си, които бе прегърнала, наведе се напред, подпря се с длани на матрака и изложи прекрасните си пълни гърди пред погледа му. — Ти цениш прямотата и аз ще бъда откровена с теб. Подуши и ще разбереш колко много те искам, ако мислиш, че моята влага не е достатъчна да те убеди. Използвай острото си обоняние, щом усещането ти за допир не е достатъчно, за да се убедиш.

— Аз ти се нахвърлих, без да взема предвид твоята деликатност.

За негово изумление, тя се усмихна, сините й очи заблестяха закачливо.

— Описвали са ме по много начини в моя живот, но този термин не са използвали често. Поне не повече от веднъж, тъй като обикновено се срещам с момчета, които не обръщат внимание на подобни глупости. Но за теб ще направя изключение, защото си много сладък и си различен от другите. Не мисля, че мога да те победя в двубой, при твоите рефлекси и сила. Но това не значи, че ще ме прекършиш, когато сме в леглото.

— Забравих, че си човек — призна той.

— Има ли разлика?

— Да. — Стисна устни, защото не желаеше да дискутират повече по този въпрос.

— Аз съм по-дребна от жените ви, не толкова силна или яка. Но това не означава, че съм по-малко издръжлива. Давам ти думата си.

Тялото му искаше да й повярва, но умът му казваше друго.

— Бих могъл да те увредя сериозно. Трябва да разбереш това.

— Добре. Разбирам го, но ти спря, когато си помисли, че ще ме нараниш. — Тя сведе леко брадичка, пропълзя малко по-близо до него и го огледа със сините си очи. Той не можеше да не реагира на невероятно еротичната картина, която тя представляваше, докато пълзеше към него. Сърцето му заби бясно, пенисът му рязко подскочи в отговор на необходимостта да я вземе и той с усилие устоя на желанието да я просне и да я обладае. — Ще се справим. Ще го поема бавно, за да не се притесняваш. — Усмивката й стана по-широка. — Направихме го вече веднъж, сега искам да го направя отново.