— Какво се е случило? Какво активира алармата? Чух я, че се включи преди малко. Наред ли е всичко? — Чувството за вина го загложди заради лъжата, а това бе нещо, което мразеше да прави. Но той имаше нужда от тази лъжа, за да защити Джеси. Съмняваше се, че те ще кажат на някого, но някои от хората му бяха приятели с човешките служители. Една неволна грешка и това щеше да достигне до неподходящи уши. Той нямаше да рискува така с нея. — Да нямаме пробив в защитата?

Единият от офицерите вдигна рамене.

— Чухме писък и рев.

— Аз изревах, но писък не съм чул — изложи им Джъстис своята версия. Посочи към дрехите си пред задната врата. — Препънах се в онзи стол, когато идвах насам, за да плувам след дългия тежък ден. Нараних си палеца и полудях от болка. Изревах, свалих си дрехите и заплувах, за да забравя гнева.

— Не си чул писък? — Вторият се намеси, намръщен.

— Не. Може би сте възприели удара на стола в стената като вик. Счупих го, когато се спънах в него.

— Съжаляваме за безпокойството, Джъстис. Помислихме, че може би са нападнали човека.

— Джеси Дюпре? Тя добре ли е?

— Добре е. Отидохме най-напред в нейния дом, но тя не склони да ни пусне да го претърсим.

— Тя мирише. — Първият прокле. — Като проклетите цветя.

— Парфюм — изръмжа другият. — Трябва да въведем закон, с който да им забраним да го носят тук, Джъстис. Носът ми още гори.

Джъстис скри усмивката си, знаеше, че това е трик на Джеси. Силният парфюм дразнеше носовете им и объркваше тяхното обоняние. Тя бе работила за Тим Оберто в специалната група и би трябвало да е научила слабостите на Видовете от членовете на екипа, които действаха в тясно сътрудничество с неговите мъже.

— Аз ще й изпратя бележка.

— Може би някой е гледал филм на ужасите. — Двамата офицери изглеждаха объркани. — В тях човешките жени крещят през цялото време. Ще трябва да попитаме всички дали не са гледали такъв филм, за да проследим източника на тревогата.

— Недейте да притеснявате другите. Единствената сама жена тук е Джеси Дюпре, а вие казахте, че е добре.

— Джъстис, да не си се наранил, когато си счупил стола? Мога да се обадя на някой да дойде да погледне раната.

Джъстис поклати глава, придвижвайки се към ръба на басейна.

— Добре съм. Това просто ме вбеси. — Мъжете се поколебаха. Джъстис излезе от басейна и се отправи към една кърпа, която бе захвърлил на шезлонга предния ден. Обви я около кръста си и повдигна вежди, когато се обърна към охраната. — Има ли нещо друго?

— Защо човешката жена живее тук? Не поставяме под въпрос преценката ти, Джъстис, само сме любопитни.

— Това е най-сигурната част в Хоумленд. Баща й е онзи, който бди над нас и действа по отношение на правните въпроси от наше име. Дадох му дума, че тя ще бъде в безопасност. Освен това последната й работа бе да спасява нашите жени и да ги води при нас. Джеси Дюпре е доверен приятел.

— Разбрахме — проговори единият от тях. — Благодаря за обяснението!

Джъстис изчака докато мъжете си отидоха, разтръска мократа си коса, опитвайки се да я изсуши малко. Обърна се, за да надникне през оградата към съседната къща. В спалнята на Джеси светеше. Той копнееше да прескочи стената и да почука на прозореца й.

Обхвана го разочарование, когато се извърна. Желанието и онова, което можеше да направи, бяха различни неща в този случай. Той бе изгубил контрол. По време на секс я беше накарал да кърви и бе привлякъл вниманието към тях с рева си от удоволствието. Това силно го безпокоеше, тъй като никога до сега не бе правил подобно нещо с жена. Тя бе извадила онази страна от него, която не би могъл да си позволи да освободи. Край!

Той трябваше да помисли, да прочисти главата си и да стои по-далеч от нея, докато си обясни как бе успяла да провокира в него потисканите и плашещи емоции.

Но едно нещо знаеше със сигурност — Джеси Дюпре го караше да полудява.

— Брийз! — Джеси се засмя. — Ти си тук, в женското общежитие! Защо не си в Резервата?

— Пристигнах рано тази сутрин. — Високата повече от метър осемдесет жена се усмихна. — Най-добрата ми приятелка, Ели, искаше да се върна у дома, за да сподели някаква новина с мен. За известно време ще остана тук. Тя е човек и е омъжена за Фюри, който е от Видовете.

— Чувала съм за тях — даваха ги по телевизията, когато се ожениха. Надявам се, че новината е добра.

— Най-добрата. Съжалявам, но не мога да я споделя. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тя и съпругът й, които много се обичат, желаеха нещо, което най-накрая са постигнали.

— Това е хубава новина.

— А ти, какво правиш тук? Проверяваш жените, които си довела при нас? Те все още са в Резервата и се справят чудесно. Устроиха се добре. Решено бе да останат там, вместо да бъдат доведени тук, тъй като се наслаждават на дърветата и километрите земя, където могат да бродят.