При мисълта за това, Джеси потрепери. Досега бе имала късмет. Най-скорошният случай, при който се наложи да се стреля, беше мисията в Мексико. Бяха се разменили изстрели, но Джеси остана далеч от бойните действия. Мъжете бяха приковани долу, но тя успя да се промъкне, за да влезе през задния вход на къщата и да потърси нещастната жена-подарък.

Тази вечер щяха да действат всички едновременно. Имотът беше голям — с три сгради в него. Жената от Новите видове можеше да е скрита във всяка една от тях. Ако богатият задник все още я има. Ако все още е жива. И ако на идиота, който е платил на Мерикъл, изобщо са му дали жена-подарък. Шансовете са добри. Знаеш това. Мисли положително. Нямаше да ни се обадят, ако не вярваха, че можем да спасим една от тях.

— Какво знаем до момента? — Джеси погледна седналия до нея Джим.

— Получихме информация от анонимен източник, че онзи кретен държи в имота си окована, странно изглеждаща жена. Когато полицията е отишла на мястото, се оказало, че идиотът има стабилна връзка в Мерикъл. И ни се обадиха. Доклад като този веднага прави впечатление. Информаторът предполага също, че богатият задник е на път да премести жената. На мнение сме, че трябва да действаме тази нощ. Надяваме се жертвата да е все още в периметъра. По данни на източника, на сутринта щял да се отърве от жената.

Джеси се почувства обнадеждена.

— Звучи като горещ случай.

— Така казаха и шефовете. — Джими се ухили. — Е, кога най-сетне ще се решиш да се скриеш заедно с мен в някой хотел, така че да се възползвам от тялото ти по най-перверзния начин?

Тя се засмя на разговора, който винаги водеха преди нападение. Беше сигурна, че бившият морски пехотинец не е хлътнал сериозно по нея. Просто се опитваше да я разсмее и да отклони вниманието й, за да не стане прекалено нервна. Дотук се справяше перфектно.

— Когато стана на деветдесет и две. Смяташ ли, че ще ме искаш все още тогава?

— Разбира се. — Той се засмя. — Ще ти позволя да се покатериш в скута ми в инвалидната количка. Ще глътна няколко сини хапчета и ще си поговорим за първото нещо, което ни дойде на ум. — В джипа се разнесе тих смях. Джеси се усмихна и малко се отпусна. Повечето от мъжете в работната група й харесваха. Те я дразнеха, но нито един от тях никога не я беше тормозил.

— Това ми звучи доста трудно. — Тя му намигна.

Още смях изпълни автомобила. Шофьорът и лидер на групата, Трей, изведнъж се прокашля.

— Момчета и момичета, готови за атака. Сложете си слушалките. На път сме да нахълтаме без покана на партито.

Джеси напъха слушалката и я закрепи здраво за ухото си. Шест секунди по-късно по микрофона един глас каза: „Проверка“. Джеси вдигна палец. Останалите мъже сториха същото. Трей кимна.

— Всичко е наред и можем да ви чуваме.

— Добре, хора — каза Тим в ухото на Джеси. — Придържаме се към плана. Като кажа „Давай“, удряме този мавзолей и да видим дали ще успеем да събудим мъртвите.

Джеси си пое дълбоко дъх, после го изпусна. Хвана се за вратата, стъпи здраво с ботушите на пода, за да даде по-голяма стабилност на тялото си, преглътна и наведе леко брадичка надолу. Беше участвала в достатъчно нападения, за да знае какво да очаква.

— Давай! — изрева Тим. — Всички в атака!

Автомобилът се стрелна напред; от внезапната сила Джеси се блъсна назад в седалката, но беше подготвена за това. Не си бе сложила предпазен колан. Никой от тях нямаше, тъй като трябваше мигновено да излязат от превозното средство, когато спрат. Джипът бързо набра скорост. Портата, непосредствено до пътя, беше единственото нещо, което се виждаше, докато не стигнаха до добре осветена зона, където посетителите на имението чакаха да бъдат пропуснати вътре.

Трей рязко изви волана и напусна пътя, за да завие по алеята пред портала. Отпред избухна взрив, блесна ярка светлина и ключалките на железните порти експлодираха. Екипът бе установил, че взривяването на ключалките ще бъде най-бързия начин за влизане, затова един стрелец бе стрелял с експлозивен заряд от другата страна на улицата. По стените на оградата и из цялото имение на богаташа имаше датчици за движение, така че незабележимото проникване нямаше да свърши работа. Затова бързината бе от значение и те нямаха време да се бавят с някакви си досадни брави.

Когато Трей насочи автомобила право към железните врати, Джеси разбра, че те са водещата кола. Експлозията не бе отворила тежките порти, но бе разрушила ключалките, което бе видимо дори от разстояние. Джипът се вряза в металната повърхност, хвръкнаха искри и вратите се разтвориха с трясък. Джеси знаеше, че алармата вътре в имението сигурно се е разпищяла. Обърна глава и забеляза шест чифта фарове, точно зад задницата на тяхната кола. Движеха се по двойки.

Трей отново изви рязко волана, автомобилът зави наляво от алеята и прескочи през бордюра. Бяха им възложили да ударят къщата за гости. Последва ги още едно превозно средство, което се движеше непосредствено след тях. Най-лесният пряк път до обозначеното място бе през частното игрище за голф.