Закрачи през хола по посока на коридора и тя разбра накъде я носеше. Устните й зашариха по врата му, започна да го целува с отворена уста по горещата плът, която откри там. Засмя се, когато леко ухапа кожата, облиза ухото му, и Джъстис се препъна.

— Мислиш, че това е смешно? — засмя се и той. — Отвлече цялото ми внимание, когато използва зъбите и езика си.

Новият вид влезе в спалнята и я пусна върху високото легло. Джеси не искаше да го пуска от обятията си, но това беше единственият начин да се съблече. Ръцете и краката й го освободиха със съжаление, харесваше й твърде много да ги обвива около него. Наблюдаваше го как отстъпи назад, посегна към вратовръзката, грубо я задърпа нагоре, докато я измъкна през главата си. Сакото му падна на пода и тя полегна назад върху матрака, като се подпря на лакти. За рекордно кратко време, той разкопча ризата си, съблече я и я захвърли на пода.

Обувките бяха изритани бързо и младата жена се засмя, щом забеляза, че отново не носи чорапи.

— Какво, забавляваш ли се? — Ръцете му замряха върху колана на панталоните.

— Никога ли не носиш чорапи?

— Никога. Не притежавам нито един чифт. — Разкопча панталоните си. — Защо само аз се събличам?

— Защото обичам да гледам как си сваляш дрехите. Ще си измачкаш костюма, а той изглежда скъп. Искаш ли закачалка?

Джъстис смъкна надолу панталоните и боксерките. Излезе от тях и застана гол до леглото.

— Не ми пука за костюма. Искам само теб, Джеси.

Тя седна и съблече тениската през главата си. Хвърли я настрани, преди да легне по гръб. Хвана боксерките за ластика, повдигна ханша си, плъзна ги надолу и ги изрита надалеч.

— Смяташ ли да разкъсваш завивките ми? — Тя се засмя, докато оценяваше всеки сантиметър от голата му плът, когато Джъстис застана над нея. Търкулна се към средата на леглото, без да откъсва очи от него. Обходи с поглед широките му рамене, мускулестите ръце и твърдите зърна. Спусна очи надолу, за да се наслади на гледката на напълно възбуденото му състояние.

— Всичко това за мен ли е?

Той изръмжа в отговор. Хвърли се напред, качи се на леглото и запълзя към Джеси, гледайки я похотливо и жадно. Когато стигна до нея, спря, изправи се на колене, хвана двата й глезена и раздалечи краката й един от друг. Сетне ги пусна и се надвеси над нея, докато не застанаха гърди срещу гърди. Огромното му тегло прикова тялото й към матрака, а екзотичните му очи се присвиха, взирайки се дълбоко в нейните.

— Никога повече не ме карай да умирам, Джеси! Никога! — Ръката му докосна лицето й в нежна милувка. — Не мога да чакам. Трябва да те имам. Трябва да съм вътре в теб.

Леко шокирана от суровата емоция, която видя в очите и чу в гласа му, тя кимна. Никога преди никой мъж не я бе желал така и не бе имал такава нужда от нея. Джъстис сведе глава и потърка устни в нейните, тя отвори уста за целувка. Той измърка дълбоко и гърдите му завибрираха силно. В целувката му нямаше нежност или игривост. Джъстис й се нахвърли като човек, умиращ от глад, а тя беше последната му храна.

Джеси простена, пръстите й се забиха в раменете му. Целувката му я разгорещи, накара я да изгаря от желание. Притисна се силно към него и повдигна ханша си срещу твърдия горещ натиск на ерекцията му, хваната като в капан между завивката и нейните бедра. Джъстис се отмести малко и ръката му се мушна между телата им. Джеси откъсна уста от неговата да изплаче, когато пръстът му нахлу в нея без предупреждение.

Младата жена се почувства толкова невероятно, че не можеше да си поеме дъх, докато той почти напълно извади пръста си от гостоприемното й тяло, след което го вкара по-дълбоко, за да я разтегне. Започна да движи ръката си по-енергично, да я чука бързо и силно, и изръмжа.

— Толкова си гореща и влажна за мен! Така дяволски тясна! — изрева отново, един наистина плашещ звук, и рязко дръпна пръста си от нейната мекота. Тялото му се напрегна и той се изтърколи по леглото, далеч от нея. — По дяволите! — Изкрещя думите, като седна на ръба на леглото с гръб към нея.

Джеси остана да лежи зашеметена, чудейки се защо беше спрял и какво не е наред. Отне й няколко секунди да се раздвижи, да седне и да го зяпне. Тогава забеляза как бе надрала гърба му — червени кървави следи, оставени от ноктите й — и устата й зина.

— Много съжалявам. Не исках да те издера до кръв.

Джъстис рязко извърна глава, за да я погледне през рамо. Изражението му я изплаши. Изглеждаше напълно разярен и тя забрави да диша. Мъжът се обърна с лице към нея, ръцете му бяха свити в юмруци и той изръмжа отново.

— Джъстис? — Гласът й излезе като шепот. — Съжалявам. Не исках да те нараня.

Той трепна, брадичката му се повдигна, докато лицето му не се насочи към тавана, не можеше повече да издържа на погледа й. Беше задъхан — дишаше тежко и бързо.

— Аз съм този, който съжалява, Джеси. Можех да те нараня. — Дишането му започна да се успокоява. — Не исках, но почти загубих контрол.

— Какво? — Беше озадачена. — Джъстис?

Той отказа да я погледне. Боеше се, че отново ще види страха в изразителните й очи. Беше го съзрял, когато й изръмжа. Притвори клепачи, докато се опитваше да успокои хаотичните удари на сърцето си и яростта в тялото си. Членът му пулсираше болезнено. Младият мъж стисна още по-здраво юмруци, ноктите се забиха в дланите му.