Новият вид беше изпълнил нареждането й и бе качил големите си крака върху масичката за кафе.

Джеси се усмихна, наведе се, свали собствените си обувки и срещна неуверения му поглед. Той я наблюдаваше внимателно, сякаш и представа си нямаше какво ще последва. Тя опита да потисне смеха си от неговото недоумение. Предположи, че той вероятно се чудеше, дали е луда или не.

— Сега ще се кача на облегалката на дивана и ще седна зад теб. Може ли да си свалиш потника?

Той се поколеба само за миг, преди да посегне към кръста си. Приведе се леко напред и издърпа дрехата си нагоре, за да разкрие невероятните мускули на плоския си корем. Джеси стъпи на дивана, седна зад него и постави нозе от двете страни на бедрата му. Докато отваряше капачката на лосиона, огледа масивните му рамене, мислейки колко много отговорности лежат върху тях. Те бяха достатъчно впечатляващи, за да се досети, че той е единственият, който би могъл да се справи със задачата да е лице на Видовете пред света.

Косата се разстла върху раменете му и Джеси остави шишето долу, посегна към опашката си и свали ластика, с който я бе вързала. Провеси го на пръстите си пред лицето на Джъстис.

— Може ли да си вдигнеш косата високо горе, за да не ми пречи?

Той се поколеба, преди да вземе ластичето, събра цялата коса на върха на главата си и я завърза. Младата жена си помисли, че ако сега го види как изглежда отпред, ще се разсмее. Вместо това, се концентрира върху съблазнителния му гръб, който копнееше да докосне и изсипа малко течност в едната си шепа. Остави шишето и затопли кремообразното вещество между дланите си.

— Номерът при релаксацията е, да затвориш очи и да не мислиш за нищо. — Размаза лосиона върху плътта му и пръстите й започнаха да разтриват мускулите му. Не можеше да се отрече, че беше целият напрегнат. Раменете му бяха като камък под дланите й. Остави ръцете си да се плъзгат по горещата му кожа, докато лосионът покрие мястото, което възнамеряваше да масажира. — Мислиш ли, че можеш да го направиш?

— Ще се опитам. — Гласът му излезе дълбок и дрезгав.

— Добре. Просто затвори очи и се отпусни.

Джеси заби пръсти в напрегнатите му мускули. После започна да натиска с дланите си плътта, за да разтрива дълбоко, знаейки, че няма да го нарани. Ръцете й не бяха достатъчно силни за това. Докосването я изпълваше с удоволствие, погледът й беше съсредоточен в загорялата кожа, която обработваше, надявайки се, че масажът ще помогне. Джъстис имаше нужда да се отпусне, бе работил твърде усилено.

Той изпъшка, което предизвика усмивка на устните й, но не прекрати заниманието си. Пръстите й притискаха мускулите на врата му, преди да се спуснат бавно до върховете на раменете, след това обратно. Мъжът започна да стене, като от време на време издаваше меки звуци.

Телефонът иззвъня няколко пъти, но Джъстис не му обърна внимание. Не искаше да се напряга или да се движи под дланите й. В крайна сметка ръцете я заболяха от силата, която прилагаше. Затова спря.

— Така по-добре ли е?

— Да — изстена той.

— Чувстваш ли се отпуснат?

— Да.

— Значи мисията ми е изпълнена.

Остави раменете му със съжаление. Беше удоволствие да докосва лидера на Видовете. Опита се да не позволи на мислите си да витаят в тази посока, защото знаеше колко е лошо да бъде привлечена от него. Издърпа ластика от косата му и го пъхнаха в джоба си. Мисля за грешни неща. Той не е лъжица за моята уста и Тим ще ми срита задника ако знае, че съм тук.

Джеси изправи гръб на облегалката на дивана, като изучаваше красивите черти на Джъстис. Тъмният му сексапилен поглед срещна очите й и тя запреглъща трудно под настойчивия му взор, съсредоточен върху нея. Не беше сигурна какво означава този сериозен поглед. Мъжът се справяше наистина добре с това да я изважда от равновесие.

— Нещо не е наред ли? Гледаш ме така, сякаш искаш да ми кажеш нещо.

Той бавно се изправи на крака, беше толкова висок, че трябваше да вдигне брадичка, за да го гледа в очите. И все още не успяваше. Извисяваше се над нея с повече от трийсет сантиметра, размерите му бяха наистина впечатляващи. Твърде огромен. Изтласка тази мисъл надалеч в съзнанието си. Това нямаше значение, тъй като не се чувстваше застрашена от него. Продължаваше да я гледа втренчено, докато накрая проговори:

— Благодаря ти — изръмжа.

— Пак заповядай.

Той примигна.

— Може би трябва да си тръгнеш, преди да съм направил нещо, за което ще съжалявам. Благодаря ти, че сподели вечерята с мен и ме нахрани с десерта. Но най-вече искам да ти благодаря за масажа. Беше чудесно и ми подейства добре.

Сърдечният ритъм на Джеси се ускори, не можеше да отрече, че не изпита любопитство.

— Какво мислиш, че ще направиш, за което да съжаляваш?

Взря се в очите й и измина един дълъг момент, докато изглежда обмисляше отговора.

— Да те докосна.

Сърцето й направи салто. Чак сега, след този намек, успя да определи погледа му.

Желание. Джъстис я желаеше, както мъж иска една жена. Ноздрите му се разшириха и от гърлото му излезе мек звук, който направи удивителни неща с либидото й.

— Ти мъркаш — прошепна тя.

Младият мъж застави юмруците, които стискаше от двете страни на тялото си, да се отпуснат, притеснен, че човешката жена може да ги възприеме като заплаха, а той така отчаяно копнееше да я докосне, че бе станало почти невъзможно да се сдържа.