Докато го беше масажирала, когато ръцете й бяха върху него и вдишваше женския й аромат толкова отблизо, беше почувствал, че ще полудее.

Джеси бе човек, член на работната група, назначена под неговото ръководство, а той знаеше човешките правила за поведение на работното място. Сексуален тормоз. Тези две думи се въртяха непрекъснато в главата му. Не беше от Видовете, правилата в нейното общество бяха напълно различни от тези в света, в който той живееше. И решението да я пита дали иска да сподели с него секс, не беше съвсем лесно. Точно така щеше да постъпи, ако червенокоската беше една от неговите жени. Те знаеха, че спокойно могат да му откажат и той ще уважи волята им. А тя вероятно ще се уплаши или обиди, ако той се осмели да изрече този въпрос.

Джъстис опита да укроти възбуденото си тяло. Нямаше как да прави секс с Джеси Дюпре. Тя нямаше да го иска. Нейните действия се основаваха на добротата й, а не защото желаеше в замяна той да постави ръцете си върху нея. Беше дошла да говорят по работа, а не да се озове в леглото му.

Картината как грабва жената в ръцете си и я понася надолу по коридора към спалнята, изникна и изпълни цялото му съзнание. Щеше да разкъса дрехите й, да изследва бледата й кожа и да прокара ръце по всеки сантиметър от тялото й. Членът му реагира с пълна сила, когато кръвта се втурна към слабините му. Почувства се некомфортно от твърдата му тежест — искаше да го нагласи по-удобно, тъй като платът на дънките му го притискаше като в капан.

Дишай дълбоко, нареди на тялото си. Не се поддавай. Не можеш да й предложиш секс. Тя е човек и не ти е позволено да я имаш, независимо колко много я искаш. Тези мисли му помогнаха да възвърне контрола върху бушуващата си нужда да я обладае. Щеше да й ръмжи, ако тя беше от неговия вид, щеше да й покаже своето господство и да й предложи тялото си. Би я съблякъл за минута, ако тя се съгласи да сподели секс с него и да й покаже уменията си като любовник.

Обхвана го лека несигурност и той потисна напиращото в гърлото му ръмжене, тъй като тя не беше от Видовете. Нямаше представа дали всичко онова, което бе научил за хората, можеше да се приложи върху нея. Той преглътна и запази мълчание, като се надяваше да изглежда безопасен. Беше много по-дребна и по-слаба от техните жени. Това бе още едно нещо, което трябваше да охлади кръвта му. В сравнение с него, изглеждаше крехка и той се страхуваше, че ще я нарани по някакъв начин, ако последва инстинктите си и я вкара в леглото.

Тя се взираше в красивите очи на Джъстис, докато той стоеше абсолютно безмълвен. Искам го, призна си мълчаливо. Тим ще получи задника ми за наказание, ще ме уволни, но… О, по дяволите, той си струва риска.

Той желае да ме докосне и аз наистина искам да го направи. Не е нужно шефът ми да научава, нали? Кой ще му каже? отмести втренчения си поглед от Джъстис и огледа стаята. Няма свидетели, няма кой да ни съди, а и двамата сме възрастни. Отново вдигна очи и срещна неговите, които продължаваха да се взират в нея, сякаш чакаше мълчаливото й съгласие.

Ако се докоснеха, това би довело до секс. Той беше огромен мъж, много силен, и от Видовете. Зачуди се как ще сработят нещата между тях в леглото. Знаеше, че при някои жени се е получило. Беше присъствала на сватбата на Тами и Валиант и Тами със сигурност изглеждаше повече от щастлива, въпреки драстичната разлика във височините им.

— Някога спал ли си с жена-човек? — думите й се изплъзнаха, и тя не можа да повярва, че е изрекла мислите си на глас.

— Не.

Погледите им останаха вплетени един в друг и това я насърчи да продължи да говори.

— Никога преди не съм била привлечена от твоя вид, но съм силно заинтригувана от теб. Много ли съм пряма? Знам, че пълната искреност е присъща за Видовете. Просто ми кажи да млъкна, ако греша.

— Желаеш ли ме? — Тембърът му се понижи до дрезгаво ръмжене.

Малко страшничко, но възбуждащо, реши тя. Гласът му накара сърцето й да препусне бързо. Джъстис бавно наведе тялото си напред, по-близо до нейното, ръката му обхвана лицето й с едрата си длан, докато другата се плъзна и обгърна хлабаво кръста й. Очите му я изучаваха. Отговори му!

— Да. — Пое си дъх.

— Ти си толкова малка, че се боя да не те смажа или случайно да не те нараня.

Тя се усмихна, намирайки неговата нервност за успокояваща. Оказа се, че не е единствената, която е несигурна и всичките й съмнения дали да се ангажира с него, изчезнаха.

— Аз съм издръжлива и съм готова да рискувам.

— Видях колко си силна, когато те нападнаха във фоайето. — С ръка върху хълбока й, той я притегли по-близо, докато телата им се притиснаха едно в друго. — Възбуждаш ме. Дребна си, но изглеждаше свирепа. Бори се невероятно добре.