В тези кратки моменти беше изпитала удоволствието да бъде единственият му център на внимание.

— Виждам го. Точно пред мен е. Кажи им, че това е прекрасно, но направи така, че да свалят малко цената. Само защото спечелихме делото не означава, че трябва да похарчим всичко заради високи оферти. Не сме толкова глупави. — Джъстис се прокашля. — Кажи им, че ще се обадиш да потърсиш и други предложения. Това би трябвало да ги накара да намалят цената. Предложи им сумата, за която говорихме, и ако не я приемат, обади се на останалите. Ще подновим търга. Трябва да се придържаме към рамките на бюджета.

Докато гласът от телефона му отговаряше, Джеси му подаде още една хапка. Никога досега не беше хранила мъж. Това й носеше наслада. Той й отправи още един благодарен поглед, после й се усмихна.

Тя се чудеше, дали някога някоя жена го е хранила, надяваше се да не е, и много й се искаше да я запомни. Продължи да му подава хапки, докато чинията се опразни. Остави я на подноса и взе две безалкохолни.

Новият вид посочи към масичката до него, благодари й с усмивка и посегна към куфарчето, за да извади нещо. Джеси отвори едната напитка за него и я остави на масата. Отиде и седна на дивана да изяде ябълковия си пай.

— Много съжалявам. — Няколко минути по-късно, след като приключи разговора, Джъстис рухна на дивана, на метър от нея. — Благодаря за тортата. Беше наистина вкусна.

— Разбирам. — Тя се обърна с лице към него.

Телефонът иззвъня отново и усмивката му премина в гримаса.

— Няма да гледам кой ме търси. Срещу десет цента бих разбил това нещо в стената.

— Съжалявам, но не разполагам с дребни. — Джеси потупа с длани по предните си джобове.

— Иска ми се да имаше — засмя се той.

— Телефонът ти денонощно ли звъни?

— Само когато е включен, а това е винаги.

— Трябва да намериш някой, който да ти помага. Сам човек не може да се справи с всичко.

— Не знам кой ще е тоя, дето ще може да направи всичко онова, което аз правя.

— Аз бих обучила дузина и след това ще изчезна за един месец на почивка. Обзалагам се, че си мечтаеш да си някъде далече от клетъчни телефони и други хора.

— Не ме изкушавай. — За секунда на лицето му се изписа копнеж. — Мислиш ли, че ще ме наемат, ако избягам в цирка?

— Сигурна съм, че ще те вземат. — Младата жена се засмя. — Но не мисля, че работата ще ти хареса повече. Няма да има нужда да водиш телефонни разговори, но го има другият досаден фактор — хората. Ще бъде в пъти по-лошо.

Той намести едрото си тяло на дивана и опъна крака — да си почиват върху края на масичката за кафе.

— За какво искаше да говорим? Наистина ми е интересно да чуя твоите идеи.

Тя се поколеба.

— Винаги е така, нали? Хора, които ангажират вниманието ти с нещо? — Съжали го. — Виж какво. Ще напиша моите предложения в писмо и ще го пратя до офиса ти. Можеш да го погледнеш, когато имаш малко свободно време. В момента не трябва да се занимаваш с работа. Необходимо ти е и малко време, за да се отпуснеш.

— Искаш да си тръгваш ли? — Мъжът се напрегна. — Разбирам. Съжалявам за прекъсването на вечерята. Беше грубо от моя страна, но аз наистина трябваше да отговаря на онези обаждания. Кълна се, че ще прочета предложенията ти, ако ги изпратиш по пощата. Само напиши името си с големи черни букви на гърба на плика и аз ще кажа на секретарката да ми го донесе веднага след като пристигне. Твоето писмо ще получи пълното ми внимание.

— Не искам да си тръгвам. — Джеси се изправи и погледна към Новия вид. — Ти си толкова стресиран. Работиш много повече от всички други, които съм срещала. Баща ми е работохолик, но в сравнение с теб бледнее. Не се притеснявай за вечерята или обажданията. Знаеш ли, какво ти трябва?

Той поклати глава, но в красивите му очи блесна любопитство. Джеси се поколеба. О, по дяволите, на кого му пука дали това е непрофесионално? Той е стресиран, аз искам да му помогна, и ще го направя. Това е толкова лоша, ужасна идея, но какво от това.

— Имаш нужда от масаж.

— Какво? — Веждите му се повдигнаха.

Обърканият му израз беше толкова очарователен, че тя се засмя, когато повтори думите си.

— Имаш нужда от масаж. Мога да разтрия раменете ти, ако има някакъв лосион тук. Правих същото за баща ми, когато беше претоварен с грижи. Това го караше да се отпусне, отразяваше му се чудесно.

— Има някакви лосиони в банята. — Джъстис преглътна. — Всички помещения са оборудвани с подобни неща.

— Натам ли? — Тя посочи към коридора.

— Да.

— Аз ще отида, а ти можеш да се отпуснеш. Качи си краката горе, настани се удобно и да не си посмял да докоснеш този телефон! Остави го да звъни.

Джеси осъзна, че си е изгубила ума. Мъжът можеше да поръча на шефа й да я уволни и Тим би го направил. Джъстис беше лидер на НСО, а тя планираше да го масажира, за да свали напрежението от набитите му широки рамене. О, по дяволите, помисли си тя, огледа спалнята и влезе в банята. Той бе напрегнат и имаше нужда от почивка. Масажът щеше да му подейства добре. Намери лосиона и се върна в хола.