Клекна до 416. Красивият му, но гневен поглед се фокусира върху нея. Изгаряше го ярост. Ели преглътна горчивината, която се бе надигнала от това, което се канеше да стори:

— Наистина, съжалявам, че трябва да ти причиня това.

— Ще те убия — дрезгаво отговори той, като помръдна едната си ръка. — Кълна се! Ще те убия с голи ръце.

Обхвана я страх, че той ще направи точно това. Очевидно започваше да възвръща контрола над тялото си. Погледна надолу, за да намери мястото, където го беше пробол Якоб и заби иглата. Изправи се на крака, без да поглежда към 416, въпреки че той изръмжа от болката, която му причини.

Взе кутията и отиде до стената. Обърна се и го погледна за миг, точно преди да се удари в нея. Болка избухна в скулата й. Коленете й се подкосиха, а устата й се напълни с кръв. Нямаше огледало, но мигновено си спомни за онова в стаята за наблюдения. Ами ако някой беше влязъл и видял това, което бе направила? Помисли си, че ако бе вярно, охраната вече щеше да е нахлула.

Надяваше се, че лицето й изглежда толкова зле, колкото го чувстваше. Пръстите й трепереха, когато набра кода, за да отвори вратата. Алармата се изключи, стоманената преграда се плъзна встрани и вратата се отвори. Излезе от стаята, преградата се върна на място и алармата се включи отново. Падна на колене в коридора, обърна глава към камерата и извика:

— Помощ! О, боже! Помощ!

Минаха секунди, а може би цяла минута, преди да чуе тропота на ботуши. Четирима охранители се показаха зад ъгъла, тичайки към нея. Спряха и я погледнаха объркано:

— Влязох в стаята да взема кръвна проба — изплака тя. — Якоб малтретираше сексуално обекта. Нападна ме. — Повдигна ръката и докосна лицето си там, където пулсираше. — Мисля, че припаднах и когато се свестих видях 416 да чупи оковите си. Якоб го прободе с инжекция, но каквото и да имаше в нея, не действаше достатъчно бързо. Вероятно е мъртъв! Мисля, че онова същество го уби, преди самото то да се строполи на пода.

Господ да ми прости, помоли се наум, след като спря да говори. Охранителите посегнаха към оръжията си, докато един от тях се бореше с кода. Влязоха в килията на затворника. Вратата се затвори след тях. Пристигна още един екип от охраната заедно с медицинския персонал. Беше д-р Бренър, който бе разговарял с нея, пред една от стаите за персонала. Намръщи се и прочисти гърло.

— Ще се оправиш.

Ели кимна.

— Какво ще правят с 416? Това, което Якоб искаше да направи с него, беше направо ужасно.

Червенокосият доктор стисна устни ядосано.

— Знам. Създадохме тези същества, за да намерим лекарства за болестите, за които животните имат имунитет или частична устойчивост. За да предотвратим заразяването между двата вида. Знаеш ли колко пари ни коства, за да ги създадем? Персоналът трябва да използва проститутки за тези неща, а не толкова скъпи животни.

Ели трябваше да стисне зъби и да погледне надолу, за да не покаже, колко е отвратена и ядосана от студеното му изказване за тези хора.

— И сега, след като сме го постигнали, ги използваме, за да тестваме медикаменти, които да употребяват армията и някакви фитнес лунатици. — Обърна се и свали ръкавиците си. — Видя ли колко големи сме ги създали? Колко силни? Тренираме ги как да се бият само за да видим какво могат да причинят на хората и колко болка могат да понесат от новите експериментални лекарства. Знаеш ли колко милиони могат да се направят само от това? И колко много пари вече сме спечелили? Те са само прототипове. Да покажем какво можем да ги накараме да правят, колко бързи, силни и смъртоносни могат да бъдат, това е постижение, с което Мерикъл ще срине конкуренцията на пазара. Всеки мъж ще поиска да купи това, което сме създали. Онова, което Якоб е искал да стори, е недопустимо. 416 е прекалено ценен, за да бъде рискуван.

Очите й се затвориха, за да прикрият сълзите на облекчение. Нямаше да го убият. Беше взела правилното решение. Може би щеше да я намрази за това, което му бе причинила, но поне щеше да живее. Сега просто трябваше да си тръгне, след като смяната й приключеше и да предаде доказателството, за да го спаси по единствения начин, по който можеше. Щеше да помогне Мерикъл Индъстрис да бъде осъдена.

— Хей — въздъхна д-р Бренър, — съжалявам, говоря само за пари, а ти току-що си претърпяла нещо ужасно. Защо не си отидеш вкъщи? Вземи си почивка до края на деня. По дяволите, може да си вземеш почивен ден и утре.

Ели отвори очи и срещна погледа му, като се опита да скрие колко го мрази.

— Благодаря ти. — Гласът й трепереше. — Бях толкова изплашена.

Той сграбчи ръката й, погали я и се усмихна.

— Мога да дойда по-късно у вас, за да те видя как си. — Очите му погледнаха гърдите й. — Не трябва да бъдеш сама.

— Имам приятел — излъга го отново тя.

— Добре, тръгвай. Ще кажа на охраната, че те изпращам вкъщи — освободи я той.

Обърна се и отиде до телефона, докато Ели го наблюдаваше. Надяваше се, че ще прекара живота си в затвора. Заслужаваше го напълно.