— Пусни я! — каза тихо Джъстис, но думите му прозвучаха като заповед. — По-спокойно, Фюри. Разбирам те. Чу ли какво каза този човек? Тя е работила там, за да помогне да се съберат доказателства за нашето съществуване. Помагала е да спасим нашите хора.

Но Фюри продължи да я стиска и да мята заплашителни погледи. Ели се взираше в него, сигурна, че изобщо не го интересува защо е била там. Знаеше, че той я мрази, защото го беше натопила за смъртта на Якоб, и не го обвиняваше за това. Беше го направила, за да спаси живота си, но този факт не намаляваше вината на престъплението, извършено спрямо него.

— Ели? — проговори директор Борис. — Каква точно е била работата ти в изследователския център и какво си причинила на този мъж?

По дяволите. Ели преглътна. Тя се взираше в очите на Фюри, които все повече потъмняваха и от шоколадовокафяви ставаха черни.

— Аз просто помагах, когато бе необходимо — поясни тихо тя. — Най-вече съхранявах класифицирането на резултатите от пробите на кръв и слюнка, които те извършваха.

— Защо той те мрази толкова много? Наранила ли си го лично по някакъв начин? — гласът на директор Борис се повиши от негодувание. — Навредила ли си им с нещо?

Ели се вгледа в напрегнатото изражение на Фюри. Ако тя беше сексуално насилена, не би искала никога да го излага на показ. Той бе горд мъж и вероятно случилото се не бе нещо, което искаше да сподели с всички в помещението. Беше длъжна да разкаже на присъстващите защо уби техника и да признае какво бе направила, за да ядоса толкова Фюри. Поколеба се. Очите му се присвиха на цепки, ръмженето дълбоко в гърдите му се засили.

— Не! — заповяда 416.

— Фюри? — рече Джъстис. Мъжът имаше необичайно дълбок глас. — Какво е направила, за да искаш да й причиниш толкова много болка? Тя ли те принуди да вземаш медикаменти?

— Ели, кажи ни — настоя директор Борис.

— Аз трябваше да направя тестовете — излъга младата жена. — Налагаше се да му причиня болка. — Това поне бе истина. Знаеше, че онова, което бе направила, трябва да му е причинило емоционално страдание, в добавка към това, което Якоб му бе сторил, докато той бе лежал безпомощен на пода в килията. — Не ме харесва, защото вземах проби от него.

Фюри изръмжа в отговор.

Ели не се отвърна от него, погледите им се заключиха.

— Много съжалявам, но нямах друг избор. Знаех, че ще помогна, ако тайно успеех да събера доказателства. Направих това, което трябваше, за да те спася. Ти беше толкова близо да получиш своя шанс за свобода. — Сълзите, стичащи се по двете страни на лицето й, се увеличиха. — Толкова много съжалявам. Просто исках да те спася.

Фюри държеше в ръцете си жената, която го бе предала. Не можеше да повярва, че е открил Ели отново. Тя работеше в Хоумленд и ръцете му бяха наистина върху нея. Сега беше свободен, вече не бе безпомощен, и се бореше със себе си за това какво да направи с нея. Една малка част от него искаше да захапе гърлото й, докато останалата част желаеше да я притисне към тялото си и да я задържи. И в двата случая не искаше да я пуска. Отвращението му към самия него надделя над противоречивите емоции след онова, което му бе сторила. Той никога нямаше да забрави онзи ден, нито пък този, който последва.

Джъстис настоя отново да освободи Ели, но ръцете му отказваха да я пуснат. Това, че тя се бе осмелила да бъде там, където Новите видове би трябвало да се намират в безопасност от мъчителите им, го вбеси. Тя беше опасна, с красивите си сини очи, които го подмамваха да й повярва, че никога няма да му навреди. Пръстите му се свиха върху нежната кожа, когато вдиша аромата й, който го преследваше толкова много нощи наред.

Светлосиният й поглед се оказа по-красив, отколкото си го спомняше, и той трепна вътрешно, докато наблюдаваше как сълзите й се стичат по лицето, с ясното съзнание, че я е наранил. Бореше се със знанието, че е в правото си да отмъсти, но в същото време мразеше да й причинява болка. Това, че тя помоли всички да не го нараняват, го обърка още повече. Ели би трябвало да бъде негов враг, тогава защо се опитваше да го защити?

— Фюри — прошепна Джъстис. — Тя е жена.

Не бе необходимо някой да му казва какъв е полът на Ели. От нейния сладък аромат на ягоди и ванилия му се прииска да стене и да зарови нос в кожата й, за да изследва мястото откъдето идва. Чудеше се дали шампоанът за коса, или лосионът за тяло й придаваше такава изкусителна миризма. Това го ядоса повече, отколкото бе готов да признае. Беше изумен да научи, че тя е работила против врага му. За него нямаше значение защо е била там, не можеше да се примири с чувството, че го е предала, като го остави, затворен вътре в килията, да се справя с последствията от нейните действия. Нима не разбираше какво бе извършила или как той е бил наранен? Фюри не искаше да се разбира истината за това, което бе направила, за да го разгневи толкова силно. Прекалено много въпроси щяха да бъдат задавани. Беше се срамувал достатъчно. Не желаеше никой да разбере колко дълбоко бе унижението му от чувството на безпомощност през всичките тези години, заключен в килията, и от злоупотребите нанесени през живота му. Той бе от Новите видове и имаше контрол върху ума и тялото си, въпреки че беше затворник. Не можеше да попречи на техника да го нападне, тъй като лежеше безпомощен, все още травмиран от това, което му бе сторено, но тялото му реагира на Ели, когато тя се доближи до него. Беше го възбудила, въпреки ужасната ситуация. Той не искаше да реагира на нея по този начин. Това правеше предателството й още по-непростимо. Бе отпуснал гарда и тя му бе навредила. Призна си, че отново е загубил контрол, когато я бе сграбчил безсмислено, и сега отказваше да я освободи.

Болката, изписана на лицето й, го накара най-накрая да разбере колко здраво е стиснал ръцете й, ужаси се като осъзна, че е насинил нежната й кожа. Искаше да я убие, но вместо това желаеше да разтрие нараняванията, дори да й се извини, а това го отврати още повече. Беше спечелил с чест мястото на втори в командването сред народа си, служеше за пример на Видовете как да живеят в мир с хората, а сега стискаше в ръцете си тялото на една дребна, ужасена жена, чийто дух го преследваше, откакто бе освободен.