— Каква е твоята представа за секса? Сигурно трябва да започнем оттам. Може би разбиранията ни се застъпват — попита Ели.

— Добре, на нас ни харесва да се целуваме. Обичаме да се целуваме. Това е ново за нас, но бързо наваксваме, след като ни освободиха. Обичаме да докосваме. Говорим нежни, ласкави думи и ръмжим, за да покажем колко сме възбудени. Така добре ли е?

— Идеално — съгласи се Ели. Ръмженето… го пропусна леко покрай ушите си.

— Борим се за надмощие и който победи решава в каква поза ще го правим. Мъжете обикновено печелят, освен ако не са изморени или твърде слаби от нараняванията си.

— Ъм… — мислите на Ели се изпариха от шокиращото разкритие.

Брийз млъкна.

— Твърде различно ли е?

— Обясни какво значи „борим се за надмощие“.

— Ами така, както го чуваш — премигна Брийз.

— Като борба?

— Почти — кимна тя.

— Добре, но обикновено ние, хората, не се наслаждаваме някой да ни причинява болка по време на секс. Знаеш това, нали?

— Ясно, ще го разкажа на останалите. Значи без боренето?

— Бих пропуснала тази част. Сигурна съм, че на някои хора би им харесало, но не е нещо, което би искала да опиташ.

— Тогава кой решава коя поза ще използвате?

Кой наистина, замисли се Ели.

— Обсъждаме въпроса и взимаме единодушно решение. Понякога сменяме позите.

— Сменяте позите? Би ли обяснила.

Младата жена се поколеба.

— Ами, нека да кажем, че аз съм отгоре върху мъжа, а след известно време той може да се извърти и да си сменим местата. Това достатъчно ясно ли е?

— Да — кимна Брийз, — ние не правим така. Започваме с една поза и завършваме с нея. Защо искаш ти да си отгоре? Кой мъж ще иска да лежи просто така? Не засягаш ли гордостта му, като доминираш?

Очите на Ели се разшириха.

— Това е… — По дяволите. Радвам се, че нямам деца, ако това са разговорите, с които трябва да се справям. Нямаше подходящ отговор на този въпрос, а Брийз чакаше. — Тук не става въпрос за надмощие. А за удоволствие. Била ли си някога отгоре по време на секс?

Брийз изглеждаше ужасена от въпроса.

— Не. Винаги съм отказвала да спя с мъж, когато е бил безпомощен и завързан. Дори когато техниците ме заплашваха с наказание, не го правех. По-скоро бих се оставила да ме пребият, отколкото да нараня гордостта му.

— О, боже! Хората не мислят по този начин. Един мъж ще се възбуди много повече, ако дадена жена направи това с него.

— Хмм, нашите мъже няма да го харесат. Ще се ядосат. Фюри ще се почувства обиден, ако го помолиш да легне гол под теб. Мъжете ни са много доминиращи.

Ели не знаеше как да отговори на това. Кимна.

— Не бих го молила за това.

— Добре. Ще го нараниш много. Мъжете ни по-скоро биха умрели, отколкото да легнат покорни.

В съзнанието й изникна споменът за Фюри, прикован неподвижно към пода, и Якоб, решен да го изнасили. Никога нямаше да забрави тази картина или ужаса, който изпита от този кошмар. Боже, помисли си тя и обгърна тялото си с ръце.

— Ели? Студено ли ти е?

— Добре съм. И така, коя позиция предпочитате при секса?

— Харесва ни да сме с лице към мъжа, да го гледаме в очите, но нашите мъже предпочитат да са зад нас. Именно за това спорим — поколеба се, — малко съм шокирана, че Фюри е предпочел да проникне в теб, когато си била с лице към него. Сигурно е бързал, иначе е щял да се чифтоса с теб отзад. Така предпочитат мъжете ни.

Картината на това, което описа Брийз, изникна в съзнанието на Ели. Фюри — гол, приковал голото й тяло под неговото, а ръцете му обхванали талията й, докато прониква в нея отзад. Леле. Чифтосване. Прехапа устни.

— А ако жената не иска да се чифтосва?

— Нашите мъже не ни принуждават да правим секс, ако не изпитваме никакво желание към тях.

— Имам предвид, да правите секс, но не в тази поза?

Брийз се усмихна широко, разкривайки остри зъби.

— Това е най-добрият секс, който някога си правила.

Ели не зададе друг въпрос. Кимна.

— Е, това изяснява много неща, нали?

— Да — съгласи се Брийз, — ще споделя тази информация на следващата ни среща. Благодаря ти, Ели. Каза ми много интересни факти.

— Може ли да не споменаваш моето име?

— Да — засмя се Брийз. — Разбирам. Лицето ти е червено. Срамуваш се, когато говориш на тази тема. — Тя стана. — Трябва да тръгвам. Новата отговорничка — изсъска думата, сякаш бе проклятие — настоява да присъстваме на срещите по четири пъти на ден. Тя е кучка.

— Съжалявам.

— Ако не промени скоро държанието си спрямо нас — което гарантирам ти, няма да направи — ще си замине. След няколко дни сме запланували среща, на която ще я обсъдим — усмихна се Брийз. — Все пак крайната дума, дали ще остане, е наша, винаги може да я сменим, ако нещата не потръгнат.