— Не точно — изсумтя Фюри. — Тя е много трудна за разбиране, особено след като принадлежим на два различни свята. — Поколеба се малко. — Чувствам ярост при мисълта, че може да бъде наранена.

— Опитай се да я държиш под контрол. Те започват да говорят бързо, щом започнем да ръмжим и покажем зъби — засмя се Джъстис и тръгна.

Фюри изръмжа тихо. Щеше да се опита да разбере какво е станало с Ели, без да показва колко е ядосан. Дийн се бе обадил да му каже, че я води в Хоумленд, но отказа да му обясни какво се е случило с нея. Значи тя не бе пострадала, щом можеше да шофира, а това бе всичко, което имаше значение за него. Излезе от офиса и се насочи към паркинга. Искаше да бъде там, когато тя пристигнеше, но Джъстис го бе задържал.

— Те какво?

Дълбокият глас зад Ели я стресна. Обърна се и изпусна чантата си. Фюри бе застанал зад нея, без да го усети. Беше се приближил безшумно, без да издаде звук, който да я предупреди за приближаването му. Хвана се за гърдите и погледна към него.

— Не се промъквай така. Нямах представа, че си тук. За малко да получа сърдечен удар — каза и отпусна ръце.

Фюри пристъпи по-близо.

— Някой се е опитал да те отвлече? — Наведе се, вдигна чантата й и я подаде. — Как?

Препускащото сърце на Ели започна да забавя ритъм.

— Предполагам, че някои от протестиращите са ме проследили до мотела и са наели стая, точно до моята. Чакаха ме, за да ме нападнат, след като отидох да си взема нещо за ядене. Бяха трима, единият от тях се хвърли напред и ме сграбчи. За щастие, имаше хора наоколо, които се развикаха и те избягаха.

Яростта по лицето на Фюри отговаряше на името му. Име, което му подхожда напълно, реши Ели. Продължи да я наблюдава мълчаливо, но изведнъж изръмжа тихо. Кучешките му зъби се показаха от леко разтворените му устни. Тя отстъпи назад, стресната от яростта му. Какво съм направила? Не беше моя вината. Той изглеждаше така, все едно искаше да разкъса гърлото й.

— Там отвън не си в безопасност — сурово отбеляза Фюри. — Отсега нататък ще стоиш тук. Не смей да ми се противопоставяш.

Дийн Хоскинс прочисти гърло и извади телефона си.

— Ще се обадя в офиса, за да сме сигурни, че има свободна квартира.

— Затвори — настоя Фюри, — тя ще остане при мен.

Ели отвори уста, докато се опитваше да намери смисъл в предложението му.

— С теб? — ахна насреща му.

Той пристъпи още една крачка към нея.

— Изглежда знаеш как да се забъркваш в неприятности, скъпа. Или може би те знаят как да те намерят. Оставаш с мен, имам стая за гости. Така ще мога да те държа под око.

Тя видя как Фюри обърна глава и насочи вниманието си към колата й. Обиколи я бавно, изучавайки всяка нанесена щета, и спря, когато застана отново пред нея. Хвана я за ръката и я стисна здраво с топлите си и нежни пръсти.

— Да тръгваме. Къщата ми не е далеч, така че може да отидем и пеша. Ще наредя на някой да вземе нещата ти от това и да оправят пораженията, които са нанесени.

— Но куфарът ми… — опита да протестира Ели.

— Не сега — изръмжа той и дръпна рязко ръката й, карайки я да се раздвижи.

Младият мъж я притегли до себе си, оставяйки я без избор, освен да го последва. Тя забеляза безпокойството, изписано по лицето на Дийн. Не искаше да прави сцена или да предизвиква неприятности на Фюри. Осъзнаваше, че поради някаква причина той се опитва да я защитава и ненавиждаше идеята да напусне Хоумленд, повече отколкото да остане в неговата къща.

— Благодаря, че дойдохте да ме вземете — извика тя към Хоскинс.

— Няма проблем — смотолеви той.

Ели погледна към красивия, но мрачен профил на Фюри, като подтичваше до него, докато дългите му крака скъсяваха разстоянието до къщата му. Той все още стискаше чантата й в юмрука си. Хвърли притеснен поглед към нея, надявайки се, че нищо няма да се смачка от силната му хватка. Младата жена не посмя да протестира по целия път до дома му. Пред входната врата той свали ръка от Ели, бръкна в джоба и използва картата си за достъп, за да я отключи. Тъмният му поглед се впи в нея.

— Вътре, веднага!

Тя се поколеба.

— Защо си ми толкова ядосан?

— Не съм — изръмжа той, — влизай вътре.

Ели прекрачи прага и влезе в затъмненото помещение, хвърляйки поглед наоколо, за да огледа стаята. Вратата зад нея се тресна силно. Обърна се към Фюри. Той се облегна на дървената плоскост и захвърли чантата й на пода. Тя трепна, надяваше се, че мобилният й телефон е оцелял от силния удар. Вниманието й се насочи отново към мъжа пред нея и видя, че тъмният му наситен поглед я наблюдава. Острите му зъби отново се показаха от разтворените му устни.

— За някой, който не ми е бесен — тихо промърмори тя, — създаваш впечатление за точно обратното. Може ли поне — вдигна ръка към устата му — да прибереш кучешките си зъби?

Той изръмжа. Ели отстъпи назад.

— Добре. Не го прави. Само че когато показваш зъби и гледаш яростно, създаваш впечатление у хората, е… поне у мен, че си ми бесен за нещо. — Пое си дъх. — А ръмженето… — сви рамене — ме кара да си мисля, че си обезумял.

— Ядосан съм — озъби се той.

— Какво съм направила? — попита тя и отстъпи още една крачка назад.