Коленете й се подкосиха, но Фюри не й позволи да падне, вместо това я повдигна с ръката, стиснала шията й. Тя се опита да изкрещи, но от гърлото й не се чу нищо. Втренчи се в очите му и мълчаливо го помоли да спре. Нещо в погледа му трепна и той внезапно пусна пръстите й, за да обвие ръка около кръста й. Придърпа я плътно до високото си тяло и я обгърна, като наведе глава до ухото й.

— Не се съпротивлявай — изхриптя той.

Да не се съпротивлявам, съзнанието й пищеше от ужас. Разбра, че ще припадне. Пред очите й затанцуваха петна, а гласът му сякаш се чуваше отдалече. Опита да се освободи от хватката му, но Фюри не отмести поглед от изплашените й очи. Чернотата заплашваше да я погълне, тя се бореше, защото искаше да живее.

Той се закле, че ще ме убие, и ето че точно това прави. Наистина, не вярвах, че ще го стори.

Фюри освободи гърлото й и тялото й се отпусна върху неговото. Сега, когато спря да ограничава притока на кръв към мозъка й, тя се отпусна в безсъзнание, дишането й се облекчи. Бе избрал най-безопасния и най-бързия начин да я усмири. Ако бе предприел нещо друго, тя щеше да се бори по-усърдно и по-дълго. Така не бе пострадала, просто спеше спокойно, облегната на него. Той вдиша дълбоко аромата й, потърка носа си във врата й и изстена. Миришеше толкова хубаво, искаше му се да се съблекат голи и да потърка кожата си в нейната.

В далечината излая куче и Фюри дръпна главата си. Погледът му се стрелна из парка, инстинктите му веднага го предупредиха — патрулът на охраната скоро щеше да бъде тук. Той познаваше навиците им, тъй като внимателно бе наблюдавал хората, които си мислеха, че имат пълен контрол над Хоумленд. Те нямаха представа, че Фюри и Джъстис тайно планираха да ускорят процеса Новите видове да поемат контрола над собствения си живот, като обучаваха хората си да вършат всичко, което правеха човешките същества. Хората грешаха, като си мислеха, че на Видовете им е необходимо много повече време да станат независими.

Той погледна надолу към главата на Ели, притисна лицето й към гърдите си, повдигна я леко в люлката на ръцете си и заотстъпва в мрака, за да се скрие. Щеше да бъде предизвикателство да я занесе незабелязано до къщата си, беше достатъчно тих, за да успее.

Беше обучен да убива. Хората от Мерикъл Индъстрис ги бяха научили да се бият, но никога не успяха да установят контрол над тях. Мъжете от Видовете не биха наранили своите събратя, независимо от заповедите, които получаваха. Мерикъл искаше да документира техните умения като доказателство за това, какво можеха да направят с кръвта препаратите, произвеждани от тях. Но ако им се отдадеше възможност да хванат някого от надзирателите в лабораторията, ги убиваха, въпреки че беше грешно. Охранителите бяха порочни и жестоки и Фюри бе премахнал няколко от тях, когато бяха достатъчно небрежни да допуснат грешка. Мерикъл Индъстрис бе смесила животинска ДНК в техните гени и после им бе давала безброй медикаменти, за да промени част от поведението им. Неговото усещане за мирис се усилваше с възрастта, рефлексите му бяха по-бързи от тези на нормален човек, а инстинктите винаги управляваше със съзнанието си.

Беше му трудно да владее постоянната си ярост, но с течение на годините се научи на търпение. Бе започнал да се контролира — през повечето време.

Погледна надолу към Ели и се намръщи. Бе гледал и слушал всяка дума между лекарите и сътрудниците, докато му правеха тестовете. От всичко, което бе чул, установи различията между човешките същества и Новите видове.

Човеците не притежаваха сетивата на Видовете. Те не можеха да виждат в тъмното или да подушат миризмата му, ако той се намираше на подветрената страна. Също така не притежаваха изключителния му слух. Хората не притежаваха тяхната бързина и сила, освен ако не вземеха медикаменти. При Новите видове всичко това бе даденост, докато при човешките същества, лекарствата на Мерикъл не можеха да поддържат същия ефект в дългосрочна перспектива. Понякога медикаментите убиваха хората доброволци. Всичко това беше направило Новите видове недосегаеми, а се отнасяха към тях, като към непълноценни създания.

Фюри нагласи по-удобно тялото на изпадналата в несвяст Ели и я понесе внимателно, крачейки в сенките. Нямаше представа какво ще прави с нея, след като я отнесе в дома си, но животното в него изглеждаше доволно, че я притежава, а в човека — гореше жажда за отмъщение. Беше предложила да изкупи вината си към него и възможностите за това препускаха през мислите му. Нямаше да я нарани наистина, не бе способен на такова нещо, но пък тя би могла да научи един-два урока за това, как той бе пострадал от нейното престъпление. Една малка част в него се надяваше, че краткото време, прекарано с Ели, ще го излекува от манията, в която се бе превърнала.

Ели се събуди объркана, докато спомените не нахлуха изведнъж. Почувства лека болка в гърлото. Посегна към него, но ръцете й напипаха нещо друго. Отвори очи и се взря в белия таван на слабо осветена непозната стая. Вдигна глава да огледа наоколо. Голяма спалня, обзаведена с тъмни мебели и камина в ъгъла, в която гореше огън — източникът на светлина. Стресна я шум от пусната вода в тоалетна. С няколко подръпвания установи, че ръцете й са широко опънати над главата, завързани за китките с мека черна материя, към двете страни на таблата на леглото.

След краткия шум на течаща вода, вратата в края на стаята се отвори и Фюри излезе от банята. Тя погледна към голите му гърди и черното долнище на анцуга, което бе обул. Страхът й нарасна при вида на голотата му. Внимателно започна да изучава мускулестите му форми. Той изгаси светлината зад себе си, в резултат на което в стаята отново стана тъмно, скривайки всички малки подробности от тялото му.

— Събудила си се. — Тонът му беше смекчен. При тези обстоятелства звучеше измамно спокоен. Мъжът тръгна към леглото. — Добре.