Шрифт:
А сега е ред на последния удар… Сандър!
Хакер бързо взе решение. Най-доброто, което можеше да направи, бе да премахне дразнителя. Затова прекъсна напълно контакта с рязко стискане на зъби. Отърваването от разкривената подигравателна физиономия определено му се отрази добре.
„Ще докладвам този тип на Космическия клуб! Може би дори на Съсловния съвет“ — реши той, докато се мъчеше да се успокои и да загърби инцидента. Около него заиграха още йонизирани пламъци, протягаха се нагоре, опипваха капсулата като търсещи пипала, мъчеха се да проникнат вътре. Тунелът осеяна със звезди чернота пред него ставаше все по-тесен, от всички страни се появиха цветовете на обратното навлизане. Разтърсващи вибрации отекнаха по гръбнака му.
Хакер обичаше тази част от суборбиталната екскурзия, когато стремглаво спускащата се капсула се тресеше, резонираше и стенеше, изпълвайки всеки нерв и кръвоносен съд с повече радостна възбуда, отколкото можеш да намериш където и да било другаде от тази страна на Ню Вегас. По дяволите, даже повече и от Ню Вегас.
Разбира се, това беше и частта, когато някои богати сноби драйфаха в респираторите си. Или започваха да крещят от ужас и не млъкваха през цялото спускане. Но все пак не можеше да пожелае подобно нещо на Смитс.
„Дано този глупак да си е сложил шлема. Може би трябва да опитам още веднъж…“
Зарева сирена.
Не я чу директно със запушените си уши, а я усети като трептене в челюстта. Думите на компютъра запулсираха настойчиво:
ГРЕШКА В НАСОЧВАЩАТА СИСТЕМА…
НЕУСПЕШНА КОРЕКЦИЯ НА ТРАЕКТОРИЯТА…
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НОВАТА ЗОНА НА КАЦАНЕ…
— Какво? — извика Хакер, макар че трясъкът наоколо погълна думите му. — Я стига глупости! Платих за тройно осигуряване…
Млъкна. Нямаше смисъл да крещи на един ИИ.
— Обади се на посрещащите съдове и им кажи…
ГРЕШКА В КРИПТИРАНЕТО НА КОМУНИКАЦИИТЕ…
НЕ МОГА ДА ЗАРЕДЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДАДЕНИЯ СПЕКТЪР ЧЕСТОТИ…
НЕ МОГА… ДА СЕ СВЪРЖА… С ПОСРЕЩАЩИТЕ… ЕКИПИ…
— Премахни криптирането! Изпрати съобщението без кодиране. Потвърди!
Не беше време да се измъква от папараци и екоманиаци. Има случаи, когато трябва да се пази тайна. И други, когато това е безсмислено.
Само че този път корабният ИИ изобщо не отговори. Трептенето в челюстта на Хакер се превърна в жално бръщолевене, субпроцесорите продължаваха да дрънкат неразбираемо. Хакер изруга и заблъска капсулата с юмрук.
— Изръсих се куп пари за най-качествения комплект. Някой ще си плати за това!
Думите бяха сурови безмълвни вибрации в гърлото му. Но Хакер щеше да запомни това обещание. Беше подписал отказ от претенции по силата на Международния договор за екстремни спортове. На Земята обаче имаше петдесет хиляди частни детективски и правозащитни служби. Някои щяха да заобиколят правилата на Гилдията на ченгетата — срещу тройна такса.
„Ъгълът на навлизане е сбъркан — осъзна той, докато мозъкът му се тръскаше в шлема като зар в чаша. — Тези малки спортни капсули… са със силно ограничени параметри. След секунди… може да се превърна в много богат въглен.“
Нещо у Хакер ликуваше при тази мисъл. Ново изживяване, което да опъне нервите ти. Профучаване с рев покрай смъртта. Но дори това беше вгорчено от един вбесяващ факт.
„Не получавам онова, за което съм платил.“
Като разглеждаме дългия списък заплахи за съществуването на човечеството, може би трябва да започнем с природните катастрофи. Именно те са заличили предишните тартори на планетата. Свирепите динозаври и други господстващи зверове са посрещнали участта си с тъпа изненада, без да имат ръка, лапа или нокът, с който да й се противопоставят.
И тъй, какво може да ни стори вселената? Какво ли не. Слънчеви суперизригвания, свръхнови и гигантски черни дупки, които могат да профучат покрай нашето слънце. Или микроскопични черни дупки, които да се сблъскат със Земята и да ни изгризат отвътре. Или да попаднем в прожектора на някой магнетар 5 , в поток гама-лъчи или да бъдем изненадани от титанична експлозия в центъра на галактиката.
Ами ако Слънчевата система се забие на висока скорост в някой гъст молекулярен облак и към нас се посипят милион комети? А какво ще кажете за класиките в жанра? Като сблъсък с астероид? (По-нататък ще се спрем подробно на тази тема.) Да не забравяме и супервулканите, които продължават да трупат сили под Йелоустоун и на десетина други горещи местенца — гигантски магмени резервоари под огромно на лягане, които непрекъснато търсят къде да освободят напрежението. Да, вече се подплашихме веднъж. Но едно средно по мощност оригване не премахва заплахата. Става въпрос за кога, а не за дали.
Списъкът на природни катаклизми на фондация „Спасителна лодка“ е доста дълъг. Десетки и десетки сценарии, всеки от които достатъчно вероятен — чак до неизбежния край на Слънцето. Навремето ни уверяваха, че това ще се случи след пет милиарда години. Само че сега астрономите твърдят, че постепенното увеличаване на температурата на нашето светило ще достигне смъртоносната точка много по-рано! Прага, когато Земята вече няма да е в състояние да се отърси от достатъчно топлина, та дори да успеем да заличим всяка следа от парникови газове в атмосферата.
Кога ли? Неудържимото разпространение на пустините може да започне само след сто милиона години. Колкото да мигнеш с око! Горе-долу толкова време, колкото е било нужно на първите мънички бозайници да се подадат от дупките си, да зяпнат димящите останки от някой тиранозавър и да се превърнат в нас.
А може и ние самите да гръмнем веднъж завинаги всичко и да оставим само малки създания да щъкат сред руините ни.
Животът може би има само още един шанс да оправи нещата.
Рогът на изобилието на Пандора5
Неутронна звезда със свръхмощно магнитно поле. — Б.пр.
6.
Благоухание
— Идва криза, Лейси. Кряк. Не можеш да изоставиш собствения си вид.
Тя килна сламената си шапка, за да се предпази от яростното чилийско слънце, и отговори тихо:
— Какъв собствен вид?
Не беше най-доброто време да излезе да бере цветя в тясната камениста градина — особено на такава височина, под огромната страна на блестящия купол на обсерваторията. Имаше обаче правила, които забраняваха внасянето на животни вътре. О, астрономите щяха да направят изключение за Лейси, тъй като именно нейните пари бяха построили това чудо. Въпреки това „новблес оближ“ учеше, че човек не бива да се възползва от положението си. Или най-малкото да го прави показно.
Затова, докато чакаше предаването на гласа на посетителя си, Лейси си избра друго цвете — многоцветна марсианска роза, една от малкото разновидности, които цъфтяха толкова високо над морското равнище.
— Знаеш какво имам предвид. Кряк. Сегашното закърпено обществено споразумение не може да издържи. И когато се разпадне, може да се пролее кръв. Кряк. На потоци.
Сиво-синият папагал беше кацнал на криокафеза, в който го беше донесъл специалният куриер. Бързо размразената и в доста добра форма след дългото пътуване птица наклони глава и почеса с нокът пъстрата си страна. Изглеждаше доста отегчена — за разлика от думите, които изкрякваше с швейцарски немски акцент през извитата си жълта човка.