— Не мога да обявя публично връзката ни, Джеси. Дори и заради теб. — Погледът му помръкна, гняв стегна чертите му и меко ръмжене излезе през разтворените му устни. — Аз имам една цяла раса от хора, които гледат към мен и разчитат да се грижа за тях. Трябва да направя онова, което е най-добро за тях и като дам на фанатиците повод да се прицелват в нас, няма да им помогна ни най-малко. Когато разберат, че някой от нас е с човешка жена, онези маниаци изпитват истинска омраза. Ще бъдеш в опасност. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да бъдеш подложена на тормоз в най-добрия случай, или убита в най-лошия. Помисли за баща си, също.

— Махай се!

— Ще поговорим още за това — поклати глава Джъстис. — Трябва да разбереш причината.

Преброи до десет, но това почти не я успокои.

— Имам нужда от едно питие.

— Нека първо поговорим. Искам да разрешим този проблем. Ти означаваш много за мен, Джеси.

— Трябва ли да приема, че е достатъчно, за да позволиш на хората си да разберат, че сме заедно? Интересувам ли те достатъчно, за да рискуваш да получаваш гневни писма заради връзката ни?

— Ти действително означаваш много за мен, но просто не мога да направя това. Мислил съм често по въпроса и няма начин да дам да се разбере, че сме двойка. Ти ще бъдеш в опасност и това ще предизвика прекалено много проблеми. Щастливи сме и така. Никой не трябва да узнае, че споделяме едно легло през нощта. Нямам никакви планове да си вземам половинка в скоро време. Твърде много се задълбочаваш в онова, което казах.

Болката в сърцето на Джеси стана по-силна. Той никога нямаше да признае връзката им, и това че не смяташе скоро да се жени за друга, не облекчи мъката й, че тя никога няма да бъде онази, с която е планирал своето бъдеще.

— Жадна съм. Искаш ли сода?

— Не. — Беше ядосан.

— Аз ще си взема една.

Заобиколи го и веднага щом стигна до коридора, хукна към хола презглава. Джъстис прокле високо, осъзнавайки, че е решила да избяга. Едва бе стигнала до входната врата, когато я сграбчи за ръката. Свободната й длан натисна бутона на охранителната система и алармата отвън запищя. Очите й срещнаха смаяния му облещен поглед.

— Защо го направи?

Тя вдигна брадичка.

— По-добре си взимай нещата и бягай, Джъстис! Готова съм да ги пусна вътре и те ще те открият гол тук, ако не си тръгнеш. Тогава се опитай да обясниш това на твоите офицери.

От гърлото му се изтръгна ръмжене. Той я пусна и грабна куфарчето и сакото си. Спомни си за обувките и вратовръзката, грабна и тях, преди да избяга през отворената плъзгаща се врата. Джеси се спусна след него и я заключи. Провери прозорците, за да се увери, че също са заключени, когато на входа се позвъни.

Джеси грабна шишенцето парфюм, скрито в саксията до вратата, и напръска обилно наоколо. Закашля се и направи гримаса от силния аромат на цветя. Скри флакончето отново и рязко отвори вратата. На прага стояха двама офицери, стиснали пушки. От тежкото им дишане бе очевидно, че са тичали бързо до дома й.

— Много съжалявам! Без да искам го натиснах и не знам как да го изключа.

Единият от охраната на Видовете се намръщи. Той вдиша и кихайки отскочи назад.

— Как така без да искате го включихте? — Посегна навътре, натисна бутона и алармата замълча.

— Излязох навън да взема нещо, което бях забравила в голф количката. Когато се върнах, вместо ключа на лампата, натиснах него. Наистина съжалявам. — Почувства се виновна, че го е използвала, за да принуди Джъстис да напусне, но се боеше, че той би могъл да я убеди да му даде още един шанс. Тя заслужаваше повече, отколкото да му бъде временна партньорка в леглото. — Това няма да се повтори.

— Сигурна ли сте, че всичко е наред?

— Да. Много се извинявам за предизвиканото безпокойство.

Охранителят се поколеба.

— Да се надяваме, че няма да го използвате толкова често? — Направи гримаса. — Каква е тази миризма?

— Свещи — излъга тя. — Не ви ли харесват?

Той кихна отново и се извърна.

— Мисля, че сме алергични. Моля ви, намерете нещо друго, което да използвате, ако искате да ароматизирате въздуха във вашия дом.

— Ще го направя. Благодаря! Съжалявам, че натиснах грешния бутон и ви накарах да кихате от моите свещи. — Младата жена затвори и заключи вратата.

Пет минути по-късно, чу почукване по плъзгащата се стъклена врата и влезе в хола. Джъстис бе облякъл дънки и потник. Той мълчаливо стоеше от другата страна на стъклото и посочи към ключалката. Джеси поклати глава и изключи осветлението в стаята; не желаеше да разискват повече отношенията си. После влезе в спалнята.

— Джеси? — Той застана пред прозореца на спалнята й. — Пусни ме!

— Ще извикам пак охраната, ако не си тръгнеш. Върви си! — Дръпна завесите и изгаси светлината.