Освен това, че си мръсник ли? Искаше да го изрече на глас, но не го направи, защото се боеше, че ще разкрие колко много са я наранили думите му.

— Какво би могло да не бъде наред? — Болката завладя цялото й същество, докато се тътреше нагоре по стълбите. Въздухът й се стори хладен, след като излезе от отопляемия басейн и се втурна към захвърлените си дрехи.

— Джеси? Какво има? — Той зашляпа из басейна.

Младата жена прецени оградата, докато рязко нахлузваше блузата и панталона си, и набута бельото в джоба си. Стената беше прекалено висока, за да я изкачи, затова се обърна и се огледа. Забеляза шезлонгите. Грабна един от тях, постави го до зида и лесно се изкачи отгоре. Лека болка прониза глезените й, когато се приземи на меката трева в нейния двор, хукна към къщата, за да влезе вътре, по-далеч от мъжа.

Новият вид леко прескочи оградата, след нея.

— Джеси? Какво става, по дяволите?

— Какво би могло да става? — Тя хвърли поглед през рамо. Мина през все още отворената стъклена, плъзгаща се врата и се насочи към трапезарията. Гол, той я следваше плътно по петите, от него капеше вода по килима, но младата жена едва забелязваше това, съсредоточена върху своята цел. Затвори лаптопа му, наведе се, хвана куфарчето му за дръжката и го положи отворено на масата.

— Какво правиш? — Звучеше раздразнен и объркан.

Джеси не му обърна внимание, плъзна лаптопа в чантата и старателно прибра папките, разпръснати по масата. Накрая мушна мобилния му телефон и затвори ципа. Вдигна я за дръжката, обърна се и му я подаде, като най-сетне срещна погледа му.

— Вземай си нещата и се прибирай вкъщи!

— Джеси?

Тя се взря в красивите му очи, чийто поглед отразяваше неговото объркване. Явно нямаше представа защо е разстроена или защо искаше от него да си иде — бе толкова ясно изписано на намръщеното му лице. Точно това беше проблемът. Отново тикна куфарчето към него.

— Вземи го или ще го пусна да падне!

Той го хвана за дъното.

— Какво не е наред?

Джеси се бореше със сълзите си, докато гледаше нагоре към него. Чувстваше се много наранена, и още по-лошо — беше наистина бясна. Не би трябвало да му обяснява, но видя, че той няма да разбере, ако не го направи. Пусна чантата с лаптопа и сложи ръце на кръста, готова да му разясни точно какъв е проблемът.

— Писна ми, Джъстис! Не искаш никой да знае за нас, защото си наясно, че връзката ни няма да продължи дълго. Заяви, че това е, за да бъдат предпазени всички, и аз предположих, че е само за толкова дълго, колкото да се опознаем помежду си. Колко наивно от моя страна, честно казано, да си мисля, че ти искаш да разбереш дали двамата имаме бъдеще заедно. Настани ме в къщата на бъдещата си съпруга, а после много ясно показа, че тя ще бъде само от Видовете. Е, познай какво? Майната ти! Аз имам чувства. Схващаш ли? — Изкрещя последното изречение. Той присви очи, изглеждаше озадачен от нейния изблик. — Не ме гледай по този начин! Няма нещо, което да не е наред с мен. Ти си проблемът. На тази недостойна за теб човешка жена й дойде до гуша! Можеш да спиш с мен, да правиш любов с мен, аз трябва да ти правя вечеря и въпреки това криеш факта, че сме заедно.

— Обсъдихме този въпрос и ти знаеш, че е за защита…

— Глупости! — Не го остави да довърши. — Да, аз разбирам защо сме длъжни да крием нашите отношения, но смятах, че след като се сближим, осъзнаването на обстоятелството, че връзката ни е дългосрочна, ще промени нещата. Това никога няма да стане, тъй като ти ще ме зарежеш, щом решиш да си вземеш половинка. Би ли бил с някоя, заради която ще откажат да те приемат в обществото? Какво ще кажеш за това? Би ли искал да бъдеш с жена, която ти заявява, че ще те захвърли като непотребна вещ, когато намери мъж, когото ще приеме насериозно, и ти стане ясно, че ти никога няма да бъдеш този човек, защото тя ще се срамува, че е с теб? Е, аз не искам. Махай се сега!

Младата жена се обърна, заобиколи го и излезе от трапезарията.

— Джеси! Чакай! Аз не се срамувам от теб!

— Точно така — изсумтя, когато се обърна с лице към него. — Ето защо не мога да спя в леглото ти, по дяволите, нито дори да дойда в дома ти. Някой би могъл да разбере, че си с мен. Нима не каза това?

— Не исках да прозвучи грубо — изръмжа той. — Договорихме се да запазим връзката си в тайна. Ти каза…

— Не ми пука какво съм казала. Не знаех, че планираш да ме използваш и после да ме захвърлиш, независимо от чувствата, които споделяме. Това е резултатът. Ти не искаш никой да разбере, че великият лидер на НСО предпочита да се въргаля в леглото с човешка жена, но само една жена от Видовете може да му бъде съпруга. — Изгледа го свирепо. — Махай се и не се връщай! Няма да участвам повече в това, Джъстис!

Когато влезе в спалнята, той я последва. Тя се обърна и го видя, че приближава, затова се опита да затръшне вратата под носа му. Ръката му се стрелна напред и удари с отворена длан дървената повърхност, за да предотврати затварянето й. Бутна я рязко и я отвори.

— Не се срамувам от теб, Джеси! Това е само защото аз съм лицето на Новите видове. Какво ще кажат хората, ако разберат, че съм предпочел човешка жена. Рискувам адски много, като съм с теб, защото те желая толкова силно. Аз дори не те познавах, когато изготвях плановете за къщата. Не можеш да ме държиш отговорен затова. Настаних те тук, за да имаме възможност да бъдем заедно.

— Ти каза, че се надяваш, тя да няма проблеми да живее толкова близо до теб. НАДЯВАШ СЕ! Не надявах се. НАДЯВАМ СЕ! Сегашно време, вместо минало. Забелязах това. Сега се махай и иди да си намериш жена от Новите видове, която да ти подхожда! Някоя, за която ще искаш всички да узнаят. Разкарай се!

— Дявол да го вземе, Джеси! — изръмжа Джъстис. — Пропускаш най-важното. Аз рискувам адски много да бъда тук!

— Голяма работа! Не е риск, когато знаеш, че шансът някой да разбере, е минимален. Именно затова ме настани да живея в съседство. Можеш просто да прескочиш задната ограда така, както го направи онази нощ, когато хората ти се появиха на вратата. Точно така постъпи, нали? Просто прескочи стената и най-вероятно си се показал на собствената си врата, когато са дошли да те проверят как си. Не мога да продължавам по този начин и най-важното — не искам — освен ако не си готов да обявиш пред всички, че сме заедно. В противен случай, не желая да бъда с теб отново. Докажи ми, че представлявам много повече, отколкото някоя, с която спиш, докато изчакваш да дойде времето да си вземеш съпруга.