От удара в бедрото нападателят й изгуби равновесие и се просна на пода. Джеси се дръпна още назад, за да освободи място. Новият вид повдигна глава, а очите му с удивление се втренчиха в нея. Изправи се бързо, като използва ръцете си. Отвори уста, разкривайки остри и опасни зъби, а от гърлото му се изтръгна животинско ръмжене. Хвърли се бързо напред.

В ума й се появи само една дума — мамка му! — преди да се дръпне, за да избегне хищническите му пръсти. Сви се на кълбо, претърколи се на пода, и се изправи на крака — така, както я бяха обучили. Трябваше да стои далеч от обсега му, знаеше, че ако я докопа, ще стане лошо за нея. Стигнеха ли до борба, не можеше да се сравнява физически с него. Щеше да я разкъса.

С периферното си зрение забеляза, че нападателят й отново се готви да се нахвърли върху нея. Наведе се бързо напред, за да си осигури баланс с ръцете, и яростно го изрита. От удара кракът й изтръпна, но него явно го заболя повече. Тя се завъртя бързо и ахна — беше го уцелила в слабините. Огледа се наоколо и се изправи, видя как мъжът се преви на две с ръце отпред. Трепна.

Нямаше намерение да го рита в топките, но ударът бе ефикасен. Беше се целила в корема му, но той бе прекалено висок, а кракът й не бе толкова дълъг. Главата му се наклони, нямаше съмнение, че я иска мъртва. Изсеченото му лице се изкриви от ярост.

— Успокой се — настоя Джеси, опитваше се да звучи смирено, въпреки тревогата, която чувстваше. — Не бих направила това, ако не беше избухнал. Нито да те нараня, ако не ме беше нападнал.

Младата жена знаеше, че думите са безсмислени. Не смееше да отдели поглед от грамадния мъж, вперил очи в нея, все още наведен напред и сграбчил наранените си топки. Беше чист късмет, че чу предупредителното ръмжене. Обърна бързо глава, за да види следващата заплаха.

Друг огромен Вид, облечен в спортни дрехи, разбутваше останалите изумени мъже, които стояха на пътя му. Новата опасност се носеше право към нея и тя имаше само секунди, за да прецени ситуацията. Някои от присъстващите се бяха съвзели от шока и се опитаха да го спрат, но той ги избута. Никой не беше в състояние да му попречи да не я докопа.

— По дяволите — ахна Джеси, щом юмрукът му замахна към нея.

Благодарение на инстинкта си, вдигна ръка, за да парира удара, който щеше да я уцели право в лицето. Болка избухна от едната страна на главата й, когато кокалчетата на пръстите му лизнаха ухото й. С другата си ръка новият й нападател сграбчи ризата й. Младата жена не успя да предвиди това движение. Цялото й внимание бе насочено в усилието да избегне юмрука. Мъжът я вдигна и раздруса сякаш беше лека като перце. Обхвана я ужас. Щеше или да я хвърли към стената, или да й счупи костите, удряйки я в нещо твърдо.

И в двата случая щеше да е много болезнено.

Две ръце сграбчиха Джеси здраво отзад за бедрата. По дяволите! Сега съм прецакана! Някой от околните я беше докопал. Единственото, на което се надяваше, бе, че все пак ще й се притекат на помощ, преди да я смачкат. Въпреки че беше човек, се съмняваше, че ще ги оставят да я убият, преди да успеят да се намесят. А колко щеше да бъде наранена, преди да я спасят, никой не можеше да каже.

Ръцете върху бедрата й я дръпнаха силно. Чу се ясно изразен шум от разкъсване на дрехи и Джеси бе отскубната от хватката на мъжа пред нея. Видя как той замахва отново с юмрук, но този път бе извън обсега му.

Гърбът й се удари в нечие твърдо тяло и огромният мъж — или поне предполагаше, че е такъв — се завъртя с гръб към нападателя й. Непознатият застана между нея и юмрука, като пое удара върху себе си. Джеси почувства тласъка, преминал през мъжа, който я държеше, и двамата полетяха напред от атаката. Забеляза стената пред нея и извърна глава настрани. Знаеше, че ще боли, когато се ударят с пълна сила. Тялото му щеше да я смачка, тъй като тя бе между него и стената.

В последната секунда спасителят й успя да се завърти повторно. Рамото и бедрото му брутално се блъснаха в повърхността и поеха удара вместо нея. После бързо я пусна и я изправи до стената. Гърбът й се удари в мазилката. Мъжът светкавично се обърна, като я остави да се взира в него със зяпнала уста. Той се изправи в цял ръст пред нея, тялото му се напрегна и дълбок рев се изтръгна от гърлото му.

Защитава ме. Младата жена се отпусна леко. Този Вид бе огромен и стоеше между нея и всеки, който искаше да я нападне. Кой каза, че кавалерството е мъртво!

— Назад — изръмжа защитникът й с рязък и суров глас. Джеси внимателно го огледа. Забеляза, че носи джинси и черен потник. Мускулестите ръце бяха вдигнати пред гърдите му, а пръстите му се бяха свили в юмруци. Погледът й пробяга по кафява коса със светли кичури. И тогава осъзна, че именно Джъстис Норт й се бе притекъл на помощ.

— Тя е човек — изрева друг.

— Това не ви дава правото да я атакувате. Тя е гост — ядосано изръмжа Джъстис. — Ние сме приятели с хората, не ги нападаме. Особено — вече крещеше, — ако са жени.

— Съжалявам, Джъстис — задъхано се обади мъжки глас. — Трябваше да осигурим повече охрана.

— Искам всички новоосвободени да се съберат в кафетерията, незабавно! — заповяда Джъстис сурово. — Този въпрос трябва да се уреди веднага. От сутринта това е второто нападение над човешка жена — няма да позволя да има трето.